Правозащитникът Цветанов и съответната проверка

Полицейското насилие е проблем, който дали заради нежеланието на властта или заради безхаберието й, не намира своето решение вече десетилетия наред. Стъпки като девоенизирането на органите на реда и прехвърлянето на подсъдността им от военната към цивилната прокуратура очаквано не постигнаха абсолютно никакъв ефект. Дори напротив.

Крилатата фраза на бившия вътрешен министър Румен Петков "Господа офицери, можете да се гордеете със своите генерали" доказа, че милиционерщината продължи да властва в системата и след махането на военния пагон. Още повече, че тази реплика бе произнесена, когато МВР скандално прецени, че побоят над фоторепортер, нанесен му от униформени, извикани в Съдебната палата, за да пазят Младен Михалев – Маджо, не е полицейско насилие.

Днес, четири години по-късно, вътрешен министър вече е Цветан Цветанов, но случаите на превишаване на власт от страна на служителите на МВР продължават да са константна величина. Те обиждат, блъскат, удрят, тъпчат и унижават също толкова често, колкото и преди девоенизирането си. А ведомственото ръководство все така предпочита да се скрие зад вътрешни проверки със съмнителна обективност, вместо да демонстрира открито своята непоносимост към всяко избиване на униформени комплекси.

Да, случаят с неоправдано грубия арест на бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов стана повод Цветанов да обяви пред телевизионните камери, че "когато има превишаване на правомощията и незачитане на човешките права, винаги сме били категорични с изразената политика и позиция на ръководството на министерството". Но какво всъщност означава това изказване? Нима Цветанов някога преди е демонстрирал и отстоявал позицията, че подчинените му трябва да избягват изцепките, напомнящи за методите на мутрите от 90-те години? Не е!

Достатъчно е да напомним случай, като ареста на шефа на Варненския общински съвет Борислав Гуцанов, когато антимафиоти разбиха вратата му и насочиха оръжие срещу двете му невръстни деца, докато крещейки заключваха баща им. Или задържането на заместник-окръжния прокурор на Перник Бисер Михайлов, чиито брат бе сниман по бельо с белезници и показан по всички телевизии, въпреки че дори не бе задържан, а камо ли обвинен в нещо след това.

Подобен професионализъм бе демонстриран и по време на погрешните нахлувания в домовете на певеца Красимир Аврамов – "Човека глас" и на шефа на българския клон на банката "Сосиете Женерал" Ян Дюмонтей. Да не говорим за "ювелирната" акция срещу трафика на хора и склоняването към проституция, при която бе разбита главата на нищо неподозиращата 20-годишна Ширин Мустафова.

Впрочем, подобно на случая с Тенчо Попов, тогава премиерът Бойко Борисов и министър Цветанов също бяха много възмутени и обещаваха наказания. В крайна сметка обаче се оказа, че всичко е наред и агресивните полицаи само бяха "предупредени", защото не съставили протокол от претърсването на жилището. Естествено никой от семейство Мустафови не бе обвинен в нищо.

Без последствие остана и репликата на антимафиот към заподозрян за разпространение на наркотици: "Казвай, че много ще боли!", въпреки че тя бе записана от ведомствения оператор и кадрите бяха дадени на всички медии. Вместо да говори за наказания, тогава Цветанов предпочете да се измъкне с обяснението, че подчиненият му имал предвид наказателната отговорност, която ще носи арестанта, а не физическата болка, която го очаква ако не сътрудничи.

А какво да кажем за безпрецедентния натиск, който пак Цветанов и Борисов упражниха над Върховния касационен съд, когато делото срещу петима благоевградски спецполицаи за убийството на Ангел Димитров – Чората стигна за втори път до последната инстанция. Заради назряващите поредни полицейски протести двамата решиха да пренебрегнат всички норми на правото и да дадат на магистратите директни указания за оправдателни присъди. Все пак Чората бил всеизвестен престъпник. Е, като е всеизвестен, МВР можеше да се погрижи да го изправи пред съда, вместо да му причинява позната "дихателна асфикция" (задушаване, което според полицията обикновено е причинено от злоупотреба с наркотици).

Вероятно за всеки един от тези случаи е била разпореждана вътрешна проверка, тъй като това е процедурата при подаване на сигнал за полицейско насилие в прокуратурата. Също толкова вероятно е, че покрай тези знакови изцепки на маскирани и немаскирани топченгета още десетки и дори стотици граждани са опитали вкуса на полицейските палки. И едва ли някой униформен е получил нещо различно от "мъмрене" или "писмено предупреждение".

Това е видно и от доклада на Българския хелзинкски комитет, който преди време си направи труда да анализира всички 27 осъдителни присъди за полицейско насилие, произнесени от Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург от 1998 до 2010 г. Особено стряскащо бе заключението, че в 23 от тези случаи магистратите са констатирали не само безпричинна бруталност в действията на служителите на реда, но и пълна липса на последващо адекватно разследване от страна на прокуратурата. До такава степен, че за всички тези "инциденти" са произнесени едва две осъдителни присъди срещу полицаи. И то условни.

Разбира се, бързината, с която правораздава ЕСПЧ, не е особено завидна и в доклада бяха поместени случаи от период, в който Цветанов не е бил министър. Но поведението му досега доказва, че добре познатата полицейска максима "покрай сухото гори и суровото" явно е валидна и за него. МВР шефът не се отзова на нито една от поканите на правозащитни организации при представянето на техни анализи по темата през последните месеци. Не се ангажира и с конкретно обещание за промяна в Закона за МВР, който според ЕСПЧ позволява и дори стимулира полицейското насилие.

Но изведнъж заговори за спазване на човешките права в момент, когато рейтингът му стремително пада надолу и участията му в телевизионните сутрешни блокове все повече се разреждат. Всъщност, че запазването на рейтинга му е основна цел при разпореждането на "обективна проверка" за полицейско насилие при ареста на Попов, стана ясно и от думите на Борисов: "Това влияе на твоя авторитет. Уволнявай, махай, за да има превенция!".

Въпросът е дали някога Цветанов ще разбере, че за да има осъдителни присъди срещу престъпността подчинените му трябва да спазват законите във всеки един момент. Или ще продължи да си играе предизборно на правозащитник в познатата до болка пиеса – "Ние ги хващаме, те ги пускат!"