Замириса на медиен (с)пор

Електронното издание e-vestnik на Иван Бакалов е сред малкото трибуни на последователната ( уви, лична!) битка срещу корупцията и подмазвачеството в българските медии, болни от тежка форма на цинизъм под формата на солидарно премълчаване на всичко това в интерес…на собствения интерес. Във връзка с „казуса Васа Ганчева”, когато на повърхността се подаде грозният връх на този айсбег на подкупността, Иван Бакалов публикува поместена преди 3 години статия със заглавие: „Разобличете комисионера журналист!”. В нея журналистката от в. „Сега”Елена Кодинова споделя:

„Публична тайна в гилдията е, че комисионерството сред журналистите процъфтява.На всички нива. Репортери си допълват доходите, като примерно пробутват непрекъснато някой политик на страниците на вестника си. Или на екрана на телевизията си. …Колкото по-нагоре в йерархията се отива, толкова комисионерството става по-едро. Главни редактори често карат млади, нахъсани репортери да им правят разследвания, които после никога не излизат. Показват се на четири очи на засегнатата страна, тя си плаща и готово. Може да се продаде и цялата медия. Като много млада при постъпването си в един вестник минах на инструктаж при главния редактор, който ми обясни “коя политическа сила обичаме, към коя сме неутрални и коя откровено мразим.” С напредването на годините си установявах тези неща и сама. Днес всеки колега с поне 5 години стаж може да познае от първи ред платената дописка. И от прочитането на един брой – уклона на изданието. В телевизиите пък е още по-лесно.
…сред колегията има омерта – журналистът никога не е виновен.
Дори когато на всички ни е ясно, че обслужва срещу заплащане. И аз като всички си мълча за подкупните имена, които знам. И тайно си мечтая най-накрая някой омаскарен по поръчка да унищожи публично журналиста комисионер. За да започнем и ние да говорим спокойно за подкупността в гилдията и да не я толерираме. Сега тя ни респектира. Колеги със заплати колкото нашите демонстрират такъв стандарт на живот, сякаш са собственици, а не служители на медията. И ни се присмиват.”

В своята изповед журналистката разказва как първо е била заплашвана, а после и примамвана с цели 300 000 евро от заместник-министър, които искал да спре разследване срещу него като й внушавал да си направи фондация, за да може да й преведе въпросната сума от европейски фондове, отпускани за писане на проекти! Признавам си, че съм впечатлен. А предполагам – и повечето от читателите. Какъв размах, каква изобретателност, каква щедрост ( с парите на европейските данъкоплатци)!

Е-vestnik обяснява, че препечатват текста заради неговата актуалност и че авторката отказала да съобщи и сега кой е споменатият в статията зам.-министър. Според e-vestnik обаче става дума за „бивш зам.-министър на земеделието от Пловдив, свързан с една царска партия.”

В книгата си „Течна дружба” съм дал примери и съм споменал доста имена на колеги, които пишат поръчкови статии и правят такива телевизионни репортажи ( за които е сигурно, че са платени на самата телевизия, в случая конкретно на БТВ – твърде колективно нещо е телевизионното „творчество”). Припомням това, за до покажа, че все пак е възможно да се говори и пише без заобикалки по темата ( не е упрек към Елена Кодинова, разбирам я…). Един от посочените от мен автори на поръчани статии, очевидно пропагандиращ интересите на руското ядрено лоби, е колега на авторката във в. „Сега” и е дори преподавател по журналистика в Софийския университет – можете да го видите често на телевизионния екран като коментатор по европейските въпроси! Да, не съм му „светил” и доказателствата са ми косвени, но съм осветил достатъчно добре истинския смисъл на голяма негова статия, анализирана специално за случая от ядрен експерт. И какво от това? Когато отказах по този повод на сутрешния блок на БНТ да седна с този човек в едно студио, май ми се обидиха. Накривих им капата, сам си се „маргинализирах”, като го оставих да бъде единствен гост на предаването: човекът си беше поканен и си дефилира „експертно” пред националната аудитория!

