Иво Инджев
Въоръжен с фотограф, Волен Сидеров сервирал (най-случайно) една папка на нищо неподозиращия американски посланик Джеймс Уорлик. Както си вечерял в софийски ресторант Уорлик бил атакуван от атакиста със (също толкова случайно оказала се в него) „сметка” за милиардите, които по негово мнение САЩ дължат на България за военни бази в България. Най-случайно този патриотичен подвиг на Сидеров се оказва водещата новина днес, петък 13-ти. А Уорлик, по думите на Сидеров, му обещал да го унищожи, поради което сега атакистът иска да бъде охраняван от попълзновенията на зловещия посланик. Брррр, ужас!
И сега какво да кажа? Да взема да защитавам съюзника Уорлик от „приятелския огън” на Сидеров ли? Аааа, мерси. Веднага ще ме емнат, че съм американска подлога. Не ща. Ще викам и аз „ура” и „браво”, та да може да ми се признае мъничко патриотизъм и на мен, предателя, който си позволява да пише за колониалната ни история и днешната ни зависимост от Русия. Защото у нас да назовеш нещата с истинските им имена по отношение на тази зависимост се смята за несоциалистическо и ненационалистическо, а следователно – за националсоциалистическо поведение.
Поради неудобството да се намесвам в този титаничен геополитически ресторантски сюжет, бих се ограничил до по-дребни въпроси, в които Сидеров мери исполински ръст с другари от неговия калибър. Интересно е да научим съгласуват ли помежду си борците срещу американския империализъм усилията си срещу този американски „боклук” ( по Румен Петков) и „Каулбарс” ( по Георги Първанов)? Тази тройна коалиция няма ли да се впрегне здраво в една българска тройка и най-после да ни освободи от лъжеца, който си позволява да твърди например, че в българското правосъдие има двойни стандарти?
Ако на този външен съюзник обаче му се пише зле с такива богатири на българщината, питам се какво пък се пише на сметката на вътрешния съюз между откровено проруската Атака и декларативно проамериканската ГЕРБ. Ами ако Белият дом реши да реагира ( не като „унищожава” Сидеров, а с официална декларация), какво се случва с дружбата между Борисов и Сидеров, който вече „предупреди” премиера, че високото самочувствие на партията му можело да му изиграе лоша шега на изборите? И е познал: лошите шеги започват в петък, 13-ти! Само не знам дали имат нещо общо с високото самочувствие на ГЕРБ или с ниския ръст на шегаджията с папката. Но че водят до високо кръвно в управляващата партия- в това съм убеден.
Основателни ще се окажат май суеверията, но за кого ли? Петък 13-ти е…ужас, бррр!
От блога на Иво Инджев (http://ivo.bg/)