Патриотизмът като мюре

Усмихнат майски ден в София по обед. Грееше слънце. В градинката зад джамията мощно звучеше „Велик е нашият войник”. Граждани се припичаха по пейките. Встрани от джамията откъм страната на „Екзарх Йосиф” се бяха събрали привърженици на „Атака” с преобладаващо черни фланелки. Музиката се разнасяше от партиен автомобил с колони пред паркинга на ЦУМ. Недалеч от него мъж с черна фланелка разглеждаше сувенири по околните сергии. Междувременно „Велик е нашият войник” свърши и започна „Тих бял Дунав”. Подготвяше се акция.

            Това, което не видях, прочетох в интернет. Атакистите замеряли високоговорителите на джамията с камъни, бутилки и яйца. Нападнали дошлите за молитва хора. Подпалили едно от килимчетата им. Боят настанал и сърцата се разтупкали. Имало ранени и арестувани.

            Защо точно сега се активират тези защитници на българщината? Нима високоговорителите на джамията не са включени отдавна. Щом този път крясъците не са били достатъчни и се е стигнало до бой, явно е имало заповед „на нож”.

            Или пък това е патриотизъм с естетически оттенък. Освен, че са мюсюлмани и се молят, мюезинът им вдига шум. Дали атакувалите джамията нападат така съседите си, ако са надули чалга. А може би самите те я дънят максимално. Дали патриотизмът извинява просташкото поведение. Може би гневът ти звучи по-убедително и правдиво, ако е обвит от партийни и национални символи, ако претендира да защитава България и българите.

            А защитава ли ги наистина или само вдига висока топка пред ДПС и лидера му. Топка, удобна за забиване.

            Услуга за услуга. Утре ДПС ще излезе с декларации, ще се възмути и ще вдигне шум. По този начин ще се опита да сплоти електората около себе си. Ще му обясни, че е заплашен и че именно то - ДПС ще го защити, а не примерно – Касим Дал.

            На свой ред привържениците на „Атака” ще имат стимул да „отстояват” още по-безкомпромисно каузата си. Шизофренна, но безспорна симбиоза.

            Стадионният патриотизъм работи. Да освиркаш химна на съперника ще те направи ли по-добър патриот. Ако молитвата по високоговорителите звучи прекалено силно, не може ли въпросът да се постави и разреши по цивилизован начин. Освен ако не се търси съзнателна провокация от взаимна полза на по-високо ниво. Долу пешките се млатят.

            Море, но не от любов, а от патриотизъм – мюре.

            Някои владеят до съвършенство паразитния „талант” да се вторачват в несъщественото и старателно да отбягват същината – това, което не забелязват или това, което не им изнася. При някои е личностна особеност, при други – възложена роля, в която се вживяват.  

            Имат ли мнение горещите патриоти за принудителната оставка на Марий Косев, за когото министър Трайков едно към едно каза, че не е бил удобен за руснаците в преговорите за АЕЦ „Белене”. Ще протестират ли за обидното отношение към опиталия се да защити българския национален интерес заместник-министър. Или този интерес не ги засяга, ако не е благословен по славянско-православната ос. По-точно – където е интересът на тази ос, техният патриотизъм заглъхва като глас в пустиня.

            Вероятно това ще обясни оглушителната им липса на 30 май. Както и подкрепата им за АЕЦ „Белене”, наред с тази на БСП и „врага” – ДПС.