Съветският окупатор попада в княжеско вражеско обкръжение

Каква ирония: в един и същи ден българският министър Трайчо Трайков призова (на шега) България да бъде заселена с германци ( като условие да се откажем от ядрената енергетиката), а руската Пета колона изпадна в шок ( не на шега) от новината, че се възстановява старото название на градинката около паметника на съветската окупация в София.

Може и да се окаже вярно, че онези, които се присмиват твърде надменно ( над самата идея да бъде преместен паметникът на съветската окупация), няма да се смеят непременно последни (днес със сигурност не им е до смях)? Както май се оказа, че Германия е истинският победител от голямата война ( слава Богу не в нацисткия смисъл на думата)! Защото, представяте ли си на някой да му хрумне, дори и на шега, да предложи България да се насели с руснаци, за да ни се случи каквото и да било положително нещо? Няма такъв филм, нали! И не защото руснаците са нещо низша раса, а по много проста причина: не дават пример, достоен за подражание и имат огромен проблем със себе си, за да „изнасят” руско ноу хау някъде в Европа (поне).

Ако някой иска да спори по темата, да си зададе въпроса: защо децата ни „драпат” да учат, живеят и работят в Германия, а не продължават наложената ни със сила „традиция” (поне) да се образоват на руски език нейде в необятната „братска страна”? При това днешното поколение не действа по принуда и не е поставено в положението на безалтернативност, като предишното от времето на НРБ.

Казвам ви го като българин, който е изпреварил авангардната идея на министър Трайков и е „заселил” България с трима германски граждани. Макар в момента да живеят в Берлин, те са също и български граждани, за които тук е Родината им. Не знам дали продължава да е така, но доскоро българската студентска общност в Германия беше най-голямата чужда младежка академична колония след китайската! А в резултат на този магнетизъм училищата с преподаване на немски език в София ( вероятно и в страната) се превърнаха в най-желаното място за получаване на средно образование в днешна България, измествайки в това отношение английските гимназии.

Така че, колкото и да е случайно съвпадението, „германската шега” на министъра съвпада по време с покрусата на осъдените да загубят своята „война” в защита на съветската окупационна символика, която – да изпреваря желаещите (отново) да спекулират, няма нищо общо със ситуацията в подгизналата от съветска кръв Германия, която наистина се обвърза с обещания да пази съветските паметници като част от договора за прекратяване на съветската окупация в ГДР ( нищо подобно не се отнася до България и Русия – нито юридически, нито от гледна точка на несъществуващата историческата аналогия).

Ето и крачката в правилната посока, която ( както искате го тълкувайте) очевидно е свързана с поредицата от събития, предизвикани от „шепа” български граждани, наричани с типично имперско презрение от руския посланик Юрий Исаков „маргинали” :

„Княжеска градина” ще се казва паркът около паметника на Съветската армия
Предстои да се направи международен конкурс за пространството
понеделник, 30 май 2011
vsekiden.com
„Княжеска градина“ да се казва вече парковото пространство около паметника на Съветската армия в София, решиха на образователната комисия в общината, съобщи Дарик. Предстои да се направи международен конкурс за пространството, като вариантите за паметника са няколко, обясни вносителят на предложението Вили Лилков. Предстои въпросът да се гласува и на предстоящото заседание на СОС другата седмица.
„Паметникът на Съветската армия не бива да се разрушава. Трябва да се търси вариант или за вграждането му в нова, концептуално различна градина, или да бъде преместен в тематичен парк, който да събере всички паметници на тоталитаризма и тоталитарното изкуство“, смята Вили Лилков.”

Ако не паметникът, то статутът му на свещена крава на Петата колона се разклати. Вече ще се намира на княжеска, т.е. на вражеска територия. Въпрос на време е да му помогнем да се демобилизира и да отиде „на заслужен отдих” ( както се казваше в официалните съобщения при прогонването на някой комунистически велможа от висок партийно-държавен пост) в музея на колониалното изкуство, за да си върнем поне малко самоуважението след унижението!
Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/