АЕЦ “Козлодуй” започва да се пропуква

Митът за ядрената сигурност на АЕЦ “Козцлодуй” бавно, но сигурно се разпада. Тази “най-проверявана в целия ЕС” ядрена централа са оказва населена с ред дефекти, които ядреното лоби до този момент прикриваше с всички средства – но които след Фукушима просто няма как да бъдат премълчавани.

Последното доказателство: в 37 от общо 61 защитни тръби (чохли) на системата за управление на Пети блок на АЕЦ Козлодуй, който в момента е спрян за планов ремонт, са открити пукнатини. Това се съобщава от самото ръководство на ядрената централа, като се подчертава, че ще бъдат сменени всички защитни тръби – което нямало да се отрази на сроковете, в които се предвижда този блок да бъде пуснат в действие.

Това, че централата изобщо съобщава за свързаните с нея проблеми, е безспорно положителна стъпка. Съвсем доскоро не беше така – и последният пример е този от 1 март 2006 г., при който реакторът беше спрян аварийно, тъй като една от неговите охлаждащи помпи блокира. Този инцидент е премълчан – и от ръководството на ядрената централа, и от НЕК, и от тогавашният министър Румен Овчаров.

И не само е премълчан – от наскоро публикуваната от Wikileaks грама на тогавашния американски посланик в София Джон Байърли от 19 май 2006 г. става ясно, че Румен Овчаров е заплашил директора на АЕЦ “Козлодуй” Иван Иванов, че може “да бъде изритан”, ако изтече информация за инцидента. Нещо повече – от грамата става ясно, че освен техническата авария е имало и човешка грешка, свързана със значителни рискове, тъй като, както посочва Байърли, управата на централата е оставила реактора да работи 6 часа след като е констатиран дефектът, което е "ясно нарушение на указанията за безопасност”.

При стопроцентовото премълчаване на този инцидент завесата е повдигната от Георги Касчиев, който в интервю пред сп. “Шпигел” посочва, че всъщност са блокирали “повече от 20 поглатители, или кластери, които са част от аварийната защита на всеки ядрен реактор” Ядреният експерт посочва, че “функцията на тези устройства е при настъпване на авария да заглушат реактора, т.е.  да понижат неговата мощност”, а също и че “по проект е допустимо най-много един поглатител да блокира, тогава останалите са в състояние да заглушат реактора. В случая обаче са били блокирали повече от 20 поглатители, твърди се дори за 22, което е повече от една трета  от общия им брой”. Според Георги Касчиев това е инцидент от втора или трета степен по скалата на ядрените аварии.

Това, разбира се, е отречено както от ръководството на централата, така и от АЯР, които класифицират инцидента като нулева степен по скалата на INES. Заради свидетелството на Касчиев обаче са принудени да го докладват в МААЕ – и в крайна сметка да го определят като втора степен по същата тази скала. Това премълчаване на сериозна ядрена авария и опитите да бъде заобиколен проблема с извъртания и откровени лъжи стана причина за искането на оставката на министър Овчаров от опозицията, както и за искане да се започне разследване, внесено до главния прокурор от страна на НД “Екогласност”.

Ако не друго, то поне сега централата вече не следва закона на омертата при наличието на ядрени аварии. Което обаче не повишава по никакъв начин гаранциите за нейната сигурност – тъй като пети блок очевидно е работил дълго с 37-те си пропукани защитни тръби. При което хвалбите на Бойко Борисов за това как ядрената ни енергетика е абсолютно сигурна и как ние сами инициираме и направо започваме тестове за ядрена безопастност, които иначе още се обсъждат от ЕС, увисват без всякакво покритие. Както между впрочем увисва без покритие и неговият сюблимен проект за АЕЦ “Белене”, който се движи някак си конспиративно, тихомълком, зад гърба на обществото и с тягата на тягостни лъжи. Например съвсем наскоро МИЕТ конспиративно подмени текста на енергийната стратегия, обсъждана от комисиите в парламента, като в последният момент изчегърта от текста наименованието АЕЦ “Белене”, фигуриращо само в един пасаж от общо 44 страници текст – така че в текста останаха само 2000 мегавата нови ядрени мощности, които трябвало да се построят някъде – незнайно къде.

Знайно е, уви – на брега на Дунава, близо до Свищов. Не е ясно само докъде би могло да стигне коварството на енергийната мафия, която още отсега разчиства пътя за свидната си рубладжийска рожба, като примерно изличава цял куп действащи ТЕЦ-ове в енергийните баланси на НЕК – като подлежащи на закриване (въпреки че могат да бъдат рехабилитирани за една десета от стойността на АЕЦ “Белене”). И наистина би трябвало да се запитаме дали пък тази неочаквана откровеност на ядрените шефове за пропукванията в АЕЦ “Козлодуй” не са прелюдия към бъдещото й окончателно закриване – за да възтържествува руската “втора атомна”?