Wikileaks: Инцидентът в Козлодуй през 2006 г. - непрозрачност и нарушения на инструкциите за безопасност

Дипломатически доклад на американския посланик Джон Байърли от 19 май 2006 г., предоставен на Биволъ от Wikileaks (текстът на английски може да бъде видян и в сайта Болканлийкс), разкрива нови подробности около инцидента в АЕЦ "Козлодуй" от 1 март 2006 г.

Преди пет години българското общество беше държано в пълно неведение за сериозна техническа неизправност в АЕЦ, която се прояви при аварийно изключване на реактора, вследствие на спирането на една от охлаждащите помпи на 1 март 2006 г.

За този инцидент стана известно след публикация на "Шпигел", цитираща ядрения експерт Георги Касчиев. Той разкри, че не са сработили механизмите за спускане на 22 от 61 контролни пръти - поглътители, които трябва аварийно да заглушат реактора.

“Централната система за сигурност не се е задействала”, каза тогава Касчиев, като сравни инцидента с това да се кара автомобил на пълна мощност без спирачки.

Първоначално ръководството на АЕЦ и контролиращата го АЯР отричаха в хор сериозността на инцидента, оценен от тях със степен "нула" по скалата на INES. Шефът на АЯР Сергей Цачев, определи публикациите в западния печат като "преувеличения" в навечерието на 20 годишнината от катастрофата в Чернобил. Касчиев беше обвинен от министъра Румен Овчаров, че "прави всичко възможно, за да дискредитира българския енергиен сектор и цялата страна".

След разразилата се медийна буря, енергийният регулатор АЯР беше принуден да докладва за инцидента в МААЕ. В крайна сметка той беше оценен на втора степен по скалата на INES. Това разминаване с първоначалната оценка за сериозността на инцидента стана повод опозицията да поиска оставката на енергийния министър Овчаров.

Техническото обяснение за инцидента беше дадено на специална пресконференция на ръководството на атомната централа в началото на май 2006. Според него приводните механизми на поглътителите са се слепили от дългото бездействие, продължило 197 дни заради "безаварийна работа на реактора". Решено е те да бъдат проверявани периодично чрез ръчно активиране, за да се избегнат нови слепвания. Към руската фирма-производител на оборудването "Хидропрес" бяха отправени и финансови претенции за неустойки.

Обяснението с дългата "безаварийност" води обаче до парадокс за сигурността на аварийната система на реактора. Ако инцидентът се беше случил няколко месеца по-късно, най-вероятно още по-голям брой механизми щяха да са блокирали и ситуацията би могла да излезе от контрол - посочват експертни източници на посолството, цитирани в доклада.

Освен техническа неизправност е имало и намеса на човешкия фактор. Управата не централата е оставила реактора да работи 6 часа след като е констатиран дефектът, което е "ясно нарушение на указанията за безопасност" - пише още в грамата.

Информацията за това стряскащо нарушение обаче беше спестена на българската публика и не е известно някой да е понесъл отговорност.

Друг контакт на посолството е съобщил, че шефът на централата Иван Иванов е бил заплашен с уволнение. Буквално: "да бъде изритан" ако разкрие подробности за инцидента.

АЕЦ "Козлодуй" е държавно предприятие с принципал МИЕТ, и началникът който може "да изрита" шефа Иван Иванов по това време е министър Румен Овчаров, един от най-гласовитите противници на затварянето на малките блокове в Козлодуй и отявлен привърженик на проекта АЕЦ "Белене".

Тези твърдения засилват подозренията, че чиновниците и политиците свързани с ядрения сектор се опасяват повече от течове на информация, отколкото от възможни течове на радиация.

Неотдавна зам.-председателят на НД "Екогласност" Петър Пенчев съобщи, че е бил заплашван от офицер на ДАНС за изнесени на конференция данни за радиоактивните емисии от АЕЦ "Козлодуй", които според него превишават стотици пъти емисиите от европейските ядрени централи. НД "Екогласност" беше организацията, която изпрати сигнал до главния прокурор  за прикриването на инцидента от АЕЦ "Козлодуй" през 2006 г.

В коментар към доклада посланик Байърли анализира отказа да се даде навременна и прозрачна информация за инцидента в светлината на предстоящото еврочленство и раздразнението на българското правителство от европейския ултиматум да бъдат спрени старите блокове на Козлодуй.

"Всяка индикация, че пети блок на централата може да се окаже несигурен, би подкопала сериозно твърденията на официалните лица, че принудителното спиране на 3 и 4 блок на Козлодуй е несправедливо" - пише американският посланик.

Липсата на прозрачност и подозренията за корупция, които произтичат от тази тайнственост са една от най-често обсъжданите теми в дипломатическите грами от София, в които се разглеждат въпросите на енергийния сектор и АЕЦ "Козлодуй", но също и проектите за АЕЦ "Белене", Южен Поток и Бургас-Александропулис.