Не на омразата!

Предлагам все пак да не позволяваме на Волен да ни вгорчава празника с неговите простотии. И няма какво да умуваме чак толкова, какво точно прави този човек.

Простотиите му са признак на отчаяние. Година време той драпаше да бъде припознат я от ЕНП, я от Консерваторите като легитимен „десен” – а не неофашист – и затова правеше поведение. Явно не му се е отворил парашутът – в Европарламента атакистите пак ще имат офиси до килера, заедно с останалите неофашисти – и затова е решил поне да пази, каквото си има. А именно: ксенофобския вот.

Оттук насетне картината е ясна и изобилно коментирана в последните дни. Върнал се обратно на ксенофобска територия, Волен отива на избори, както си знае. Освен това, той трябва да си вдигне процентчето, като намери начин да се откачи от ГЕРБ. И хоп! Цветанов му виновен...

Отсреща пък Ахмед потрива ръце – и той си ще потяга електората, като сочи с пръст Атака.

Елементарни хватки на елементарни мозъци. Обаче на фона на ненаказания побой на ВМРО над евангелистите в Бургас, може да стане по-напечено, отколкото би трябвало да бъде. Някакъв битов фашизъм все пак пълзи из татковината и не намира нужния отпор.

Дали не е време да се направи нещо масово на тема „Не на омразата!”, както Дони навремето правеше „Не на страха!”? Това би било работа на Синята коалиция да го организира, но като ги гледам, на какво дередже са, нещо не ми се вярва да стане...

Блогът Общност на свободните хора - http://www.desnite.eu/