Гергьовско акне или историята като „фрас“!

Георги Първанов отпразнува последния си имен, на който му се полагат по устав безплатни армейски салюти (мъка, мъка - толкова обича безплатното!). Идва времето да си плаща за фойерверки и за други неща. Не е чудно, че (почти) се просълзи на раздяла с армията, която командваше като главнокомандващ по паради, но при реалните си решения, свързани с нея, се дънеше.

Това се видя и от последните му кадрови решения, които са обект на убийствена ирония в таен доклад на американските съюзници, протекъл в Уикилийкс (и публикуван в сайта Биволъ) – в него буквално се говори за бойкотиране на военната реформа от страна на президентските протежета в армията.

За всичко това, разбира се, ловецът на аплодисменти сред руското лоби и червения електорат не се извини нито веднъж. Но сметна за нужно да се извини на армията за …реформата, която наложи съкращения в армейските среди. Верен на популистката си президентска линия той направи помен с чуждата баница за пореден път и заклейми ниските разходи за отбрана.

Така пак демонстрира камуфлажните си умения: с армейците е пръв армеец; с пенсионерите, за които също някой (друг) трябва да намери пари-щедър съчувственик! Както с президента Обама е „пръв борец” срещу тероризма докато в същото време се бори за симпатиите на Петата колона в България с посланика му в София, когото напада с повод и без повод.

Да видим обаче какви предизвикателства очакват този хедонист, който така се е самозабравил в преследването на личното удоволствие, че вероятно като патрона си Тодор Живков (чиито възстановен паметник в Правец почете лично) ще гледа с празен поглед някой ден възмездието, когато го настигне. Добра отправна точка в това отношение са въпросите за ловните му своеволия, разходите за които няма как да оправдае по законен начин.

Обслужващи го тълкуватели на законите, като Андрей Райчев, отчаяно се опитаха да го защитят, че не било толкова важно какво и как ловувал. А евродепутатстващата Илияна Йотова, която добре знае как капанът на правосъдието отдава би щракнал за такъв бракониер във всяка правова европейска държава, направо мина всяка граница на политическото приличие със следната реплика по Нова телевизия в предаването „Рулетка”:

“Скандалите около Първанов ми приличат на лай на малки пинчери по голямото куче.” Това е реплика, достойна да се нареди до високомерното изказване на др. Филип Боков в НС за това, че БСП би поела вината „само с мезетата”. Тези хора наистина се имат за недосегаеми и дори не се крият, какво си мислят за хората, от които се очаква да спазват законите.

Да дадем думата на един такъв „пинчер”, природозащитника Стефан Аврамов, изпратил сигнал до НС срещу злоупотребите на Георги Първанов в ловуването ( не случайно съм оставил отворен финал в книгата „Президент на РъБъ”, която завършва с обещание за продължение по темата за бракониерстването му):

„ -Какво ви накара да изпратите сигнала до Комисията за борба с корупцията за ловните трофеи на Първанов?
- Поводът беше дискусия във Фейсбук, където си споделяхме как президентът си е направил интернет страница, където пишеше, че хобито му е лов. Проблемите за мен са два – единият е финансов, другият е Узбекистанският архар. За мен лично нещата почнаха от Узбекистан преди три години. Както си ровиш в интернет, четеш потресаващи статии в руски сайтове. Хванах се за главата как човекът отишъл в Нуратинския резерват, гръмнал животното, хората там бяха шокирани. То си има научен институт и служба към резервата –

те бяха шокирани, почнали собствено разследване.

Това е резерват от световно значение. Не ща някой да ме идентифицира с този човек. Първанов е отишъл там и той е лицето на българския народ. Изпадам в бяс само като се замисля, че хората съдят за нас по това, което той прави. Това е тотална бруталност, дебелоочие, дебелокожие. Той би трябвало да знае, че е в резерват. А дори и да не е знаел, има си протокол, има хора, които ги проверяват всичките тези неща. Той е отишъл в Узбекистан, за да стреля архар. Това е напълно логично, тъй като тази държава тогава беше в дипломатическа изолация от ЕС заради разстрел на демонстранти на улицата. И нашият човек отива там, за да стреля архар – поне според интернет публикации. Аз не знам дали е истина, но ако е така, той трябва да бъде съден за държавна измяна.

- Защо?
- Защото имаш изолацията от страна на ЕС, а ти да отидеш в Узбекистан да стреляш и да легитимираш тамошните първи държавни мъже…

- Съществува вероятност той да не е стрелял.
- Няма такава вероятност. Първанов каза, че няма такъв трофей – архар. Той не е отрекъл, че е бил и ловувал в Нуратинския резерват. Иначе официално пътуването до Узбекистан беше, за да се проучват възможностите за нефтопровод, за доставки за нефт за България. Сериозният проблем за мен е, че в Узбекистан той стреля защитено животно в защитена територия от името на българския народ.

