Големият демографски проблем на България е не само намаляването на населението, а и качеството на хората в активна възраст. Българите с основно и по-ниско образование, които не могат да намерят работа, вече са 930 000 души. По този показател страната е далеч над средното за ЕС, което означава, че образованието до 8-и клас не дава добра подготовка за професионална реализация.
Данните, изнесени от Икономическия и социален съвет в сряда, показват, че от 1999 до 2009 г. над 240 000 деца са напуснали училище по различни причини. Две трети от тях не са успели да стигнат и до 8-и клас. “За две десетилетия от началото на 1990 г. над половин милион деца са напуснали училище и днес те са неуки, без професия и не могат да се реализират на трудовия пазар”, каза шефът на съвета Лалко Дулевски.
930000 души на възраст от 15 до 64 г., които са с основно и по-ниско образование, през миналата година са били извън пазара на труда, т.е. не работят, съобщи проф. Дулевски.
Анализът на съвета се опира на данни на националната статистика иЕвростат и е послужил да се подготви резолюция по “Демографските предизвикателства пред България в контекста на Стратегия “Европа 2020”.
Документът ще бъде изпратен на всички институции у нас и на Европейския икономически и социален комитет. В него се отбелязва още, че равнището на заетост на хора от 20 до 64 години с висше образование е 83,3% при средно 82,4% за ЕС. По този показател сме преди Естония, Ирландия, Гърция, Испания и още 4 държави. В същото време обаче заетостта на хората от тази възрастова група, но с основно и по-ниско образование, през м. г. е 40,9%, което е по-ниско с 13,4 процентни пункта от средното за ЕС. Една от причините вероятно се крие в качеството на образователната ни система до осми клас и в подготовката за труд, която тя дава. Много други европейски страни осигуряват по-добра професионална реализация на хората с по-ниско образование, коментира Дулевски.
Застаряването на работната сила е едно от основните демографски предизвикателства, се казва в резолюцията на ИСС.
Изисква се друг подход към по-възрастното население - мерки за неговия здравен статус и възможности то да се труди повече от определената за пенсия възраст.
Населението на страната ни е едно от най-бързо намаляващите в ЕС, като за четвърт век (от 1985 до 2011 г.) то е намаляло с 1 597 415 души, или 17,9%, пише в резолюцията на ИСС. Затова на демографските проблеми трябва да се погледне не като на тревожни данни на статистиката, а по съвсем нов начин - от гледна точка на качеството на живот.
Според оценка на Европейската комисия в дългосрочен план демографското развитие ще изисква допълнителни разходи от около 4,5% от брутния вътрешен продукт. За България обаче този процент ще е по-висок, натискът върху публичните финанси по-голям поради очакваните драматични съотношения работещи - пенсионери. Очаква се около 2025 г. пенсионерите да станат повече от работещите. Тенденцията е валидна и за други държави на ЕС, които вече предприемат мерки за увеличаване на възрастта за пенсиониране.
Застаряването на хората изисква много повече разходи за откриване на социални услуги за възрастните, повече средства за инвалидни и други пенсии, за лечение и лекарства, смятат от ИСС. И хранят надежда, че днешните и бъдещите управляващи ще са достатъчно разумни, за да натрупат достатъчно средства в Сребърния фонд, които да послужат в такъв тежък момент.
Соня ГЪЛЪБАРОВА
Безработицата стигна 12%
Над 1,7 млн. са икономически неактивните хора в работоспособна възраст според последните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в сряда. Данните на ведомството на Марияна Коцева се разминават с тези на Агенцията по заетостта. Според НСИ безработицата у нас през първото тримесечие на т. г. е била 12%. Хората на социалния министър Тотю Младенов наскоро обявиха с 2,5 пункта по-нисък процент - 9,5 на сто. Разминаването между данните на двете държавни ведомства е с 43 000 души. Използваме различни методики и оттам идват несъответствията, обясниха от НСИ. Агенцията по заетостта брояла само хората, които са регистрирани в бюрата по труда, докато националната статистика събирала данните си чрез анкети. Така реалният процент на безработица се оказва по-висок. Всъщност методиката на НСИ е общоприетата в рамките на сравнителните изследвания на Евростат. Логиката на Агенцията по заетостта е, че след като човек не се регистрира в бюрата по труда и не ползва правото на обезщетение, то той вероятно има други източници на доходи.
