Регламентирано и прозрачно

"Ще отстоявам външната независимост на съда от нерегламентиран натиск."

С този ангажимент новоизбраният председател на Софийския градски съд г-жа Владимира Янева сложи финала на представянето си пред Висшия съдебен съвет, който я избра на поста с впечатляващите 18 гласа след балотаж със сегашния заместник-председател Величка Цанова.

Какво е имала предвид г-жа Янева с прилагателните "външна" пред независимост и "нерегламентиран" пред натиск знае само тя. Всеки непредубеден би си помислил, че нуждата от изясняване на понятието "нерегламентиран", респективно "регламентиран натиск", за да се разбере какво точно ще отстоява новият председател, би нажежила въздуха в залата на Висшия съдебен съвет – все пак става дума за управляващия орган на съдебната власт. Нищо подобно. Само председателят на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев опита два пъти – меко и възпитано, да изясни въпроса, но отговор не получи.

Какво всъщност отрази този избор? Едновременно няколко неща. Най-напред отлагането му половин година (след като предишният председател Георги Колев оваканти поста след избора му за шеф на Върховния административен съд) показва значението, което се придава на административния ръководител за кадровото развитие на магистратите и въобще за управлението на едно от ключовите звена в структурата на съдебната власт.

Забавянето издава порочната представа (и подкрепа) на властта за един командно-административен модел в третата власт, който явно няма да бъде преодолян в обозримо бъдеще. И съответно ще си остане сериозно препятствие пред съдебната независимост. Защото шестмесечното ослушване на ВСС показа най-вече готовността му да покрие представата на конюнктурната политическа власт

за "годен" и "негоден" ръководител на Софийския градски съд (в който обикновено се гледат т.нар. знакови дела ).

На второ място, изборът показа, че за Висшия съдебен съвет професионалните качества на кандидатите за поста нямат никакво значение. Може да имаш 18 години съдийски стаж и безупречна професионална репутация, може да получиш подкрепата на над 100 съдии от три централни съдилища (Величка Цанова). Може да представиш концепция за ръководене на съда (Десислав Любомиров), която да впечатли с конкретност инспектората на ВСС, който най-добре познава пороците на системата. Но ако предимствата ти се изчерпват само с подобни неща, нямаш шанс.

Всъщност всички медии отразиха избора на новия шеф на СГС с пояснения като "очаквано" и "без изненада". Най-обезкуражителното е, че предрешеността на кадровите решения на ВСС (по отношение на ръководните постове в съдебната система) вече се приема за нормална. Припомням безалтернативния избор на председателя на Върховния административен съд преди половин година. Какво лошо?

Ами нищо - освен позабравената подробност, че той беше магистратът, чието име шестваше из медиите като фаворит на вътрешния министър за съда, чието предназначение е да брани интересите на гражданите и бизнеса от своеволията на изпълнителната власт. Тъкмо той беше  разрешил използването на специалните разузнавателни средства спрямо шефа на Агенция "Митници" през 2010 г., без да са посочени достатъчно основания за целта, както установи по-късно парламентарната подкомисия за контрол на СРС.

С избора за СГС сюжетът се повтаря  - името на победителя шестваше предварително из медиите като

фаворит ... пак на вътрешния министър

в качеството й на семейна приятелка, както потвърди самата г-жа Янева.

В същото време според закона и конституцията Висшият съдебен съвет е върховен управляващ и кадрови орган на съдебната власт и е неразделна част от нея, въпреки че членовете му не правораздават. Защото тяхната работа е да осигурят условията за правилното прилагане на закона. И как ги осигуряват?

При "дискусията" за избора на новия председател на СГС един член на ВСС посочи за  непростим грях на претендентката с добрата атестация, че участвала в подписка срещу ВСС. Укорът е отправен от магистрата, който навремето огласи публично името на Красьо Черния като платен посредник за назначения на магистрати. Това послужи за предупреждение на неговите телефонни контрагенти да прекъснат всякакви контакти с лобиста, за да не попаднат в слушалките на евентуалните СРС, които би му "закачила" прокуратурата. Въпросният член на ВСС обаче вероятно насериозно се смята за безукорен.

"От гледна точка на днешното развитие по-подходяща е кандидатурата на Янева."

Така пък се "аргументира" безалтернативният председател на ВАС. Той самият едва ли си дава сметка, че е удивително точен!

"Днешното развитие" е другото име на развращаването

на върховния орган на съдебната власт (ВСС) - първо, със спорадично появяващите се две години заплахи от разтурване на съвета. И членовете му естествено няма да се загрижат за "осигуряване на условията за функциониране на системата", а за сигурността на столовете си.

Очакванията, че щом става дума за магистрати, особено пък съдии, моралният и въобще манталитетният дефицит трябва да бъде сведен до минимум, за България не се оправдават. Напротив. Тези дефицити са търсени и все по-видими след двете години пропаганден поход на вътрешния министър срещу съда (който намери място дори в доклад на Европейската асоциация на съдиите), така че натискът над съдебната власт да се превърне в нещо самоподразбиращо се и естествено.

Тоест регламентирано. С въведеното от ГЕРБ задължение (с новия чл. 26 "а" от Закона за съдебната власт) членовете на ВСС да изискват специален допуск за работа с класифицирана информация, който ще им се издава от тайните служби, подопечни на вътрешния министър, и няма да подлежи на никакъв друг контрол, можем да смятаме натиска над правосъдието и за законодателно регламентиран.

Тъй че новоизбраният председател на СГС може да поема ангажименти срещу нерегламентирания натиск, но въпросът е какво ще прави с регламентирания - от самия управляващ орган ВСС и от МВР на управляващата партия.

Независимостта на съда, без която няма правосъдие никъде по света, е предадена отвътре.

Напълно прозрачно - без угризения и притеснения.

И в пълно съответствие с "гледната точка на днешното развитие".

Ако е възможна все пак някаква надежда, тя ще дойде от компетентността и съвестта на всеки отделен съдия, който би имал куража да отстоява съдийската си независимост. Сам. Без ВСС. И въпреки ВСС.