ОПОЗИЦИЯТА НА НЕЙНО ВЕЛИЧЕСТВО ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ

Не се възбуждайте – такава опозиция от българи няма. Ето защо ни трябват турците. Нашите родни турци, както и през 1989 и преди, ни показват какво да правим.

Къде сте видели цели четиристоин души да се съберат заедно  и един истински опозиционер като Касим Дал да ви казва, «че началото на края е поставено» и че «влиянието на Държавна Сигурност ще бъде пометено, ако не на тези местни избори, то на парламентарните»!

Защо не се намери един българин водач да поведе? Защото такъв няма или не смее. Защото българите са политически мекотели, които с  пръст в устата чакат някой да им завре биберон. Това няма да стане. «Създали сме нещо по-страшно от БКП и нашата воля трябва да бъде да променим това» - казва Касим Дал. И още: «Трябва да повярваме, че можем да променим статуквото, че можем да бъдем стожерите на промяната. Трябва да повярваме, че можем да се отървем от хората, имали общо с агентурата.»

Ето това е – намери се един човек да ги бие през палците и да им каже, че те не трябва да посягат към властта, че «на  хора, сътрудничели с ДС, трябва да се даде урок и да не им се позволи да се качат на трибуните».

Как така? – да попитаме по Радичковски. - Какво толкова чакаха българите досега? Пред носа им си разиграва своеволието и подлостите един президент-ченге, един лъже-премиер (и двамата членове на същата тая БКП и ДС), един бивш премиер с руска закваска като Станишев, един компрометиран бивш министър на вътрешните работи като Румен Петков,  омразническо балканско четириного с особена любов към «оперативно интересните», един бандитски бабун като Алексей Петров и един фашистки лумпен-пролетарий с растяща мания за величие като Сидеров  - всички те така или иначе потриват ръчички и се гласят да си останат на власт, тоест там, където са си били и до днес.

Та пак да попитаме по Радичковски: «Как така?»  Нима българите не разбират, когато Касим Дал им казва, че «на парламентарните избори трябва да накажем тези хора? Нима не разбират, че трябва да имат политическа алтернатива за бъдещето си? Може ли политическата летаргия на българите да позволи бъдещето им да бъде изтъргувано от хора като тези, споменати по-горе? Може, и то още как, защото българите са все още наплашени политически, защото залъка им зависи от същите тия хора и защото чувството им за нация е все още под петата на комунистическата партийност.

За Касим Дал сътрудниците на Държавна Сигурност, които все още активно участват в политиката на страната, превръщат партиите в ясла, а хората в овце, за да чакат това, което им се сложи, а горе «софрите са вълчи».

Аферим, Касим, машалла, само че си имаш работа с българи, а мозъците им трудно загряват, летаргията ги прави лениви и пасивни, дори и когато нямат никаква алтернатива. От време на време някой  «юнак балкански» се  събуди  па окне, само за да заспи отново като последен бездарник, заслужаващ съдбата си.