Голям батак на пангара, в който Борисов сам се вкара

„По време на днешния митинг ( в Батак- бел. авт.) Сидеров, който досега подкрепяше напълно правителството, заяви:“Управляващите от ГЕРБ са национални предатели, тъй като не подкрепиха предложението 17 май да бъде обявен за Ден на националния геноцид срещу българския народ. Присъствието в Батак на вицепремиера, министри и депутати е лицемерно. Пловдивският митрополит е митрополит на червената олигархия, който не си мръдна пръста да попречи на ислямизацията в Родопите“. ( Dir.bg)
Сидеров заплашил, че ако правителството приеме цената на тока да се увеличи от 1 юли, „Атака“ ще оттегли подкрепата си за него.

Все по-безпощаден към ГЕРБ е кандидатпрезидентът Сидеров, но е все така щаден от най-вероятния бъдещ президент Бойко Борисов (ако се кандидатира). Какво още трябва да направи лошото дете „Атака” и доколко трябва да се изака върху главата на премиера Борисов, за да предизвика гнева му?

Безпринципният съюз с принципни противници на заявените ти принципи в политиката винаги се обръща срещу теб. Изначалната омраза на атакизма към Запада го правеше абсурден съюзник на Борисов, чиято партия е уникална в новата ни история с декларативното си присламчване към европейското, т.е. западното, прокламирано в абревиатурата ГЕРБ ( имаше „Евролевица” и др. подобни, но герберите са първите управляващи с подобна претенция) .

Да си прокламирал платформа в името на „европейското развитие” и да си вземеш Сидеров за патерица в куцукането към целта е все едно да си намажеш филията с грес, вместо с мас и да се чудиш защо не става за ядене- мазно е, но е гадно на вкус и е нормално да ти се повръща от него. Но какво те кара да се сдържаш и да се освободиш от тежестта, която си погълнал, консумирайки властта?

Бойко Борисов е правил толкова много невъздържани изказвания срещу кого ли не, че въздържанието му по адрес на атакистките провокации преминава не просто собствения му нисък праг на търпимост спрямо предизвикателствата към неговия авторитет, но и летвата на здравия политически разум. Има само едно обяснение: той се е превърнал в заложник на Волен Сидеров. Отвлечен е доброволно и не желае да се освободи от зависимостта си от крайнолявата формация, която ползва за (уж) дясното си управление.

Голям батак, наистина!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/