РЕШЕНИЕТО НА ДСБ ДА НЕ ПОДКРЕПИ ЗАКОНА ЗА ФИСКАЛНИЯ БОРД НЕ Е УЧУДВАЩО

В същност ДСБ не е против фискалния борд като такъв, а против идеята преките данъци да се променят само с гласовете на две трети от народните представители и това положение да се закрепи в Конституцията, т.е., да стане практически непроменяемо.

Това решение би вързало ръцете на всяко правителство и няма да му позволи да провежда ефективна икономическа политика. На пръв поглед то изглежда като ограничаване на ролята на държавата в икономиката и, като такова, би трябвало да се приема положително. Подозрение буди, обаче, бързината, с която се предлага и готовността то да  бъде прието от управляващата партия. Желанието на държавата да самоограничи властта си е едно от най-редките неща във вселената. Хора, сведующи в занаята, твърдят, че в съвременната история това се е случвало само два пъти – в Германия по времето на Ерхард и в Чили по времето на Пиночет. Нека припомним, че и в двата случая това е станало в следствие на някаква катастрофа.

Конюнктурната партия ГЕРБ, самото съществуване на която се дължи на възможността за келепир от участие във властта, да иска да самоограничи участието си в икономиката? Хайде бе!

Много по-вероятно е, че тук става дума за нещо друго. Увеличаването на преките данъци е много непопулярна стъпка и всяко правителство се решава на нея само в краен случай. Но намаляването на данъците е един от основните инструменти на всяка дясна политика. Премахването на възможността за намаляване на данъците чрез изискването за квалифицирано мнозинство на практика  означава ограничаване на възможността за провеждане на дясна икономическа политика. Това, че ГЕРБ не е дясна партия, е ясно отдавна. Желанието й да запази данъците непокътнати от някое следващо дясно правителство е очевидно. Но ДСБ е дясна партия и желанието й да запази тази възможност е разбираемо.