Свободата днес и тук 16 Май 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Три пъти ″Ура!“ за решението на съда

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Георги Ганев, блог на Центъра за либерални стратегии

31 май 2011 ще се окаже важна дата за икономиката на България. Това се дължи на едно Решение (№ 7 от 2011-05-31 по Конституционно Дело №21 от 2010) на Конституционния съд на републиката, с което своеволието на държавата с индивидуалните пенсионни партиди на хората – нещо, за което през октомври дума различна от КРАЖБА не можах да намеря – беше обявено за противоконституционно. Това пише в блога на Центъра за либерални стратегии икономистът Георги Ганев.

Изпитах удоволствие и удовлетворение, докато четях както самото решение, така и придружаващите го отделни становища на четирима конституционни съдии. И три пъти извиках ″Ура!“

Първият път извиках ″Ура!“, защото решението съобщава на драгата законодателна и изпълнителна власт, че фактът, че държавата има право да създава регламенти, не означава, че има правото, след като ги е създала, да прави с тези регламенти каквото си иска.

Да, конституцията дава право да държавата да урежда въпроса с общественото осигуряване както намери за добре. Но след като е създала един определен регламент (допълнителното задължително осигуряване), който има свой отделен правен режим, пораждащ специфични права и задължения в частната сфера и в патримониумите на частни физически и юридически лица, тя вече може да пипа в тези регламенти само дотолкова, доколкото тези права са ненарушени.

Та ″Ура!“ за Решение 7/2011 за това, че безкомпромисно съобщава на държавата, че след като създаде един регламент, тя му е също толкова подвластна и задължена да го спазва, колкото всички останали.

Втори път извиках ″Ура!“, защото решението твърдо и ясно заявява на драгата държава, че изходните принципи на конституцията имат върховенство над конюнктурната целесъобразност.

И, особено важно, принципите на правовата държава в България, един от които е свободата на стопанската инициатива, а друг е неприкосновеността на частната собственост, са равностойни и имат еднаква сила с принципите на социалната държава. По тази причина не е допустимо с аргументи, че била изпълнявала социалната си функция, държавата да се отмята от принципите да правовата държава, като се държи в ущърб на стопанската инициатива и погазва частната собственост.

По един кристален начин това е изказано от съдия Друмева в нейното становище, придружаващо решението: проблемът, според нея, е, че личните партиди ″се прехвърлят ex lege без съгласието на тези лица в “стълба” на държавното обществено осигуряване, където подлежат на различен правен режим. Така съображения в полза на социалната държава са взели връх и “са надвили” принципа на правовата държава. Съвременната конституционна държава обаче не допуска социалната държава да се развива за сметка и в ущърб на правовата държава, като я обезсмисля. Не го допуска и действащата българска Конституция, съдържаща “социална” и “правова” като равностойни характеристики на съвременната демократична държава (преамбюла).“

Именно принципът на правовата държава е нарушен и според съдията-докладчик на решението Ванюшка Ангушева с това, че оспорваният параграф противоречи на друг член от Кодекса, с което неговото приемане конституира създаване на правна несигурност, а правната несигурност е в противоречие с принципите на правовата държава.

Та два пъти ″Ура!“ за Решение 7/2011 за това, че безкомпромисно съобщава на държавата, че според нейната собствена конституция и според принципите на модерността ″социалността“ е само едно от няколко равни по сила и еднакво важни други начала (в нашата конституция другите две са правовост и демократичност).

Слава Богу, това решение ни показва, че някои слова в България наистина имат своя сила, своя реална същност и не са само театър, фасада, прикритие и камуфлаж за вилнеещи краткосрочни политически ламтежи.

Трети път извиках ″Ура!“ за несъмнената проява в Решение 7/2011 на елементарна изрядна икономическа логика и здрав стопански разум. Едва ли бих могъл да изкажа тази логика по-добре от съдия Ангушева:

″С прехвърлянето на средствата от индивидуалните партиди на лицата по ал. 1 на § 4а от ПЗР на КСО във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване се накърнява резултатът (включително и доходността) от дейността на пенсионно-осигурителните дружества по инвестиране на средствата за тези лица, като се елиминира много съществен механизъм на допълнителното задължително обществено осигуряване, а именно инвестиционната политика на дружеството и капитализирането на средствата по индивидуални партиди с прибавяне на доходността. Това представлява антипазарна мярка, която нарушава чл. 19, ал. 1 от Конституцията – свободата на стопанската инициатива, т.е. пазарната свобода като основен принцип, върху който се основава икономиката на страната.“

Също толкова добър е изказът и в придружаващото становище на съдии Славов, Пунев и Ненков, с което те заемат позицията, че противоречието на противоконституционния параграф с принципа на неприкосновеност на частната собственост е трябвало да бъде по-силно застъпен в мотивите на решението:

″Ако в случая Конституционният съд беше проявил снизхождение към оспорената промяна, това би създало условия за проява на етатистки патернализъм, при който се създава възможност държавата едностранно и по императивен начин да се намесва в частната жизнена сфера на гражданите, като преценява кое е в техен интерес и им нарежда къде и как да инвестират спестяванията си, вместо сами да планират живота си. Такъв административно–команден подход е типичен за недемократичния, тоталитарен тип управление и свързаната с него централизирана икономика. Поради изложеното считаме, че в случая с оглед намесата на държавата в гражданския оборот и свободата на договаряне е налице нарушаване на неприкосновеността на частната собственост като основа на индивидуалното пространство на гражданина по смисъла на чл. 17, ал. 3 от Конституцията.“

Та три пъти ″Ура!“ за Решение 7/2011 за това, че безкомпромисно съобщава на драгата българска държава, че частната инициатива, частната собственост и стопанският разум са изходни конституционни основи на модерната българска държава и те не могат да бъдат нарушавани само защото, видите ли, набор от бюрократи и политически лапачи са убедени, че те знаят най-добре.

Дори когато тези бюрократи и лапачи имат мнозинство в парламента.

И накрая една кратка вметка. Нищо от това нямаше да се случи, ако хората, титуляри на въпросните партиди просто бяха попитани дали при предлаганите от НОИ условия са съгласни да си прехвърлят партидите там. Те най-вероятно щяха да са съгласни и всичко отдавна щеше да е приключило и забравено.

Но пък, ако това беше станало, нямаше да имаме това решение на Конституционния съд. 

От: http://mediapool.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional