Грешите – Волен не е болен

Случаят с бабаитските изблици пред джамията преди десетина дни според мен получи незаслужено голям отзвук и твърде дълго занимава медиите и парламента. Освен това той даде повод на мнозина коментатори в електронното пространство да нарекат Волен Сидеров – Болен Сидеров. За първи път той беше наречен така, хайде да не казвам от кого, през 2003 във връзка с кампанията му за тогавашните местни избори. Неговите критици, упорстващи да го наричат „Болен”, стъпват на убеждението си, че той е един български Хитлерчо или поне си мисли, че би могъл да е такъв и да сплоти нацията с лозунги от „Моята борба”. Те виждат в него маниак, измъчван от вождизъм в тежка форма, който се бори за сърцата и умовете на лумпенизираните псевдонационалисти, които донякъде е спечелил в периода от живота си, когато беше креслив коментатор в кабелна телевизия. Влязъл по чудо в парламента, сега е болезнено чувствителен към рейтинга си, продължават да разсъждават критиците му, и при очевидното му сриване, повлечено от сриването на рейтинга на ГЕРБ, той изпада в истинска паника. Затова, ужасен от перспективата да не влезе в следващото народно събрание, Волен (Болен) Сидеров се мъчи да привлече внимание към себе си с пищни протести пред джамията, подпалване на фесове и килимчета и дръвчене пред полицаите. Както впрочем и с провокации към Патриарха на Великден и ексцесии в Батак, където звънът на църковните камбани го раздразни в същата степен, в която го дразни и воят на мюезина между Халите и Централна баня. Ето заради това болезнено раздвоение и тази патологична изнервеност има хора, които наричат Волен Сидеров „болен”. Но истината е, че тези хора грешат. Волен не е болен.

Биографията на този политически лидер е изтъкана от последователен конформизъм. Той е хитър, пресметлив и винаги делово ориентиран. Като започнем от седесар и журналист във вестник „Демокрация”, минем през неосъществен царски депутат от Ямбол (тогава царят го отряза и Волен го намрази в червата и се превърна в най-жлъчния му критик), продължим с щатно плашило на ДПС, с което ДПС държи електората си сплотен, и свършим с коалиционен партньор на Бойко Борисов, възмездно осигуряващ му гласове за мнозинство в парламента, не можем да открием нищо болезнено в мотивацията на г-н Сидеров. Напротив, той последователно и с удивително здрав разсъдък преследва една единствена цел – да рентира политическата енергия, която е успял да акумулира около себе си. Такъв човек не е болен. Такъв човек пращи от здраве и практичност.

Ако има някой болен, то това не е г-н Сидеров. Истинският болен е нашето общество. Болен е всеки гласоподавател, който гласува за свои представители в парламента, които се оказват обикновени марионетки, държани в тежка зависимост посредством подписани от тях финансови документи. Стана официално известно, че депутатите на Атака са станали депутати, само защото са подписали поръчителства за заеми на офшорни фирми на стойност 150 хиляди евро всеки. Но това не доведе до никаква реакция и никой не се запита къде е свободната воля на тези депутати, с която те от името на избирателите си взимат решения в парламента. Заключена в чекмеджето с подписаното поръчителство. Изглежда общественият морал и в частност парламентарният е безкрайно разтеглив в толерантността си. Но дано поне разумът и инстинктът за самосъхранение на хората не е така разтеглив, както е станал моралът им. Защото държава, в която народните представители не са никакви народни представители, а кванти държавна субсидия, които се търгуват между парламентарните групи, не е никаква държава. Мисля, че такава държава трябва спешно да бъде реформирана, а Картаген, разбира се, трябва да бъде разрушен.