Според изследването на пазара на труда на националната статистика през първото тримесечие на 2011 г. безработните са 395 500. В сравнение със същото тримесечие на 2010 г. броят им се е увеличил с 54 500. Коефициентът на безработица е нараснал с 1,8 пункта. Продължително безработните за една или повече години са 208 400 души, или 52,7% от всички безуспешно търсещи заетост. Спрямо съответното тримесечие на миналата година делът на тези лица се е увеличил с 46,1%.
През първото тримесечие на 2011 г. 1 727 600 души между 15 и 64 години не работят. Това са 34,8% от хората в тази възрастова група. В общия брой влизат и 254 500 “обезкуражени лица”, които по една или друга причина са се отказали да си търсят работа.
Спрямо същия период на миналата година броят им е нараснал с 28 000 души. По правило в условията на криза на пазара на труда хората без надежда да започнат работа се увеличават.
По данни на НСИ през първото тримесечие на 2011 г. от общия брой на безработните лица 331 400 души, или 83,8%, са имали предишна работа, а 64 200 души, или 16,2%, търсят първа работа.
От всички заети на 15 и повече години 4% са работодатели,7,5% - самостоятелно заети, 87,5% - наети лица, и 1,1% - неплатени семейни работници. От наетите лица 1 803 900 (71,3%) са в частния сектор, а 724 900 (28,7%) - в обществения.
Половин милион деца са напуснали училище от 1990 г.
В страната ни се оформя сериозен контингент от млади хора без начална или с много ниска грамотност и професионална подготовка, предупреждават от ИСС.
За периода 1999-2009 г. над 240 000 деца са напуснали поради нежелание или семейни причини училищната система, без да завършат средно образование. Две трети от тях не са успели да стигнат дори до основно образование. “За две десетилетия от началото на 1990 г. над половин милион деца са напуснали училище. Днес те са с основно и по-ниско образование, без възможности за реализация на пазара на труда, коментира проф. Лалко Дулевски. Според него България трябва да си постави по-амбициозна цел за намаление на ранно отпадналите от училище до 2020-а, спрямо декларираната вече 11%. У нас рискът неуките да изпаднат в бедност е около два пъти по-висок от средния за ЕС.
Сериозни са проблемите и с възпитанието на децата, отчитат от ИСС. У нас няма санкционирани за лошо родителство.
Инвестирани са 40 млрд. лв. в емигрантите ни
Емиграцията от България навън е формирала около 1/3 от отрицателния прираст на населението през последното десетилетие, показват данните на ИСС. Основно млади високообразовани хора напускат страната и това е износ на висококачествен човешки капитал, от който държавата има все по-голяма потребност.
По неофициални данни, съобщени от д-р Константин Тренчев, 40 млрд. лв. са инвестирани в емиграцията през последните години.
Това са средства, изразходвани за отглеждането, образованието и подготовката на тези хора, които вече са невъзвръщаеми, смята докторът. Той е убеден, че всичко е в ръцете на управляващите и политиците:
“Ако за тях България е някаква ценност, трябва да постигнат обществен договор какво ще правим не до 2020-2030, но даже и до 2050 година.”
В резолюция на ИСС се предлага след “достатъчно висок обществено-политически консенсус” да се разработи и приеме дългосрочна стратегия “за възпроизводството на населението и неговите качествени характеристики”.
Това да е основен документ за развитието на страната, към който да се интегрират здравната, образователната, пенсионната, административната и т. н. стратегии.
Д-р Константин Тренчев, лидер на КТ “Подкрепа” и зам.-шеф на Икономическия и социален съвет: Банди ще върлуват през 2025 година
“От София до Пловдив около 2025-2030 г. ще се ходи с охрана поради върлуващи банди.” Това каза пред журналисти в сряда д-р Константин Тренчев, лидер на КТ “Подкрепа”. Той обяви, че цитирал прогноза на западна служба “на една доста големичка държава”, съобщена пред нашите служби за сигурност.
Докторът, който е и зам.-председател на икономическия и социален съвет (ИСС), не уточни в прав текст за какви банди става дума, но недвусмислено отбеляза:
“Ние сме зле, но има и по-зле от нас. И тези по-зле искат да минат и да останат в България. Никой не ще да си даде сметка каква сган се е устремила насам.”
