Бин-Ладеновият Пакистан

Убийството на Осама бин Ладен от спецчастите на САЩ, извършено чрез нападение с хеликоптери над луксозно имение край Исламабад, напомня залавянето на други лидери на "Ал Кайда" в пакистански градове. За пореден път виждаме, че истинските убежища на терористите не са разположени по границите на Пакистан с Афганистан и Индия, а в самото сърце на страната.

Този факт на свой ред подчертава още една фундаментална реалност – че борбата с международния тероризъм

не може да бъде спечелена, без да се демилитаризира и дерадикализира Пакистан

А това включва създаването на нов баланс в цивилно-военните отношения в страната и контрол върху нейната неподатлива разузнавателна агенция.

При залавянето на други терористични лидери в Пакистан след 11 септември 2001 г. се оказа, че те живеят в градове из цялата страна. Така беше с Халид Шейх Мохамед, трети в командването на "Ал Кайда", с Абу Зубейда, шеф на операциите на мрежата, с Ясер Джазири, Абу Фарадж Фардж и с Рамзи Биналшиб, един от координаторите на атентатите от 11 септември.

Ако в мястото на скривалището на Осама има някаква изненада, тя е, че е разположено в град на военните – Аботабад, в сянката на военна академия. Това може да се приеме само като свидетелство за сериозната защита, която Бин Ладен е получавал от определени елементи в пакистанската система за сигурност и благодарение на която успяваше да се изплъзне от мащабните американски издирвания в продължение на цяло десетилетие.

Пробивът в това издирване дойде едва когато с риск да навредят на дългосрочните си връзки с пакистанските армия и разузнаване САЩ изпратиха оперативен екип от ЦРУ, от силите за специални операции, както и наемници дълбоко в територията на Пакистан, без да уведомяват властите в страната.
През последните години, след ликвидирането на ключови фигури от ръководството на операциите на "Ал Кайда" и изолацията на Бин Ладен в Пакистан,

в организацията цареше разцепление и тя не беше способна да организира сериозна атака

в друга държава, нито открито да се противопостави на американските интереси. Сега, когато Бин Ладен е мъртъв, е възможно "Ал Кайда" съвсем да се стопи от само себе си". Но опасната й идеология все пак ще да остане жива и ще продължи да мотивира други независими играчи, спонсорирани от определени държави.

Предимно такива елементи ще са способни на големи международни терористични атаки като тези от 2008 г. в Мумбай. Дори в Афганистан основният враг на американската армия е не "Ал Кайда", а талибаните, които намират сигурно убежище в Пакистан.

Затова сега е много вероятно светлините на прожекторите да се насочат към терористичните структури в Пакистан и към взаимоотношенията им с държавата. Показателно е, че докато ЦРУ напредваше по дирите на Бин Ладен, началникът на генералния щаб на САЩ адмирал Майк Мълън за първи път публично спомена за

връзка между пакистанската армия и някои от военизираните бунтовници, които нападат

американските части в Афганистан. Отгледаните на пакистанска територия ислямистки групи продължават да действат открито, а пакистанската армия и разузнаване все така не желаят да скъсат удобните си връзки с екстремистки и терористични елементи.

За САЩ Пакистан представлява особено тежко предизвикателство. Срещу 20-те милиарда американска помощ, предоставена на страната за борба с тероризма след 11 септември, САЩ в най-добрия случай получават неохотна подкрепа, а в най-лошия са мамени от партньорите си.

Днес, сред надигащата се вълна от антиамерикански настроения, политиката на САЩ по отношение на Пакистан бързо губи почва. В същото време Пакистан, който е една от страните с най-ниско съотношение между данъци и БВП, е по-зависим от всякога от американските помощи.

Още преди да е стихнала екзалтацията около убийството на Бин Ладен, правителството на САЩ трябва да си даде сметка, че с неуспешната си политика по отношение на Пакистан,

без да иска, е превърнало страната в основно убежище на световния тероризъм

Вместо да помогнат за изграждането на силни граждански институции, САЩ ухажват проникнатата от джихадисти военна система – отношение, което най-добре се илюстрира от новия пакет помощи в размер на 3 милиарда долара, предвидени за следващата фискална година.

След свалянето на диктатора Первез Мушараф новото цивилно правителство постави разузнавателната агенция на подчинение на вътрешното министерство, но не получи подкрепа от САЩ в това свое усилие да установи цивилен контрол над нея, което позволи на армията лесно да опорочи начинанието.

След встъпването си в длъжност президентът Барак Обама засили американското военно присъствие в Афганистан. Към Пакистан обаче той засили помощите и превърна страната в най-големия бенефициент на американска помощ, въпреки че и ръководството на афганистанските талибани, и останките от "Ал Кайда" продължаваха да се укриват на нейна територия. Това задълбочи ангажимента на САЩ в погрешната война и вдъхна смелост на Пакистан да насърчава талибаните, докато американските сили нанасяха съкрушителни удари на "Ал Кайда".

Не се заблуждавайте –

бичът на пакистанския тероризъм се държи повече от посръбващите скоч генерали

отколкото от премятащите зърната на броениците ислямски духовници. Така наречените от самите себе си светски генерали са тези, които вдъхнаха сили на джихадистките идеи и заченаха групировки като талибаните, "Лашкар-е-Тайба", "Джалалудин Хакани" и други подобни формирования. В същото време, прехвърляйки вината за политическата близост на страната с терористите върху духовниците, генералите убеждават САЩ, че важното е да се овладее религиозната периферия, а не нейните истински кукловоди.

В действителност пропадането на Пакистан в клопката на джихадизма се извърши не под цивилно управление, а във времето на две военни диктатури – едната от тях отглеждаше и пускаше на свобода джихадистки сили, а другата отведе страната до ръба на пропастта.

Без реформиране на пакистанската армия и разузнаване не е възможно да се сложи край на транснационалния тероризъм, нито да се изгради истинска национална държава в Пакистан. Нима може една държава да функционира нормално, ако армията и разузнавателната й агенция остават извън контрола на цивилните институции, а решаващата власт е в ръцете на генералите?

След смъртта на Бин Ладен единственият начин "Ал Кайда" да се възроди е, ако пакистанските военни успеят отново да поставят свой приятелски режим начело на Афганистан. Докато тяхната желязна хватка не бъде пречупена и властта на разузнавателната агенция не бъде орязана до прилични размери, Пакистан вероятно ще си остане кота нула на терористичната заплаха, пред която е изправен светът.

*Авторът е професор по стратегически изследвания в Центъра за изследване на политиката в Делхи и автор на книгата "Азиатската лешникотрошачка и прииждащата вода - новото бойно поле на Азия". Текстът е предоставен от Project Syndicate.
 

От: http://www.dnevnik.bg/