Иво ИнджевРусия, чрез президента Дмитрий Медведев, бе сред първите, които поздравиха САЩ за успеха с ликвидирането на символа на световния тероризъм Осама бин Ладен. Съветът за сигурност на ООН емоционално награди с овации успеха на Вашингтон. Стари вътрешнополитически противници на президента Обама напуснаха враждата и го подкрепиха с одобрителни изказвания – направи го дори магнатът Доналд Тръмп, с когото преди два дни стопанинът на Белия дом си направи серия от шеги на публично събрание като отговор на претенцията, че не бил роден в САЩ. От Индия до Турция цял свят ликува, а българският президент пасува. Няма позиция!
Второ денонощие мълчи главнокомандващият натовска България, която участва десета година в операциите на НАТО в Афганистан, провокирани именно от “Ал Каида”. Георги Първанов, който иначе побърза да наругае американския посланик Джеймс Уорлик ( и не за първи път) в деня на негово изявление в София ( при това погрешно преведено), никак не бърза да се присъедини към общата световна радост – може и да го направи в близките часове, но усещането за дискомфорт в неговото леговище вече е безвъзратно доловено от онези, на които им е работа да регистрират политическите сигнали. Мълчанието понякога отеква по-силно и от фалцета в президентските подвиквания.
Какво ли става в неговата объркана душа? Тъкмо беше решил най-войнствено да вземе антиамериканизма на въоръжение в осъществяване на бракониерския си личен политически проект АБВ, заченат в грях в условията на незавършения му мандат и пустите му летящи “тюлени” да вземат да му объркат сметките с ликвидирането на Осама! Как сега да се обърне да изръкопляска, след като имаше претенцията словесно да “напляска” посланика на САЩ с оприличаването му на Каулбарс само преди броени дни?
Не е лесно да си президент сега, ако се казваш Георги Първанов: да заложиш целия си ( и без това съмнителен) авторитет в толкова непремерен ход, като неадекватното атакуване на съюзнически посланик на безпочвена и безпринципна основа, след което да трябва да търсиш начин да си признаеш, че си сгрешил. Това Първанов не го може. Друг президент да беше – да, сигурно щеше да опита. Но тъкмо нашият ръководен другар никога нищо не си и признал, а пък когато го принудят, както стана с досието му, заявява, че се гордее ( че е излъгал?!).
Но да оставим настрана терзанията на отиващия си управник. Той явно не може да се промени и ще трябва да го изтърпим като наказание за собствените ни грехове. Въпросът ми е друг: защо държавният ни глава не свика Националния съвет за национална сигурност при появилите се очаквания за повишен риск от терористична заплаха? Подобни стъпки бяха предприети във Великобритания и не само там. Не е работа на едно отделно ведомство да обмисля контрамерки при комплексна задача от подобен характер, а Националният съвет е единственият предвиден от конституцията оперативен инструмент за реагиране при заплаха за националната сигурност. Ако ли пък такава няма – защо тогава поне това не ни съобщи върховният ни главнокомандващ?
Отговор (не) чакам преди да стане нещо лошо, което да предизвика високопоставеното внимание на нашето превъзходителство, което обича да натяква в стил “аз нали ви предупреждавах”. Дано да съм лош пророк, но с такъв пазител на националния ни интерес, нищо добро не ни чака.
Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/