- Ако той е стрелял по архар там, платил ли е?
- Такава стрелба е в нарушение и на узбекското законодателство, но диктатори от законодателство не се интересуват. Предполагам, че не е платил, тъй като такъв тип лов не се заплаща – като отидеш на гости и ловуваш по протокола, нещата са ти безплатни. Поема ги узбекистанската страна.

- Може би другите държавни глави знаят, че Първанов има хоби ловец. И за да му доставят удоволствие, може да са му казали – елате, даваме ви възможността. Сигурно е бил изкушен, не е знаел…
- По принцип може да не е знаел, но както е казано – незнанието на закона не оправдава никого. Той си има екип. Ако узбекският президент го беше поканил в затвора да гледа как се разправя с опозицията, щеше ли да отиде? Той е трябвало да знае, че нарушава узбекския закон и да откаже. Има си съветници. По протокол минута по минута се знае какво се прави. Няма такова нещо случайно по протокол да направя нещо незаконно. За мен щеше да бъде достатъчно той да стане и да се извини, да каже, че е направил грешка, и да каже “Връщам си трофея”. Всеки може да сгреши. Проблемът не е, когато грешиш, проблемът е, когато почнеш да отричаш, когато почваш да се прикриваш и когато не признаваш, че това, което правиш, е грешка. Ние писахме и петиция тогава – искахме да върне трофея и да се извини. Какво му пречеше да го направи?

- Т.е. вие сте сигурни, че има трофей архар?
- Сигурни сме, че е имало трофей. Сега той може да не е в него, може да е изгорен, може да е подарен. Той категорично твърди, че го няма, но при всички случаи е бил там и е стрелял. Когато е стреляно, почти няма шанс да не се уцели…

- Защо чакахте края на мандата на президента, за да пратите сигнал до парламента?
- Други колеги продължиха, направиха доста разследвания по случая, включително и в Узбекистан. Както знам, президентът не подлежи на разследване, тъй като е защитен от Конституцията.

Не ме дразни, че Първанов е ловец, а че го прави по този начин. За другите ловци от властта знам, че ходят да стрелят по яребици, по пъдпъдъци, и че си ги плащат. Имаше доста депутати ловци от предишния парламент. А в сегашното правителство знам за Мирослав Найденов, за Бойко Борисов, но за премиера знам, че откакто е на този пост, няма време и не ходи на лов. Даже се появи информация, че преди дни, при посещението си в Хърватия, е отказал лов и ако това е вярно, би било един много положителен знак. Та, адресирах сигнала за президента до парламентарната комисия, тъй като се оказа, че тя има правомощия да извика президента да каже какво става, да даде обяснения.

- Какво очаквате от проверката?
- Президентът да отиде в парламента и

да каже кой му плаща ловните трофеи.

Излиза, че заплатата му стига за 1-2 глухара. Има три хипотези – първата е, че ги плаща президентството за негово лично удоволствие и аз не бих се учудил това да става. Втората, за което има подмятания, е, че отива и стреля и му ги подаряват, защото е той. Третата е, че му ги плаща някой спонсор, а такава зависимост не е редно да има държавен глава. Четвъртата вероятност е да си ги плаща сам – но нека ясно и категорично да заяви това! И аз лично не вярвам на последното!

Едно интервю на Мария КОСТОВА ( БЛИЦ)”

Голямото куче Първанов, както го определя по кучешки вярната му Йотова, е на път да се раздели с безплатния кокал на властта. Но с такива защитници, като нея, заедно ще превърнат в пинчери доста от избирателите, на чието стреснато заешко примирение разчитат червените хищници. Иска се за тази цел прозрачност, към каквато самият Първанов лицемерно подканяше с възгласи да бъдат отворени „досиетата на прехода”.

За да спре да ни прави на кретени, нека поне досиетата на НСО да бъдат разсекретени. Все някой от свитата му, декласирана до слугинската роля да организира и прикрива безобразията му, ще проговори. Стига да има кой да му (им) предложи трибуна и…защита. Защото този („свети”) Георги не си поплюва, ако му се озъбят. Неговото копие обаче е властта и скоро ще бъде обезоръжен.

Разбира се, за да си получи Първанов заслуженото българската демокрация трябва да покаже зрялост. Не заради някаква лична разправа, а заради възтържествуването на закона, без което демокрацията е фарс. Историята ще се повтаря като „фрас”, както става при настъпването на мотиката- отново и отново.

Това е поуката от последния президентски Гергьовден, чието продължение ще покаже дали демокрацията ни е възмъжала или страда от тека форма на младежка пъпчивост. Едно е гергьовското агне, друго е перманентното акне. В този смисъл -не избирайте българското (на предстоящите избори)! Гласувайте за човешкото, демократичното, законното , европейското.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/