От тези му думи стана ясно, че има предвид евентуален имигрантски поток от трети страни. “Едно е имигранти от Китай, които влизат да работят, друго е от Афганистан”, допълни Тренчев и разви идеята си за “контролираната имиграция”. Трябвало държавата да наложи строг контрол кой влиза у нас и в страната да се приемат млади хора с възможности да работят и да произвеждат. “Щом такива ни трябват, само такива ще пускаме, както правят в Канада”, даде пример докторът.
“Не казвам, че тази прогноза, направена от западните служби за периода до 2050 г., непременно ще се сбъдне. Проблемът обаче е толкова сериозен, че изисква огромен държавнически и обществен консилиум, както и политическа смелост нещата да се видят и да се търси решение”, смята Тренчев.
Той с разочарование добави: “А ние една позиция не сме отстояли не защото политиците ни са тъпи, напротив, а защото нямат кураж да кажат истината и да постигнат консенсус какво ще се прави. И хоризонтът им на мислене е 4 години, сетне идват нови, те да правят каквото знаят.” Според зам.-председателя на ИСС “под егидата на новия президент, нямам представа кой ще е, трябва да се инициира нещо по тези проблеми. Но не съм оптимист, защото познавам хората”. Проф. Лалко Дулевски също е на мнение, че трябва общонационална стратегия за демографските проблеми, които предстоят.
Доброволни отряди да пазят по кварталите
“Не искат да възприемат идеята ни за доброволни отряди по малките селища и кварталите в градовете - комунистическа била. Какъв комунизъм бе, хора, това е начин да се ангажира гражданското общество, а не само да чака полицията да ни варди от обирджии и бандюги.”
Така д-р Тренчев припомни старото предложение на КТ “Подкрепа” отпреди 5-6 г. за изграждане на доброволни отряди, които да следят за обществения ред в селищата. Хората можело да бъдат подбрани по определени принципи - неосъждани, обществено ангажирани, в добра физическа кондиция и т.н., и да вършат чудесна работа.
“Излизат вечер, обикалят региона си, следят за нередности. Ако се създаде лоша ситуация, викат веднага полицията”, каза докторът
Големият демографски проблем на България е не само намаляването на населението, а и качеството на хората в активна възраст. Българите с основно и по-ниско образование, които не могат да намерят работа, вече са 930 000 души. По този показател страната е далеч над средното за ЕС, което означава, че образованието до 8-и клас не дава добра подготовка за професионална реализация.
Данните, изнесени от Икономическия и социален съвет в сряда, показват, че от 1999 до 2009 г. над 240 000 деца са напуснали училище по различни причини. Две трети от тях не са успели да стигнат и до 8-и клас. “За две десетилетия от началото на 1990 г. над половин милион деца са напуснали училище и днес те са неуки, без професия и не могат да се реализират на трудовия пазар”, каза шефът на съвета Лалко Дулевски.
930000 души на възраст от 15 до 64 г., които са с основно и по-ниско образование, през миналата година са били извън пазара на труда, т.е. не работят, съобщи проф. Дулевски.
Анализът на съвета се опира на данни на националната статистика иЕвростат и е послужил да се подготви резолюция по “Демографските предизвикателства пред България в контекста на Стратегия “Европа 2020”.
Документът ще бъде изпратен на всички институции у нас и на Европейския икономически и социален комитет. В него се отбелязва още, че равнището на заетост на хора от 20 до 64 години с висше образование е 83,3% при средно 82,4% за ЕС. По този показател сме преди Естония, Ирландия, Гърция, Испания и още 4 държави. В същото време обаче заетостта на хората от тази възрастова група, но с основно и по-ниско образование, през м. г. е 40,9%, което е по-ниско с 13,4 процентни пункта от средното за ЕС. Една от причините вероятно се крие в качеството на образователната ни система до осми клас и в подготовката за труд, която тя дава. Много други европейски страни осигуряват по-добра професионална реализация на хората с по-ниско образование, коментира Дулевски.
Застаряването на работната сила е едно от основните демографски предизвикателства, се казва в резолюцията на ИСС.
Изисква се друг подход към по-възрастното население - мерки за неговия здравен статус и възможности то да се труди повече от определената за пенсия възраст.
Населението на страната ни е едно от най-бързо намаляващите в ЕС, като за четвърт век (от 1985 до 2011 г.) то е намаляло с 1 597 415 души, или 17,9%, пише в резолюцията на ИСС. Затова на демографските проблеми трябва да се погледне не като на тревожни данни на статистиката, а по съвсем нов начин - от гледна точка на качеството на живот.