Още една част от изповедта на (непознатата ми лично) журналистка си заслужава вниманието, защото звучи искрено и е „обяснителната част” на въпроса:

„Аз не отказвам да ме купят, защото съм светица безсребърница (напротив, обичам парите и добрия живот), а защото съм разумна. Защото знам, че взема ли пари веднъж, само веднъж, дори и малка сума, ставам пушечно месо. Обслужа ли само една частна кауза без обществено значение, използвам ли медията, в която работя, за налагане на нечие влияние срещу сумичка за мен – оттам нататък мога да чакам да ме пребият, да ме залеят с киселина, да ми гърмят апартамента. Край с неприкосновеността ми! Влизам в тяхната престъпна парадигма, а там всичко е позволено и безнаказано. Ако съм платен журналист и да ме пребият, аз никога няма да си търся правата и никога няма да разкрия пред полицията кой и защо ме е пребил.
Моята неподкупност е най-добрият ми бодигард
Никой не е толкова луд, дори и наглите бизнесмени и висши държавни служители, че да ми посегнат физически, ако пиша нещо срещу тях със солидни професионални журналистически доказателства. Имат си много по-рафинирани начини да ме смажат. Могат да направят така, че статиите ми да останат без последствия или нито един мой материал повече да не излезе никъде, никой повече да не ми дава информация, да ме маргинализират, да ме изхвърлят от професията. А това би било много по-страшно за мен. Като така хубаво могат да ми съсипят живота, защо да си цапат ръцете да бият дребна риба като мен? Биха ме пребили, за да предупредят някой мой едър благодетел, който ми поръчва компромати, преоблечени като “разследвания”, но не заради самата мен.”

Ето такива страшни неща ( изразът е на авторката и не го слагам в кавички, за да не прозвучи като иронизиране) се случват в българската журналистика и те са пред очите на всички. Както много пъти съм казвал и писал, тъкмо маргинализирането на неудобните и непослушните журналисти е основното оръжие на съвременната цензура. Ако някой си е мислел, че се самодраматизирам от лични позиции, сега може да види (поне) още едно солидарно мнение.

За голямо съжаление освен неподкупността, другият „бодигард”, свързан с тази неподкупност, на един съвременен български журналист е и (загатнатата в статията) финансова несъстоятелност. Не е за хвалба, но неподкупният се бори за житейското си оцеляване и по това може да бъде разпознат ( е, възможно е и да е страшно безинтересен за онези с парите, заделени за подкупи…). Защото заплащането за „нормална” журналистическа дейност у нас е жалко, а пък да се бориш на фронта на „самофинансирането” на т.н. свободна практика, е направо обречена кауза.

Като съм тръгнал да споделям, да кажа на завистниците, които се опитват да ме заяждат ( анонимно): дори и от хонорари на книги, които се превръщат в бестселъри ( с излизането си „Течна дружба” оглави класацията на най-голямата верига книжарници тази година, както миналата година стана с „Президент на РъБъ”), не се „забогатява”, ако това е единственият ти стабилен доход за годината, защо тя, годината, има 12 месеца, през които сметките безмилостно те посещават без да питат ти от кои си- от подкупните или от „разумните”( по израза на Елена Кодинова). И какво излиза: „разумните” всъщност са страхливи, не искат да стават зависими и по този начин да се превърнат в плячка на хората с парите. А „неразумните” са смели: продават се и не им пука!

Зад този абсурд прозира цялата обърната пирамида на ценностите.Ако се преборим поне за това за добър журналист да престане да се води онзи, който е смятан за такъв и от „елита” (поради гарантирания комфорт за политиците в студиото), ще бъде едно добро начало. За подобна операция по прекратяване на порочното състезание на рейтингите на публицистичните предавания според тяхната гледаемост ( а всички зяпат „елита”, нали!), се иска нещо повече от нашето гарантирано гражданско презрение към въпросния абсурд. Както за всичко останало и тук се иска политическа воля по върховете на България, които действат корумпиращо с тона, който задават по веригата на зависимостите. Тази глава отдавна се вмирисала. Не само гущерът трябва да отреже опашката си ( както предлагаше покойният бос на Мултигруп Илия Павлов) – самата глава има нужда от операция с електорални средства.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/