Свободата днес и тук 04 Ноември 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

ЗА ПОБЕДИТЕЛИТЕ, ИЛИ КАКВО ЗАВЛЕЧЕ РУСИЯ ОТ ГЕРМАНИЯ (част първа)

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Николай Флоров

Както никоя друга, Втората Световна война е война на науката, която предлага и на двете воюващи страни най-напредналите постижения на техниката в усилията им за военно превъзходство.

В последният месец преди края на Втората Световна война в Германия пристигат около 3,000 екипа с над 10,000 индустриалци, инженери и техници, които посещават хиляди фабрики, научни институти, бизнеси и всичко друго, което би могло да предложи материали за изследване и експлоатация на основни германски индустриални познания в полза на съюзниците. Но докато американци и англичани се интересуват главно от научни постижения, нови материали и научни проекти, съветските специалисти пристигат в Германия с изричната сталинска заповед да завлекат в Съветския съюз всичко, от което има нужда.

Така Съветския съюз се сдобива с оптическа промишленост, която до тогава няма.  Немски заводи за фотоапаратура са пренесени изцяло в Съветския съюз, както и заводи за мотоциклети (БМВ, Ауто юнион). От тогава на пазарите на Източна Европа се появяват апаратите «Смена» и мотоциклетите «Иж» (ДКВ) и «Урал» (БМВ). Руснаците с нищо не прибавят към създаденото от германците и всички пренесени дизайни остават на нивото, на което са били през Втората Световна война. За да могат да имат каквато и да е равностойност със западните технологии руснаците са принудени през цялото време на съществуването на СССР да крадат и буквално да копират част по част двигатели, машини и самолети.

 Особено силно се проявява руското техническо бездарие в автомобилната промишленост, където без огромната американска помощ в товарни камиони Червената армия не би могла да си осигури никаква надеждна транспортна подкрепа. Компаниите «Пакард», «Студебейкър» и «Уилис» буквално заливат СССР с камиони, коли за висшето командване и джипове. Към 60-те години на миналия век примитивното ниво на съветското автомобилостроене започва да издъхва дори на фона на соц-страни като ГДР и Чехословакия, чиито икономики са високо развити още от преди войната и следвоенния диктат на Съветския съюз не може да ги ограничи в проектирането и продажбата на нови и по-качествени автомобили и мотоциклети.

Към новите си оръжия Червената армия прибавя и Автомат Калашников (АК47), който е плод на немския прототип «Щурмгевеер 1942), чийто създател е завлечен да «твори» в Съветския съюз.

Отчайващата съветска морска флота се възползва от немските постижения в подводния флот на адмирал Дьониц и въвежда подводницата като основно оръжие в борбата си за световно господство. Географски Русия е лишена от възможности за морски бази и също като Германия приема подводницата като разрешение на тоя проблем. Тя си остава такава до самия край на Съветския съюз.

Танковите сили също получават нововъведения, придобити от танковете на нацизма. Изобщо след отказа си да сътрудничи за възстановяването на Европа чрез плана Маршал,  Сталин поема враждебна политика срещу западните си съюзници и дори направо въвежда превъоръжаване на Червената армия за бъдеща сталинска Блиц Криг, като танковете стават основна сила за бъдещо прегазване на западна Европа. В същото време всички остарели и неусъвършенствани оръжия са продадени в огромни количества  на подходящи цени на страните от социалистическия лагер, които по отношение на въоръженията изобщо нямат друг избор. Така поради бързия технически напредък на Запада  Източна Европа се оказва безнадеждно изостанала и фигурира в теориите за нова световна война като «буферна зона», където ще се водят новите военни операции. Според съветските военни теоретици военните действия няма да се водят на съветска територия.

Още от 50-те години на миналия век обаче съветската стратегия за светкавична война, копирана от нацистка Германия, започва да буксува. Западните армии усъвършенстват бързо реактивната технология, която немската самолетна индустрия е създала и акцента на сталинската стратегия върху сухопътните сили започва да губи смисъл. Неспособна да усъвършенства полученото от Германия, съветските изтребители и бомбардировачи започват безнадеждно да изостават от западните. Един пробен и много ранен терен за тяхното изоставане е войната в Корея, където  на един свален американски самолет се падат осем съветски, и то при положение, че повечето от летците в корейската армия са руснаци.

Манията на Сталин за тотална секретност скоро става смехотворна,  когато изоставането му става катастрофално,  демонстрирано във войните на Израел  срещу сталински Египет и Сирия. Съветската военна промишленост губи във всички тия войни огромен брой  танкове, а въздушната авиация на двете страни почти престава да съществува.