Според оценка на Европейската комисия в дългосрочен план демографското развитие ще изисква допълнителни разходи от около 4,5% от брутния вътрешен продукт. За България обаче този процент ще е по-висок, натискът върху публичните финанси по-голям поради очакваните драматични съотношения работещи - пенсионери. Очаква се около 2025 г. пенсионерите да станат повече от работещите. Тенденцията е валидна и за други държави на ЕС, които вече предприемат мерки за увеличаване на възрастта за пенсиониране.
Застаряването на хората изисква много повече разходи за откриване на социални услуги за възрастните, повече средства за инвалидни и други пенсии, за лечение и лекарства, смятат от ИСС. И хранят надежда, че днешните и бъдещите управляващи ще са достатъчно разумни, за да натрупат достатъчно средства в Сребърния фонд, които да послужат в такъв тежък момент.
Соня ГЪЛЪБАРОВА
Безработицата стигна 12%
Над 1,7 млн. са икономически неактивните хора в работоспособна възраст според последните данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в сряда. Данните на ведомството на Марияна Коцева се разминават с тези на Агенцията по заетостта. Според НСИ безработицата у нас през първото тримесечие на т. г. е била 12%. Хората на социалния министър Тотю Младенов наскоро обявиха с 2,5 пункта по-нисък процент - 9,5 на сто. Разминаването между данните на двете държавни ведомства е с 43 000 души. Използваме различни методики и оттам идват несъответствията, обясниха от НСИ. Агенцията по заетостта брояла само хората, които са регистрирани в бюрата по труда, докато националната статистика събирала данните си чрез анкети. Така реалният процент на безработица се оказва по-висок. Всъщност методиката на НСИ е общоприетата в рамките на сравнителните изследвания на Евростат. Логиката на Агенцията по заетостта е, че след като човек не се регистрира в бюрата по труда и не ползва правото на обезщетение, то той вероятно има други източници на доходи.
Според изследването на пазара на труда на националната статистика през първото тримесечие на 2011 г. безработните са 395 500. В сравнение със същото тримесечие на 2010 г. броят им се е увеличил с 54 500. Коефициентът на безработица е нараснал с 1,8 пункта. Продължително безработните за една или повече години са 208 400 души, или 52,7% от всички безуспешно търсещи заетост. Спрямо съответното тримесечие на миналата година делът на тези лица се е увеличил с 46,1%.
През първото тримесечие на 2011 г. 1 727 600 души между 15 и 64 години не работят. Това са 34,8% от хората в тази възрастова група. В общия брой влизат и 254 500 “обезкуражени лица”, които по една или друга причина са се отказали да си търсят работа.
Спрямо същия период на миналата година броят им е нараснал с 28 000 души. По правило в условията на криза на пазара на труда хората без надежда да започнат работа се увеличават.
По данни на НСИ през първото тримесечие на 2011 г. от общия брой на безработните лица 331 400 души, или 83,8%, са имали предишна работа, а 64 200 души, или 16,2%, търсят първа работа.
От всички заети на 15 и повече години 4% са работодатели,7,5% - самостоятелно заети, 87,5% - наети лица, и 1,1% - неплатени семейни работници. От наетите лица 1 803 900 (71,3%) са в частния сектор, а 724 900 (28,7%) - в обществения.
Половин милион деца са напуснали училище от 1990 г.
В страната ни се оформя сериозен контингент от млади хора без начална или с много ниска грамотност и професионална подготовка, предупреждават от ИСС.
За периода 1999-2009 г. над 240 000 деца са напуснали поради нежелание или семейни причини училищната система, без да завършат средно образование. Две трети от тях не са успели да стигнат дори до основно образование. “За две десетилетия от началото на 1990 г. над половин милион деца са напуснали училище. Днес те са с основно и по-ниско образование, без възможности за реализация на пазара на труда, коментира проф. Лалко Дулевски. Според него България трябва да си постави по-амбициозна цел за намаление на ранно отпадналите от училище до 2020-а, спрямо декларираната вече 11%. У нас рискът неуките да изпаднат в бедност е около два пъти по-висок от средния за ЕС.
Сериозни са проблемите и с възпитанието на децата, отчитат от ИСС. У нас няма санкционирани за лошо родителство.
