АЕЦ Белене и салфетката на Сталин и Чърчил

70 километра са нищо разстояние, но в този случай могат да означават много: водораздел между различните ориентации на две съседни страни със сходно минало. 70 километра е разстоянието по въздушна линия между румънската военна база, където ще бъдат разположени елементите на американския противоракетен щит и АЕЦ Белене.

Докато България се занимава с бъдещата руска атомна централа, Румъния кротко-кротко си осигури американския противоракетен щит. Пита се: какво стана с българските преговори по въпроса и защо никой не информира българското общество за техния изход?

Защо е била предпочетена Румъния, а не България?

Румънците без много шум се уредиха с американско присъствие и дори от Москва не дойдоха обичайните в такива случаи заплахи. Известно е впрочем, че руснаците заплашват слабите и уважават партньорите с характер.

Пита се кой е по-далновиден от двете съседни балкански страни, някога споделяли общата система, наречена реален социализъм? Управниците, които ще поканят американски военнослужещи или тези, които ще вкарат руския атом?

Някой ще каже: какво общо има едното с другото, руската енергетика с американската противоракетна отбрана? Има много, защото става дума за влияние и ориентации.

Следих отблизо дебата в Чехия за американския противоракетен щит през 2007-2009 година. И до днес в България някои твърдят, че уж чехите и поляците сами се били отказали. А Прага и Варшава се бориха за проекта. Отказаха се американците със смяната на двете администрации. За привържениците на американския радар в Прага това бе тежко разочарование. Кои бяха те? Със сигурност не милитаристи. Тогавашният дясноцентристки премиер Тополанек и бившият и сегашен външен министър Шварценберг искаха американско присъствие като знак за окончателното си еманципиране от Русия. Централна Европа винаги е била наясно, че Русия не се е отказала от старата си сфера на влияние, а от началото на 21 век търси пътища за присъствие и въздействие в новите членки на ЕС и НАТО. По време на дебата за американския щит чешките медии многократно писаха, че руски интереси и бизнеси спонсорират протести срещу радара.

И за Чехия, и за Полша, където според първоначалния план трябваше да бъдат разположени ракетите-прехващачи, американското присъствие имаше огромна символична стойност. Полша впрочем се "утеши" за нереализирането на проекта като договори с Вашингтон разполагането на американска батарея ракети Пейтриът на своя територия, макар и само на ротационен принцип.

От цялото това развитие, оказва се, спечели Румъния. В живота на хората, а и на държавите, е така: борба и отстояване на интереси. Пита се: защо не стана обратното? Защо Румъния не си вкара руска атомна централа, а България - американски противоракетен щит?

Чехия и Полша не са така зависими от руската енергетика, както България. Въпреки това техните дясноцентристки правителства се бориха за американския щит като гарант за окончателното им излизане от руската орбита.

България - 75% на Русия, 25% на други

По време на руско-украинската криза през зимата на 2009 на студено стояха софиянци, не пражани. Неотдавна телеграмите на Уикилийкс разкриха как София е били заплашвана от Путин, че ще мръзне, ако не даде тласък на руските енергийни проекти. Независими икономисти, участвали в българския дебат, твърдят, че с изграждането на АЕЦ Белене българската енергийна зависимост от Русия ще достигне 100 процента.

Очевиден факт е, че енергийната зависимост е политическа зависимост и че навлизането на руската атомна енергетика чрез България в ЕС не е просто "бизнес", а геополитическо решение.

Така по едно и също време две съседни, доскоро "братски" страни, днес съюзници от НАТО и партньори в ЕС, Румъния и България, поемат по различен път. За тези, които пак ще кажат, че нищо не зависи от българите и че сферата на влияние не се определя от собствената им воля, или пък, че България винаги е били "давана" на руснаците, ето справка с историята: Твърди се, че в прословутото разпределяне на процентите за съветското и западно влияние на Балканите, обсъждано между Чърчил и Сталин през 1944 година, Румъния е била предопределена 90% на Русия и 10% на други, а България - 75% на Русия и 25% на други. Нека сам си направи сметката как тези проценти се променят през филтъра на днешната българска и румънска политика, кой и как се оттласква от руската зависимост и кой я увеличава.