Свободата днес и тук 23 Септември 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Как комунистите предадоха народа си. Хронология от 1946 до 1947 – документално

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
ExtremeCentrePoint

5-6 януари 1946
Преговори между комунистите и опозицията по условието на САЩ. Никола Петков и Коста Лулчев настояват министерствата на вътрешните работи и на правосъдието да се отнемат от БРП(к), да се проведат нови парламентарни избори и да се отстрани партийния надзор над армията.

7-10 януари 1946
Министър-председателят Кимон Георгиев и правителствена делегация са в Москва. Сталин отхвърля искането на опозицията: “Вашата опозиция може да върви по дяволите! Тя ще загине. Никола Петков да не си мисли, че СССР и Америка ще воюват заради него.”

9 януари 1946
По нареждане на Сталин в София пристига Вишински, за да заплаши опозицията, че ще загуби всичко, ако не излъчи двама лоялни министри. Лулчев и Никола Петков не отстъпват от позициите си за спазване на Ялтенските споразумения за свободни избори.

 

22 февруари 1946
Меморандум на САЩ с настояване за включване на опозиционни представители в правителство не про форма, а с търсене на реално сътрудничество.

7 март 1946
СССР обвинява САЩ и Великобритания, че нарушават Московското решение и насърчават опозицията да му се противопоставя.

8 март 1946
26 ОНС приема Закон за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти за времето след 1 януари 1935. Прилагането на закона предизвиква бурна обществена реакция.

12 март 1946
26 ОНС приема Закон за трудовата поземлена собственост (аграрна реформа). Отнема се притежаваната над 200 дка земя – общо 564 000 дка, 1,2 % от общото количество обработваема земя.

21-31 март 1946
Първото ОФ правителство подава оставка след провал на преговорите с опозицията. Салин нарежда на Г. Димитров да игнорира опозицията и да я задуши. Съставено е второ правителство на ОФ с министър-председател Кимон Георгиев. Съставено от комунисти: Трайчо Костов, Антон Югов, Иван Стефанов, Рачо Ангелов, Добри Терпешев; земеделци: Александър Оббов, Любен Коларов, Георги Драгнев, Стефан Тончев; звенари: Кимон Георгиев – министър-председател, Георги Кулишев, Дамян Велчев, Христо Лилков; социалдемократи: Димитър Нейков, Георги Попов; независим: Димо Казасов.

28 март 1946
Поради отказа на опозиционните партии да влязат в правителството Сталин нарежда на Георги Димитров да игнорира опозицията, да не преговаря повече с нея и да предприеме “обмислени и умело организирани мерки, за я задуши”.

19 април 1946
Народното събрание приема изменения в Закона за печата за санкции срещу изданията, които “увреждат държавните интереси, обществения ред и отношенията с чужди държави”.

25 април 1946
Политбюро на ЦК на БРП(к) решава да се засили борбата с опозицията, да се повиши бдителността, милицията да разгърне борбата си с диверсантите и да се засили охраната на южната граница.

май-юни 1946
Показен процес над Г.М. Димитров, задочно, и 16 членове на Земеделския младежки съюз. Започва серия показни процеси срещу представители на опозицията.

5-8 юни 1946
Партийна делегация начело с Георги Димитров е в Москва. Сталин окуражава да не се страхуват от САЩ и Великобритания, които “правят само аларми”, и успокоява, че изтеглянето на Червената армия може да се протака. Критикува оставянето на военното министерство, премиерския пост и външното министерство на звенарите. Изисква изгонването на военния министър Дамян Велчев и определя армията като вражеска за разлика от народната милиция. Нарежда да се даде културна автономия на Пиринския край, за да се развие “македонско национално съзнание” преди този регион да бъде присъединен към НР Македония.

6-27 юни 1946
Процес над Кръстю Пастухов от БРСДП(о), обвинен, че със статии в “Свободен народ” е “накърнил достойнството и боевата сила на българската армия”. 72-годишният социалдемократ е осъден на 5 години строг тъмничен затвор. През август 1949 е удушен в килията си в Сливенския затвор.

21 юни – 8 ноември 1946
Арестуван и разследван е Трифон Кунев от БЗНС “Никола Петков” заради книгата си “Ситни дребни… като камилчета”. Освободен при избирането си за депутат, отново е арестуван на 1 ноември 1947 след разгрома на обединената опозиция. Осъден на 5 години затвор, излиза на 14 януари 1951.

2 юли 1946
Приет е Закон за ръководство и контрол на войската. За кратко време са уволнени 1/3 от офицерите, които според този закон са “с фашистки, реставраторски и антидемократични проявления”.

29 юли – 15 октомври 1946
Парижка мирна конференция.

5-15 август 1946
Съдебен процес срещу Тайната военна организация “Цар Крум”. Ръководителят й подполковник Антон Кръстев Иновски е осъден на смърт за създаване на “тайна фашистка организация” в армията, а останалите 6 подсъдими – на различни срокове затвор.