Инвестирани са 40 млрд. лв. в емигрантите ни
Емиграцията от България навън е формирала около 1/3 от отрицателния прираст на населението през последното десетилетие, показват данните на ИСС. Основно млади високообразовани хора напускат страната и това е износ на висококачествен човешки капитал, от който държавата има все по-голяма потребност.
По неофициални данни, съобщени от д-р Константин Тренчев, 40 млрд. лв. са инвестирани в емиграцията през последните години.
Това са средства, изразходвани за отглеждането, образованието и подготовката на тези хора, които вече са невъзвръщаеми, смята докторът. Той е убеден, че всичко е в ръцете на управляващите и политиците:
“Ако за тях България е някаква ценност, трябва да постигнат обществен договор какво ще правим не до 2020-2030, но даже и до 2050 година.”
В резолюция на ИСС се предлага след “достатъчно висок обществено-политически консенсус” да се разработи и приеме дългосрочна стратегия “за възпроизводството на населението и неговите качествени характеристики”.
Това да е основен документ за развитието на страната, към който да се интегрират здравната, образователната, пенсионната, административната и т. н. стратегии.
Д-р Константин Тренчев, лидер на КТ “Подкрепа” и зам.-шеф на Икономическия и социален съвет: Банди ще върлуват през 2025 година
“От София до Пловдив около 2025-2030 г. ще се ходи с охрана поради върлуващи банди.” Това каза пред журналисти в сряда д-р Константин Тренчев, лидер на КТ “Подкрепа”. Той обяви, че цитирал прогноза на западна служба “на една доста големичка държава”, съобщена пред нашите служби за сигурност.
Докторът, който е и зам.-председател на икономическия и социален съвет (ИСС), не уточни в прав текст за какви банди става дума, но недвусмислено отбеляза:
“Ние сме зле, но има и по-зле от нас. И тези по-зле искат да минат и да останат в България. Никой не ще да си даде сметка каква сган се е устремила насам.”
От тези му думи стана ясно, че има предвид евентуален имигрантски поток от трети страни. “Едно е имигранти от Китай, които влизат да работят, друго е от Афганистан”, допълни Тренчев и разви идеята си за “контролираната имиграция”. Трябвало държавата да наложи строг контрол кой влиза у нас и в страната да се приемат млади хора с възможности да работят и да произвеждат. “Щом такива ни трябват, само такива ще пускаме, както правят в Канада”, даде пример докторът.
“Не казвам, че тази прогноза, направена от западните служби за периода до 2050 г., непременно ще се сбъдне. Проблемът обаче е толкова сериозен, че изисква огромен държавнически и обществен консилиум, както и политическа смелост нещата да се видят и да се търси решение”, смята Тренчев.
Той с разочарование добави: “А ние една позиция не сме отстояли не защото политиците ни са тъпи, напротив, а защото нямат кураж да кажат истината и да постигнат консенсус какво ще се прави. И хоризонтът им на мислене е 4 години, сетне идват нови, те да правят каквото знаят.” Според зам.-председателя на ИСС “под егидата на новия президент, нямам представа кой ще е, трябва да се инициира нещо по тези проблеми. Но не съм оптимист, защото познавам хората”. Проф. Лалко Дулевски също е на мнение, че трябва общонационална стратегия за демографските проблеми, които предстоят.
Доброволни отряди да пазят по кварталите
“Не искат да възприемат идеята ни за доброволни отряди по малките селища и кварталите в градовете - комунистическа била. Какъв комунизъм бе, хора, това е начин да се ангажира гражданското общество, а не само да чака полицията да ни варди от обирджии и бандюги.”
Така д-р Тренчев припомни старото предложение на КТ “Подкрепа” отпреди 5-6 г. за изграждане на доброволни отряди, които да следят за обществения ред в селищата. Хората можело да бъдат подбрани по определени принципи - неосъждани, обществено ангажирани, в добра физическа кондиция и т.н., и да вършат чудесна работа.
“Излизат вечер, обикалят региона си, следят за нередности. Ако се създаде лоша ситуация, викат веднага полицията”, каза докторът. Подобна практика имало в много държави и вместо да я отхвърляме, можело да я приложим и у нас.
Подобна практика имало в много държави и вместо да я отхвърляме, можело да я приложим и у нас.
Вземете последните новини.png)
