Смок в джендем

“Всеки иска да спечели президентските избори, но в никакъв случай това не бива да става нито на гърба на народа, нито на базата на религиозните убеждения на хората. Нито пък властта ми е толкова мила или скъпа, че да се направя, че не забелязвам подобни процеси.”

Това заяви Бойко Борисов, когато го застигна вестта за изстъпленията на “Атака” срещу петъчната молитва на мюсюлмани пред джамията Баня Башъ. Тогава атакистите, митингуващи в знак на протест срещу озвучаването на молитвата, нападнаха молещите се, запалиха един от килимите им и провокираха сбиване, което завърши с неколцина ранени от двете страни – плюс още толкова ранени полицаи.

Малко по-късно Волен Сидеров нахлу в парламента и взе думата, за да нарече българските полицаи еничари, да посъветва министъра на вътрешните работи да си сложи фес и да заплаши, че ако не бъдат незабавно освободени двамата арестувани негови активисти, “Атака” ще мине в опозиция. Изявлението му бе издържано във френетичен тон и съдържаше заплахи от следния тип: “Всичко това, което бе досега, ще им се види детска песен, ако не вземат мерки веднага и не озаптят еничарския корпус, който действа като еничарски корпус на Турция, а не като българска полиция.”

В резултат на което Бойко Борисов светкавично ревизира своята оценка за случилото се. Последвалите това изявление коментари показват, че властта всъщност му е по-мила и скъпа от забелязването на подобни процеси. В отговор на въпрос дали ще се разграничи от поведението на “Атака” като парламентарно представена сила, българският премиер определи този прецедент като неприятен, но не и като опасен: “Така като гледам ситуацията, просто за съжаление и ДПС, и "Атака" тръгнаха в една посока за предизборна кампания, което никак не е приятно. Понеже е предизборна кампания, за това не считам, че е опасно.” Според него дори било “обидно” журналистите да го питат за друга партия и да искат от него коментар за нейното поведение.

Той би бил прав: право на всеки политик е да се въздържи от коментар за думите и делата на своя политически партньор, ако сметне това за необходимо. Би бил прав – но само ако тези думи и тези дела се побират в рамките на закона и не представляват обществена опасност. Ако представляват такава, именно в качеството си на български министър-председател той не само може, но е длъжен да коментира. И не само е длъжен да коментира, но е длъжен и да предприеме необходимото, за да премахне вредните последствия от подобно поведение.

Длъжен е, защото случката пред Баня Башъ изобщо не е безобидна; защото живеем да Балканите и би трябвало да знаем как от нищожни поводи пламват големите етнически пожарища. Защото както днес атакистите налитат на молещи се мюсюлмани, утре Доган може да призове своите привърженици да грабнат сопите – както вече го е правил веднъж.

Нещо по-лошо – някой, който днес насъщно се нуждае от хаоса, за да издрапа нагоре по електоралната стълбица или осъществи поредната си голяма далавера, може да се изкуши да пъхне въгленчето в кладата, дори без да си дава сметка за това какви пламъци могат да се развихрят. И нещо още по-лошо: може европейското бъдеще на България да не влиза в нечии едри политически сметки – и някой имперски сатрап може да използва ситуацията, за да ни отбие от поетия вече път и да ни напъди обратно към Кремъл – като си послужи с някой грижливо отхранван от кагебистки фондации субект от типа на Волен Сидеров.

Нищо вярно няма в извода, че ситуацията не била опасна, понеже била плод на предизборни страсти. Обратното – опасна е освен другото и тъкмо поради това: предизборните страсти само добавят още съчки в огъня. Българският министър-председател си има, разбира се, и свои лични дертове: и той като Волен Сидеров иска да бъде избран за президент, и той като всички свои предшественици иска партията му да додрапа до края на мандата си. Само че това не бива да става за сметка на националната сигурност, грижите за която предполагат и недопускане на подобни прецеденти. Именно за да полага тези грижи е избран Бойко Борисов за премиер на България, а не за да лавира като смок в джендем.