ИМА ЛИ ПО-КАТОЛИЦИ ОТ ПАПАТА?

Президентът Първанов, когото аз за повече експедитивност наричам просто «Ченгето», мисли че «позицията на САЩ за Набуко би била от полза»! Това, с най-голям респект към читателя, звучи също както «ако имате тоалетна хартия е добре, но ако нямате и вестник «Работническо дело» би бил от полза».

Потривам очи и се питам да вярвам ли? По-нататък Ченгето заявява, че «трябва да има едно рамо, подкрепа на САЩ, за да се реши бързо проблемът с диверсификацията на енергийните източници. Самото присъствие на президента на САЩ на един форум на регионалните лидери идва да покаже трайния ангажимент на САЩ към нашата страна!»

А това ми дойде изневиделица: «Голяма е необходимостта от засилване на американските инвестиции». Това – казвам си – е типичния език на политическата врънгъзица. Разбирате за какво става дума, нали? Врън и гъзица, тоест въртиш си задника навсякъде: не беше отдавна когато още на другия ден след някое изявление на  американския посланик Ченгето го прежупреждаваше да не бърза да се бърка в делата на суверенна България.

В друга статия чета следното заглавие: «Шистовият газ ни осигурява за следващите 300 години» - министър Трайков на закуска с медиите!!! За две седмици компанията «Шеврон» ше подпише договор за проучване на залежите. Пак чета за да повярвам: наистина след две седмици! На 8 юни предстои подписването на споразумението  за «Набуко» от всички шест акционери... Договорът за «Белене» не бил изграден на пазарен принцип и новият договор ще бъде представен за обществено обсъждане...

Какво точно става? Завой към Америка или проблясване в среднощен сън за радикални реформи? Какви могат да са причините?

 Първото, което ми идва на ум, са изборите – държавата тече като продънена бъчва и повече няма накъде: ще бъдем прозрачни с пресата, ще споделяме всичко с нея; ще построим в светкавичен срок всички енергийни диверсификации (дори и за Русия ще забравим).

Второто, което ми идва на ум е, че Белене ще се строи и сега ще обърнем очи към Америка, за да замажем насраното си положение. Досега лъгахме, но повече няма да можем!

Третото, което ми идва на ум, е Уикилийкс, тоест «задниците ни лъснаха и вече няма накъде, така че ако не искаме да  ни гледат хората задниците, ще трябва да ги обърнем на другата страна. А отгоре на това и изборите идват – хората са недоволни и бягат; съдилищата не работят; безработицата и престъпността се увеличават, а ние се кланяме на Тодор Живков»!

Това обаче се отнася до вече известния Уикилийкс, до тия държавници и техните методи, които бяха показани, до характеристиките им и впечатленията от тях в очите на американците. На хоризонта обаче Уикилийкс ще излезе с нови разкрития, като например това на Ченгето, тоест на президента Първанов, за неговата дейност, неговата политическа характеристика... Какво ли ще има там? Как ли ще го опишат американците с тяхната мания за истината? Като руска подлога например? Като десарска мижитурка, която най-добре от всички изпълнява поставените й нареждания? Като неспособник с изострено чувство за власт, който така умело мълчи зад финансовия бандитизъм на десарската мафия?

За два мандата това организъмче успя да изработи най-солидния образ на политически тепегьоз, когото американските дипломати са имали пълната възможност да го опознаят в подробности. Така че предизборните хвалби, които това същество получава редовно от един провален полицейски въздух под налягане като Румен Петков, може да прибавят още по-лош мириз към натрапчивата комунистическа гнилоч.

Живи били – видели! Че ще гледаме още сеир няма съмнение, а сеира продължава и досега: единственото комунистическо ченге-президент от Източна Европа на регионална среща с президента на САЩ!