Парламентът за малко да награди заклеймения от него Сидеров

Имате право да не ми вярвате, но ще си го кажа: винаги съм се чудил защо един нормален, уравновесен, успял професионално и съответно материално удовлетворен в рамките на приличието човек ще поиска да си загуби статута на самостоятелен субект и да се превърне в част от машина за колективно гласуване? Да стане депутат!

Оставете онова, за което си мислите. Да, вярно е: добра заплата ( макар и понякога доста по-малка от доходите от собствения бизнес) , държавна субсидия и най-вече: „зурлата в копанята” (както се изразява за корумпираните руски политици Анна Политковская в посмъртно публикуваната й книга „Руски дневник”). Това го разбираме всички. За разлика от мнозина все пак допускам, че остава нещо скрито като мотивация и дори, че не всички го правят заради „копанята”.

Но днес ми просветна, когато се замислих над следното:

„Парламентът реши лидерът на „Атака“ Волен Сидеров да оглави парламентарната комисия за борба с корупцията. Рокадата се налага, след като депутатът от партията Валентин Николов, който председателстваше комисията, напусна редиците на националистите

В последния момент обаче мнозинството се въздържа от подкрепа за подобно награждаване на  Сидеров, но не посмя да се аргументира с друго, освен с процедурна причина ( с факта,че Сидеров е член на друга комисия).

Значи това било!

Стреляш на магистралата и предизвикваш побой над съпартиец, но вместо да ти се случи онова, което се случва на обикновен побойник- ставаш партиен герой с 95 процента подкрепа в партията си ( така ни казаха за Сидеров статистиците преди около седмица).

Налиташ на германска стюардеса в германски самолет и вместо да те дадат на германското правосъдие, което не би се поколебало да си свърши работата, работата се потулва и ставаш още по-важна клечка – направо бастун, патерица на властта в българската политика. Превръщаш се в крепител на правителството, макар че лично си омразен на Запада, който гнусливо не те допуска в посолствата си дори.

Драсваш клечката на верската търпимост както турчин не я е палил от век и половина насам и предизвикваш консенсусна декларация срещу себе си на всички политически партии в парламента ( без собствената ти „Атака”). За награда (почти) получаваш шефско място в същия този храм на законността. Законно ли е! Уха, напълно, като са законни и грозните сценки с прехвърляне на държавни субсидии и претакане на някакви пари през някакви офшорки. Но пък и е мега лицемерно. А после се чудим, кой дава тон на всеобщия фалш в българската публичност!

Сега поне разбрах какво привлича хора, с наклонностите на Сидеров, да стават (между)народни водачи ( той напира да е част от общоевропейската крайна десница, способна на подвизи също). Това е работа за хора които искат да си разиграват коня, както Русия разиграва троянския си кон в Европа ( но това не възмущава самия кон, а по-скоро се възприема с радостно цвилене от „националистите”).

Велико нещо е демокрацията, но наистина не е за всеки. Тя се употребява най-интензивно тъкмо от хора с хъс да газят през просото – точно както свободата ( на пътуванията, на достъпа до информация и т.н.), гарантирана от демокрацията, е радост за престъпниците, възползващи се от нея за своите цели. Защото повечето хора все пак имат някакво вродено чувства за срам и почтеност, поради което не стават за народни представители – не са представителни в достатъчна степен за народа си, който кротко си живее без хулигански и подпалвачески изстъпления.

Сега вече ще знаем какво би накарало някой подражател с апетит да ни командва да се докопа до заветния имунитет и после да бие, да пали и да налита на някакви си служителки на чужди компании. Ще има светъл пример.За мнозина ще бъде неустоимо изкушението да го последват.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/