Сидеров НАТОвари натовския ни „елит“ с избор на позиция

Държавният ни глава, който „даде тон за песен“ да бъде руган американският съюзник в лицето на посланика Уорлик, сега смята, че следовникът му в този почин Сидеров е произвел с пратеника на Обама „измислен скандал“ като го атакувал в софийски ресторант. На пръв поглед- нормално е да се разграничи. Но всъщност ехидничи. Защото използва същата словесна конструкция, която бе погрешно преведена от изказването на Уорлик за скандалите между главнокомандващия и военния министър Ангелов, окачествени от американеца именно като „измислени“ ( в неправилния превод, предизвивикали преждевременната реакция на Първанов с обидните квалификации срещу Уорлик, се разбираше „фалшиви скандали“). С други думи- Георги Първанов уж се разграничава от Сидеров, но всъщност се подиграва „тънко“.

Ресторантската чалга на Сидеров постави на изпитание властта. Първанов се включи в кючека както си знае: назидателно, но и с отмъстителност. Той така и не си призна, че не беше прав да обижда на руски генерал с името Каулбарс представителя на Белия дом, макар да имаше чудесната възможност да се оправдае, че е подведен от сбъркания превод. Само че как да си посипе главата с пепел за нещо, което няма как да обясни: избликът му беше всъщност обобщаващ, а не просто реакция на една сгрешена дума. Просто се издаде и изложи, като демонстрира на финала „класата“ си на претендент да бъде опитен и балансиран политик. Ако все още някой някъде се е е съмнявал, че българският президент е „ниска топка“, издънката с обидните думи срещу американския посланик вероятно са разсеяли последните илюзии в това отношение.

Изобщо чалгаджийската изява на бившия и настоящ кандидатпрезидент Сидеров послужи за още един лакмус в изясняването на въпроса кой кой е в координатната система на българската политика. Изправен пред избор да загуби партньора си Сидеров или да се оприличи на него като го подкрепи, премиерът Борисов реагира като „движението на необвързаните“ ( имаше такова по време на студената война – изповядваха „третия път“ между двата блока). Замълча и остави заместникът му Цветанов да каже няколко критични думи на разграничаване от Сидеров. На това в политиката му се казва вероятно проява на „гъвкавост“. Нищо чудно в Банкя обаче да му викат „шубе“.

В нашата махала в детството ми в София му казвахме „НАТОварено магаре, нищо не усеща“. Употребяваше се в случаи, когато на някого нещо му се лепва, а той не забелязва…

От блога на Иво Инджев (http://ivo.bg/)