7-13 август 1946
Съдебен процес срещу Цвети Иванов, главен редактор на органа на БРСДП(о) “Свободен народ”, обвинен в клевета срещу властта. Осъден на 1 година, 7 месеца и 15 дни строг тъмничен затвор.

8 август 1946
Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите е приет от отечественофронтовските партии въпреки протестите на опозицията. Трудовото мобилизиране се извършва със заповед на министъра на вътрешните работи по списъци на “безделниците”, изготвени от органите на администрацията, милицията и селските общински съвети. Мобилизираните се организират в работни групи и се изпращат на принудителна работа в обекти, определени от вътрешния министър.

9-10 август 1946
В изпълнение на препоръката на Сталин да се развие в Пиринския край “македонско съзнание”, за да се подготви предаването му на Народна република Македония, пленум на ЦК на БРП(к) приема резолюция за даване на културна автономия на Пиринския край и задължава компартията “да популяризира в Пиринския край македонския език и култура и историята на НР Македония”.

17-24 август 1946
Съдебен процес срещу 22-ма дейци на ВМРО за “образуване на терористични групи за събаряне на властта”. Двама са осъдени на смърт.

10 август 1946
Създадени са Гранични войски (до 8 октомври 1946 се наричат Гранична милиция) със закон, внесен в НС от вътрешния министър Антон Югов по поръчение на Георги Димитров. Охраната на държавната граница минава от военното към вътрешното министерство. Причина е желанието на комунистите да поемат в свои ръце охраната на границата, през която преминават горянските чети – въоръжената съпротива срещу отечественофронтовската власт. В края на август 1947 трима офицери от съветските гранични войски начело с ген. Котомин са командировани в България и дават предложенията си за организиране на граничната охрана пред тесен състав на Политбюро на ЦК на БРП. В командването на Гранични войски са назначени партизански командири и партизани. Командир е ген. Йонко Панов, зам.-командир – полк. Лев Главинчев. През 1951 Йонко Панов е наследен от полк. Тодор Ванков (1951-1952), ген. Слави Чакъров (1952-1955, 1956-?), ген. Панайот Каракачанов (1955-1956). За 1947 щатният състав на Гранични войски е 8 615 души, през 50-те години съставът надхвърля 30 000 души. В периода 1962-1972 Гранични войски са към Министерството на народната отбрана.

8 септември 1946
Референдум за ликвидиране на монархията и обявяване на “народна република”. 95,63 % от гласовете са “за” република. Въпреки повсеместните фалшификации резултатите не са оспорени.

15 септември 1946
26 ОНС обявява България за народна република. Временен председател на републиката става Васил Коларов като председател на парламента. Царското семейство трябва да напусне страната на следващия ден.

27 септември 1946
26-то Народно събрание одържавява със закон киноразпространението. Прекратяват дейността си 26 фирми, вносителки на филми.

2 октомври 1946
Подчертавайки, че България се намира под контрола на СКК, политическият представител на САЩ Мейнард Барнс предупреждава министър-председателя Кимон Георгиев правителството да осигури свободни избори. Съветските представители в СКК уверяват Кимон Георгиев, че СССР няма да допусне вмешателство от страна на американските и британските представители в СКК в подготовката на изборите.

26 октомври 1946
Опозицията обвинява правителството на ОФ, че не е изпълнило ангажимента да осигури свободни избори и съобщава за организирани групи, които с терор разгонват опозиционните събрания и избиват известни опозиционни дейци, за възпрепятстване на гласуването на привържениците на опозицията и за подготовка за фалшифициране на изборите. Представителите на САЩ и Великобритания предлагат на Петков и Лулчев да не участват в изборите, което не може да стане поради липсата на време да се предупредят организациите по места.

27 октомври 1946
Избори за 6 ВНС, което трябва да изработи конституция. ОФ получава 70,10 % (366 депутати, от които 275 комунисти), опозицията – 28,35 % (99 депутати).

4 ноември – 12 декември 1946
Сесия на СМВнР в Ню Йорк изработва мирните договори с бившите сателити на Германия.

22 ноември 1946
Съставено е трето правителство на ОФ с министър-председател Георги Димитров. 10 комунисти, 5 от БЗНС, 2 от Звено, 2 от БРСДП, 1 независим. Тъй като мирния договор все още не е подписан, Г. Димитров обещава сътрудничество с опозицията.

24 декември 1946
Правителството закрива органа на Демократическата партия в. “Знаме”, защото “злепоставя СССР”.

декември 1946
Преброяване на населението. В Пиринския край хората са принуждавани от милицията и административната власт да се записват като “македонци”. От 252 575 души 63,6% (160 641 души), се записват македонци, 21,5% – българи, 11,5% – помаци. От записалите се като македонци само 28 611 посочват като майчин език македонски, останалите – български.


От: http://www.extremecentrepoint.com/ 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional