ГЕРБ – картоф с часовников механизъм

Ако някой ден на българите ни хрумне да учредим награда за дейност, променила живота на всеки един от нас, управлението на ПП “ГЕРБ” ще е един от безспорните фаворити за номинация в категорията “цялостен принос”.

Не само поради “експертността”, “предвидимостта”, “последователността”, “аргументираността”, “иновативността”, “смелостта” и “креативността”, иманентно присъстващи във всичките му прояви, а най-вече поради огромния шанс да се окаже най-скъпото за всеки български гражданин. Без разлика на политически цвят, възраст, пол и религия. За идния половин век!

За няколко  (милиарда) Евро повече

Помните ли приказката на Андерсен за грозното пате, което след година на премеждия, отхвърляне и обиди се превръща в изящен лебед?!! Същата метаморфоза претърпя пред очите ни  позицията на министър председателя  за  АЕЦ Белене. От “гьол за 800 млн. лева” до структуро определящ проект, без който икономиката ще банкрутира. Всяко едно от становищата му беше  заявявано категорично, безапелационно и по начин, не допускащ “глезотии” от типа – коментари, опониране или дебат.

Какво е онова, което  накара  Борисов в рамките само на година да смени мнението си на 180?, до толкова, че правителството на ПП “ГЕРБ” за по-малко от две години да налее 296 млн Евро в Нищото на “гьола” в Белене? Това са над 790 хил лева на ден! В период на криза, в който от всички електронни медии Дянков ни внушава неуморно: “Няма пари!”, предлагайки ни да се задоволим с “постна пица”!  С. Сакскобурготски и С. Станишев заедно, изляха там 430 млн. Евро (287 хил лева на ден), но за осем години и то  в период на растеж!

Всъщност, ако следваме логиката на премиера, цената на мега проекта няма значение, щом не даваме ние парите. В публичното пространство правят “браунови разходки” различни числа – 6 , 8, че дори и 14 милиарда Евро!  Независимо какво ще е последното (в милиарди!!!) и кой ще финансира строителството, в крайна сметка всичко, заедно с лихвите, ще платят  потребителите на електричеството, произвеждано от централата. Ние и децата ни. Така, както родителите ни платиха АЕЦ “Козлодуй”, “Плама”, “Кремиковци”, “Стомана” и пр. мега градежи на тоталитарна България.

Да бъде или не … И на тази трагедия (почти по Шекспир) се вижда края. Слага го скандалният анекс 12, задължаващ държавата да подпише окончателен договор за строителство до 01 юли 2011 г. Актът на подписването му бе окачествен от външния министър Н. Младенов като пробив в националната сигурност. Б. Борисов и С. Дянков обаче заявиха, че нищо съществено не се е случило и … “изляха” още 2 милиона Евро в “гьола”, наемайки консултант, който да сметне разходи/ползи от проекта. За два месеца! Макар според Т. Трайков за подобен анализ да са нужни около 18 ! Странно защо до сега не бяха се сетили да го направят?!!

Странни са и други неща. “Изгрева” на звездата на новия “експерт” по ядрена енергетика – Валентин Златев, например. Въпреки демонстрираното си приятелство с Б. Борисов и Г. Първанов, директора на “ЛУКойл” се появи на сцената в качеството си на консултант не на България и на българското правителство, а на “Росатом”.

Какво би следвало да означава това?

Че петролният бизнес “затихва” и милиардите сменят посоката?

Че АЕЦ Белене е новата юзда на хомота, чрез която дистанционно ще се управлява  България?

Че има  вечни интереси или пък зависимости, пред които “национална сигурност” и “национален интерес” са само висящи в пространството думи?

Или просто става дума  за пари.  Които Б. Борисов и “Гражданите за ЕВРОПЕЙСКО развитие” ще запишат на сметката на всеки един от гражданите на България. А може вече и да са ги записали …

“Само” няколко (милиарда) Евро повече.

Цената на политика Борисов

Истерията и медийния  грохот около проекта Белене, почти прикриха един не по-малко скъп и обвързващ  страната пакт, към който премиера  присъедини  България (на 25 март 2011 г) … тихомълком. Без дебат! Без каквато и да е предварителна информация на страниците на Министерски съвет, Министерство на финансите или поне на БНБ.

За разлика от АЕЦ, от която (ако се построи) поне ще има ток, то участието ни в “Евро плюс” не е ясно какво ще донесе, освен задължението да предоставим   колосалните  за мащаба ни като икономика –  6.1 млрд Евро!  Това е около два пъти повече от държавния дълг и три пъти повече от фискалния ни резерв към момента!

Замислен от Германия и Франция  като “пакт за конкурентноспособност” и “пакт за финансова стабилност”, той не е подписан от Швеция, Англия, Чехия и Унгария. И докато за страните членки на еврозоната, участието е безалтернативно, то за останалите (в т.ч. и за България) е въпрос на преценка на ползи и ангажиране на широка обществена подкрепа, доколкото ще засегне живота на всеки гражданин. Правителство на ПП “ГЕРБ” не само не потърси  подкрепа, но дори скри негативните становища на БНБ и Министерство на финансите. В този контекст параметрите на българското участие и до днес са  някъде в “зоната на здрача”, което поражда съмнения за незащитен национален интерес.

Промъкващите се в публичното пространство информации за ангажименти относно премахване на регулациите между работни заплати и инфлация, синхронизиране на данъчните основи между отделните държави, макар и добро за ЕС като цяло, няма как да радва българските граждани (най-бедни в Евросъюза) и ще ликвидира съществуващата сега привлекателност на създадената данъчна среда от ниски преки данъци у нас.  Самият механизъм на изчисляване на вноската на база БВП и броя на населението, без съобразяване с нивата на дълга и отклоненията от финансовата дисциплина, произведе неприемлив за здравия разум абсурд.

България – страна, доброволно лишила се от част от суверенитета си, поради наложен валутен борд, оцеляваща на границата на мизерията, но спазваща  спартанска фискална дисциплина, ще бъде “наказана” за това с най-висока вноска в структуриращия се гаранционен фонд на пакта – 17% от БВП! “Дисциплинирането” на държави с по-лежерно отношение към фискалната дисциплина, за сметка на онези, които я спазват години наред, няма как да не провокира усещане за  несправедливост.

С подписа си Борисов сложи живота на държавата и българските граждани в коловоз за половин век напред! Еднолично! Не знам доколко си дава сметка за това?!!     Неясните обяснения на членове на кабинета, че тепърва детайлите ще се обсъждат, изясняват, както и че ще предявим някакви наши претенции и т.н., са най-малкото смешни. Вероятно  така си е мислел и проф. Беров, чието правителство през 1993 г сключи договор за заем  с ЕБВР по т.нар. сметка  за ядрена безопасност на стойност 24 млн екю, срещу които обеща  да затвори малките блокове на Козлодуй през 1998 г. Едва ли остана човек в държавата, който да не разбра цената на  тези 24 млн екю!

Българските политици все още отказват да разберат, че в Европа няма практика нещата да се случват в последния момент, поради нечий каприз или моментно настроение, че подписването на договор не е формалност, нито учтивост, а ангажимент, както и че експертно аргументираният отказ предизвиква повече респект и уважение, отколкото безгръбначното съгласие и хленченето след това.

Неясните аргументи на Борисов, да ни направи съпричастни към новия финансов блок, провокираха слухове за неформални уговорки за допускане на страната в предверието на еврозоната. Нещо подобно би оправдало подписа на премиера под “Евро плюс”. Уви! Самият той разсея подобни надежди. Така въпросът защо към спартанския ни живот се  добавят и стоманени белезници остава открит. Дали пък това е някакъв вид  “индулгенция” на премиера, която ще платим всички ние? Колкото и да е абсурдно днес това предположение, ако след време се окаже, че не е лишено от смисъл,  политикът Борисов ще ни излезе наистина много, много, много … скъп! Цели 6 млрд Евро! Два пъти повече от държавния дълг и три пъти повече от фискалния ни резерв!

След две години във властта,  управлението на ГЕРБ все повече заприличва на портокал с часовников механизъм. На външен вид уж жив организъм с привлекателен цвят и сладък сок, а всъщност само механична играчка с часовникова пружина, навивана неизвестно от кого (Антони Бърджес). Ако трябва да сме прецизни  и коректни към управляващите и доктрините на Борисов, в действителност портокалът пред очите ни метаморфира в картоф, а пружината на  механизма все така неясно кой навива ли навива … Докога ли?!!