Величка МариноваНа 25 май в рамките на диалога Европейски съюз – Русия пред Европейската комисия беше представен проекта „Южен поток” от висши представители на Русия. Целта на представянето е да се посочат какви предимства ще получи Европа от изграждането на „Южен поток”, да се убедят европейските партньори във важността на проекта „Южен поток” и в крайна сметка Европейският съюз да приеме изграждането му като основен приоритет.
Във връзка с представянето на проекта, комисарят по енергетика Гюнтер Йотингер в реч изразява позицията на Европейската комисия, като първо отбелязва, че Русия е основен и незаменим партньор на ЕС по отношение гарантирането на енергийните доставки и такъв ще остане и за в бъдеще. Но, в същото време отправя ясно послание към руската страна, че „Южен поток” не може да бъде приоритетен за Европейския съюз, тъй като противоречи на основата енергийна политика на ЕС, за диверсификация на пътищата, източниците и контрагентите:
На първо място, в речта си комисар Йотингер още веднъж подчертава основният приоритет на европейската енергийна политика, а това е: Създаването на европейски енергиен пазар с единна политика по отношение на инфраструктурата.
В продължение на няколко години Европейският съюз преследва две ключови политики за развитие на газовия сектор.
Първата е политика на диверсификация в газовия сектор, което означава диверсификация на пътищата, източниците и контрагентите.
Комисар Йотингер отбелязва, че Русия също провежда политика на диверсификация на пътищата чрез „Южен поток”, диверсификация към нови клиенти в Азия и диверсификация към световния пазар, чрез изграждане на предприятия за втечнен газ. Тези разлики по отношение на провежданата политика за диверсификация не би следвало да влияят неблагоприятно върху взаимоотношенията между ЕС и Русия.
Втората ключова европейска политика е свързана с изграждането на вътрешен енергиен пазар с развита здравословна конкуренция.
Комисар Йотингер подчертава, че приоритетен за ЕС е „Южен коридор”, тъй като той осигурява диверсификация чрез нови пътища – като газопроводите Nabucco, ITGI, TAP и „Бял поток”, както и проектите за втечнен газ, и добавя:
„Ние имаме поредица от възможни страни доставчици, например Азербайджан, Ирак, Туркменистан, както и страни от Персийския залив, с които ще има преки контакти за доставка на газ. Европа има ясни предпочитания: ние се нуждаем от диверсификация, за да сме сигурни че рискът от тоталното спиране на доставките на газ е преодолян и съществуващият риск от продължаване на зависимостта е минимизиран. Ценовата конкуренция е полезна за всеки.”
И категоричното му послание:
"Ясно е, че ние подкрепяме някои проекти повече от други. В тази връзка, аз потвърждавам отново това, което съм казвал многократно преди: Европейският съюз иска преки контакти с производителите от Каспийския регион чрез нови пътища и газопроводи за доставка на газ.
„ Южният поток” не може да бъде наш водещ приоритет, но оценявайки стойността, която има за Русия по отношение диверсификацията на пътищата, ние не бихме предприели налагането на административни или други неоправдани регулаторни пречки пред изграждането му. Ние ще действаме като партньори.”
В края на речта си комисарят подчертава, че за проекта „Южен поток” се знае само, че газът ще напусне Русия, ще минава през Черно море и ще пристигне в Европа. Но, освен това, той има и редица въпроси.
"От къде всъщност ще идва този газ? Как ще пристига, с кораб или по тръбопровод? Това отклонен газ от Украйна ли ще бъде? След като стигне до Европа, какво ще се случи? Най-важното, кой ще е доставчика на газ ? Само "Газпром" или ще се допускат и други играчи?"
Бъдещите газови потоци към Европа трябва да отчитат балансирано интересите на трите страни ЕС-Русия-Украйна.
Правната рамка в Европа, по специално Третият енергиен пакет, поставят определени изисквания към газопроводите на „Южен поток” когато те преминават през територията на държавите – членки, т.е. това трябва да става при пълното спазване на най-важните принципи на правилата за вътрешния пазар .
Първо, "Южен поток" ще трябва да предоставя възможност за достъп до преносния капацитет на газопровода на всички доставчици на газ в рамките на ЕС при недискриминационни условия.
Второ, тарифите за доставчиците на газ обикновено ще са предмет на регулиране от националните регулаторни органи в съответните страни;
Трето, трябва да има техническа възможност за осъществяване на обратни потоци в случай на извънредни ситуации.
А следващото послание на комисаря е особено важно за България!
Комисар Йотингер ясно заявява, че държавите членки, които вече имат двустранни споразумения с Русия, противоречащи дори и частично на европейските принципи, ще трябва също да прилагат правилата на вътрешния пазар и са длъжни да приведат тези споразуменията в съответствие със законодателството на Европейския съюз. Ако имат такъв проблем, държавите членки могат практически да го разрешат директно на европейско равнище.
Блогът на Величка Маринова - http://velimar.blogspot.com/