Свободата днес и тук 21 Февруари 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Ратко Сидеров срещу Волен Младич в мач за (под)купа на Кремъл

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иво Инджев

Балканското състезание по „православната ос“ ( Москва, София, Белград) продължава: в Сърбия напредват към европейската си мечта чрез арестуването на военнопрестъпника Ратко Младич, а в България се борим с атаките на Волен Сидеров срещу европейския ни облик. Официален руски представител саркастично нападна Белград за напредъка ( надсмивайки се над решението на сърбите да сътрудничат на онези, които са ги бомбардирали), но в София само Иван Костов се осмели да посочи руската връзка в опитите България да бъде препъната чрез провокациите на „Атака“.

В същото време руският посланик в НАТО, шовинистът Дмитрий Рогозин ( който не веднъж ругае България) буквално ни обяви за руска мишена. Заяви го по време на посещение във Варна и във връзка с предполагаемото съгласие на София да приеме на българска земя елементи от американската система да Противоракетна отбрана, планирана в рамките на Атлантическия алианс.

Да обобщя с няколко думи: за Русия призоваването пред международния съд на виновника за най-масовите убийства в Европа след Втората световна война е повод за подигравка, а вероятността България да изпълни съюзнически ангажимент в рамките на НАТО предизвиква руски закани в момент, когато руският проект „Атака“ принуди българския парламент да се разграничава от него, за да запази доверието в декларираната ориентация на България.

През (относително) далечната 1993 г. на частно посещение в България беше прототипът на Рогозин, ултранационалистът Владимир Жириновски. Замаян от разни пари ( сложете ударението на желаното от вас място и все ще познаете за какви „пари“ става дума – алкохолни, минерални или други…) този провокатор беше дал интервю за кореспондент на в. „Експрес“ направо от басейна на хотела си в град Сандански. В него буквално ругаеше българския президент Желю Желев. При мен, като главен редактор на вестника, се появиха представители на съответната българска служба и помолиха за автентичния запис на интервюто. Не се поколебах и миг- дадох им аудиокасетата ( макар да бях вече безнадежно скаран с Желев). В резултат на Жириновски му беше посочена вратата и му се наложи спешно да прекрати разходката си в България. Смея да твърдя, че това е единственият случай в новата ни история, когато руски политик получава подобен урок в България, макар властите тогава да не пожелаха да се „шуми“ около случая.

Какво пречи в днешно време историята да се повтори и с Рогозин? Явно е въпрос на политическа воля.

В книгата си „Течна дружба“ съм разконспирирал за какво точно е помолил Волен Сидеров руското посолство при посещението си там като триумфален лидер на „Атака“, проникнала в българския парламент през 2005 г. Не друго, а контакт с Дмитрий Рогозин е поискал Сидеров.

И още едно припомняне:

„Руски шовинист пак замези с България
Иво Инджев ⋅ март 4, 2010
А
Преди да коментирам поредното обругаване на България от руския представител в НАТО Дмитрий Рогозин, ето какво пише за неговата партия Родина ( една от сателитните патриотарски организации на управляващата путинова Единна Русия), покойната руска журналистка Анна Политковская:
“ Нашият народ е много податлив на фашистка пропаганда…По-рано този месец Родина, партията на Дмитрий Рогозин, спечели в Москва 15 %”.
И какво следва? Убиха я. Застреляха две години и половина по-късно на 7 октомври 2006 г. в Москва. Но междувременно на Запад излезе книгата й “Руски дневник”, преведена вече и на български.
Същият този Рогозин беше цитиран на 15 февруари тази година от БНТ по следния начин:
„В блога си в интернет Дмитрий Рогозин с ирония коментира американските планове за противоракетен щит в България. Посланикът нарича българите „братя”, но уточнява, че когато става дума за политика – те са непостоянни. Рогозин дава за пример, че България и в двете световни войни е воювала срещу Русия, но после бързо се преориентирала. Руският посланик в НАТО задава и риторичния въпрос – цитирам – може би и сега ще се ориентират правилно, не може така – три пъти поред – една и съща грешка”.
И пак Рогозин заявява днес в интервю за радио Дарик:
“България и Русия винаги ще бъдат заедно, винаги ще развиват културата, политическия и икономическия си живот като съседи. Америка е далече и вероятно не разбира напълно смисъла на нашите отношения. Иска ни се българите да не забравят смисъла и историята на нашите отношения и да не участват в нещо, което може да доведе до негативно изменяне на ситуацията в южната част на Европа”.
В същото интервю кремълският чиновник отива още по-далеч в обобщенията си, визирайки бази на НАТО:
“Те се появяват на територията на източноевропейските и южноевропейските страни. И нещо повече – това са страни, които винаги са били свързани с Русия с дружески и добросъседски отношения. Има и трети момент, който също е важен. САЩ казват, че не искат да правят ПРО заедно с други страни-партньори, но всъщност дали частта на Румъния и България се състои само в предоставяне на територия? Те няма да имат възможност да повлияят върху американската ПРО по друг начин. В някакъв смисъл това е елемент дори на колониална политика”.
Първо: кое е вярно в неговите твърдения: че България е “непостоянна” в любовта си към Русия и заслужава порицание за миналото си, или пък, че е от източноевропейските и южноевропейските страни, които винаги са били свързани с Русия с дружески и добросъседски отношения?
Второ: Откога станахме съседи с Русия? Вярно, че бяхме погълнати и лишени от реален суверенитет от СССР, но в географско отношение никога не сме били съседи, а отвъд морска колония. Освен ако споделянето на едно море е основание да се твърди подобно нещо, което би означавало, че Русия граничи практически с целия останал свят, който има излаз на световните океани.
Трето: Докога София ще търпи този типичен представител на руската имперска колониална надменност да ни държи такъв тон и да ни обявява ревниво за нечия друга колония?
Впрочем този антидипломат не за първи път и не само по наш адрес демонстрира “загриженост” от името на чужда държава. През ноември 2009 г. в същия дух се беше произнесъл, че Вашингтон вече бил решил да сменя грузинския президент Саакашвили с Нино Бурджанадзе. Освен че е нахална ( и невярна), тази “прогноза” е и издайническа. Така разсъждава един висш московски функционер, който съди по собствения си опит. В неговата държава Путин бе практически назначен от Елцин, а след това той пък назначи Медведев за президент. Както самият Рогозин е назначен за един от спомагателните коне в кремълската руска тройка заедно с другия шовинист Жириновски, впрегнати зад Путин.
Изобщо, по думите на покойната Политковская, Рогозин предлага един “героичен патриотизъм” , а неговата “шовинистична организация е създадена от кремълските политически манипулатори”.. Колкото и да са прозрачни обаче неговите провокации, българските власти не трябва да оставят без отговор подобни предизвикателства.”

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional