Който се нуждае, той не е богат

Преди време в кварталната бакалия ми пробутаха някакъв мазен тефтер – да съм се подпишел в защита на някакви реактори. Не, благодаря. Погнусих се не толкова от каузата, колкото от жалкия вид на мероприятието. Как ли пък не, да защитавам едно бездушно техническо съоръжение. Впрочем подобни граждански активности се бяха превърнали в повсеместни, все някой иска нещо – най-вече трите ти имена, адрес и пр. Излизаш на улицата – подписка, влизаш в интернет – подписка; нищо чудно, че и стените са пълни с подписи. Аман, както казват комшиите.

Но думата ми беше за АЕЦ-а. Сега трендът се обръща и няма да се учудя, ако утре ми изкарат друга опърпана тетрадка с обратното искане. Не, прощавайте, ще се учудя всъщност. С подписки проблемите не само не се решават, ами най-често се омаловажават и банализират. Друг е въпросът, че могат да създадат и нови проблеми – на организаторите им, какъвто наскоро беше случаят с една печално известна партия. Е, признавам, все ми се е случвало и на мен да подкрепя някоя кауза; може би от конформизъм: “Хайде холан и мене бройте.”

Казусът с новия АЕЦ обаче е твърде сериозен, за да се омацва по този начин. В един телевизионен репортаж вече видяхме какво мислят хората в Белене. Разбираемо, като повечето люде в нещастната провинция и те искат работа. Президентът с неговия “голям член” и той се изказа в полза на народния вот. Остава и оркестърът на българския Джей Лено да притури по въпроса, и картинката ще е пълна. Но последното поне би могло да означава, че управляващите са се умислили. Пък и нали Борисов все гледа към Германия, да си спомним първата му реакция при намесата в Либия.

________

Уикицитат от Демокрит: Богатство и бедност са думи, обозначаващи нуждата и изобилието. Следователно, който се нуждае, той не е богат, а който не се нуждае, той не е беден.