Най-любопитна обаче е операцията за прехвърляне в Съветския съюз на немски специалисти, знания и технологии в  бластта на атома. Тя започва още в началните месеци на 1945 в окупираните от СССР части на Германия, Австрия и Чехословакия. Целите на тая операция са пренасянето на немски атомни лаборатории, разработки, ресурси и научен персонал, които да бъдат използвани в създаването на атомна бомба за СССР.

По начало създаването на съветска атомна бомба е било улеснено неимоверно от някои учени, предали на СССР основна информация от американския Манхатън Проджект за създаване на атомна бомба. Върху тая информация СССР е могъл да създаде своя бомба и без участието на германски учени и технология. Приносът на германски учени в създаването й обаче е неоценим, за което свидетелстват изключителните държавни награди след втория атомен взрив в Съветския съюз. Друго свидетелство за невероятното немско участие в първия и втория атомен взрив е създаването на бомба базирана на плутоний, който изисква значително количество ураний за създаването му, а това става непосредствено преди и след края на Втората Световна война. Това, според самите руснаци, им е спестило около една година.

Организацията и осъществяването на немския принос към съветската атомна индустрия се води от петима известни специалисти, събрани по нареждане на Берия от Берлинския институт по физическа химия и електро-химия  «Кайзер Вилхелм», както и висшето техническо училище в Берлин – Риел, фон Арден, Херц, Тисен и Волмер. Така наречените съветски «трофейни бригади» скоро им дават да разберат невъзможността да бъдат оставени на работа в Германия, така че всички те, заедно с личния си състав, семействата им и цялото техническо оборудване, се озовават в Съветска Русия като ръководители на свръхтайни лаборатории и институти. Общата цифра на тия специалисти е около 300 души.

Много от тях са имали анти-нацистки настроения, така че преходът от Германия в СССР не е бил особен морален проблем. Тисен например е имал и връзки с комунистическата партия в Германия, макар че е бил  член на Национал-социалистическата Работническа партия. Руснаците дори създават и нови институти, за да осигурят условия за нивото на тяхната изключителна научна работа.

Крайно показателно за техния принос в допотопната съветска наука е отношението на самите съветски власти: в 1947 Арден е награден със Сталинска награда за създаването на настолен електронен мокроскоп. В 1953 той отново получава Сталинска награда, първа степен, за принос в създаването на атомна бомба, включваща 100,000 рубли. В 1954 той се завръща в Източна Германия.

В 1951 Херц получава Сталинска награда, втора степен, заедно с още един негов сътрудник. В 1955 Херц се завръща в Източна Германия.

В 1951Тисен получава Сталинска награда, първа степен, за развитието на технология за обогатяване на уран. Той също се завръща в Източна Германия.

За своя принос в създаването на съветска атомна бомба Риел също получава Сталинска награда, първа степен, Ленинска награда и Герой на социалистическия труд. Като част от наградата той получава и вила близо до Москва. В 1955 той се завръща да живее в Западна Германия.

Пословичната неспособност на руснаците да преодолеят техническата си изостаналост не е само плод на тяхното примитивно социално равнище, но и на тъпотата на комунистическата система, лишаваща икономиката от конкурентни  инициативи и по принцип унищожаваща свободата на творчество чрез риск. Съветският начин на действие е по принуда и подчинение. Такова е положението и сега, когато както и преди съветски агенти и дипломати се мъчат с всички сили да се докопат до модерни технически проекти и технологии. А ако това им се удава трудно, те се домогват до последните идеи и разработки дори чрез популярни списания с картинки, откъдето да гадаят. На държавно ниво всяка свободна инициатива и сега зависи от централизирано и еднолично решение, задушаващо в море от бюрокрация нормалния ход на живота.

Днес отново виждаме как хиляди германски компании, малки и големи, се мъчат да запълнят огромната икономическа пропаст с Русия и се заемат да строят всичко, от което тази страна има нужда: от пътища, транспорт и елекрическа система до обикновена покъщнина, газификация и хранителна индустрия.

Един доста обикновен факт обаче продължава да  държи руснаците на повърхността, и това е претъпканата с природни богатства Сибирска пустиня, от която могат да черпят, за да компенсират за бездарието си.  Ако не за друго,  за това наследство би трябвало да бъдат благодарни на царска Русия, поне за известно време.

Беднотията, казва Бернард Шоу, е най-големия порок. Бих казал – и най-опасния.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional