Първомайски ментелитет

В политическия тенис върви предизборно разиграване на топката не просто в полето на противника, а направо на погрешния корт. Нямам предвид закачката на Иван Костов с Бойко Борисов като слаб тенисист, а задочните забивки на Станишев. Вместо да отиграе удобните популистки подавания на Борисов той замахва с ракетата в обратната посока с неадекватните си контрапримери, които дава в интервю за Дарик радио, припомняйки ползата от пионерските лагери ( без самият той да ги е „ползвал“).

Сълзливото изказване на Борисов за бедното му детство, когато хапвал филии с мас и ритал топка със скъсани гуменки, беше подиграно от социалистите основателно като смешно, но никой от тях не се сети да припомни защо това е така. А истината е, че в онези времена ритането на топка със скъсани гуменки беше обичайно за огромната част от нас децата на НРБ- както и яденето на филия с мас или олио, поръсена със сол и червен пипер. Не знам за Банкя, но в центъра на София я наричахме „циганска баница“ и никому не идваше на ум, че това е признак на бедност (или политическа некоректност в изказа). Колкото до скъсаните гуменки авторът на тези спомени веднъж се прибра от пионерски лагер с един бос крак,защото нямаше резервен чифт. И това също не беше трагедия, а по-скоро източник на шеги.

Такъв беше „стандартът“ , от който Борисов неадекватно се оплаква като едва ли не „репресиран“ ( ако това е било репресия, то тя беше масова), макар да е прав да подчертава, че имаше едно голямо изключение. Тъкмо Станишев е представителен за него като част от прослойката „правоимащи“, които не ходеха по обикновени пионерски лагери ( а колко чифта гуменки са имали – нямам представа, само помня промъкнал се сравнително неотдавна във в. „Труд“ „отчет“ за консуматорската лакомия на Евгения Живкова в снабдяването й от „специалните“ магазини ).

На конгреса през януари 1990 г., на който БКП съблече оцапаната си дреха и се наметна с маскировъчния халат с надпис „БСП“ , имаше едно изказване на някакъв чичо от провинцията ( май се казваше Крушарски), които зашлеви въпросната номенклатура с обвинението, че другари, като Георги Пирински, не са скъсали през живота си един чифт обувки защото са свикнали да ги возят с шофьори навсякъде.

Точно този тип другари и другарки, като Пирински, продължават да са начело на на партията, която на 1 май паразитира върху темата за труда и социалната справедливост. Това е традиция. Направо е закон от името на работниците да говорят хора като Първанов и Станишев. Тяхната кариера се свежда до личния опит на „партийния работник“ и във войната между труда и капитала, за която пишат теоретиците на комунизма, реално не са страната на хората с мазолестите ръце- нито като практика, нито като манталитет. Но това е така от Ленин насам, било е същото с Георги Димитров, уж печатар, но всъщност висш московски партиен бюрократ и професионален терорист от международен мащаб, като своя работодател, бомбаджията от Тифлис Йосиф Джугашвили.

От първомайските трибуни на социалната демагогия могат да се чуят всякакви гневни речи, но и не и въпроси към собствените другари, които са се покатерили по превитите гърбове на електората си на върха на невижданото за масите „социално“ благополучие. Толкова е просто да бъде изречено: „Другарю Първанов, кой ви плаща лова за хиляди, а сумарно и за стотици хиляди левове? Откъде имате пушка на стойността на една работническа кариера -пушка, която не можете да си купите с президентска заплата дори и да я спестявате една петилетка?“.

Няма да чуете такива въпроси от първомайските мегафони защото няма натиск те бъдат зададени. Нещо повече, тон за оправдателна песен даде министърът на земеделието Мирослав Найденов, самият той гузен по темата, който се опита да оправдае корупционното властово ловуване с предложение то да бъде…узаконено. Нещо повече, трябвало да бъде платено от бюджета, за да можел държавният глава спокойно да черпи с български трофеи високопоставените си гости ( вероятно има предвид такива, които също имат бракониерски манталитет). Така властта на ГЕРБ се включи в предизборния тенис, в които мачът е уговорен между водачите на т.н. елит, разпределящ справедливо единствено порциите на собствената си трапеза. Домакин и тамада на това пиршество за отбрани гости са господарите в сянка. Те направо си купуват цели ловни стопанства, превърнати в неофициални резиденции за подготвяне на най-важните решения за държавата, спускани за изпълнение след това надолу по веригата, докато пльоснат като свършен факт сред блатото на разнежените от вниманието жаби, крякащи поръчаните им предизборни лозунги.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/