Малка, весела държава

В основата на истинската журналистика стои информацията/information. В отсрещния край стои нямащото нищо общо със сериозността забавление/entertainment. Непрепоръчителното им съчетаване в журналистиката се обозначава с термина infotainment.

Инфотейнмънт е предоставяне на информация през/чрез веселяшката, отвличащата вниманието част на събитието. Несериозно занимание за несериозни хора. Празнодумство за празни глави. Веселба за държава от веселяци. Смях и смешници. Радостно манипулиране. Инфотейнмънт-ът е основен жанр в българската журналистика.

Хубаво е, че в живота има важни и забавни неща. Лошото е, че важните рядко са забавни, а забавните почти никога не са важни. В българската политика важното се превръща в забавно, а забавното претендира да е важно. България изглежда точно като в стихчето: Малка, весела държава, с двама мъже отпред…

Мъжете се сменят. Понякога това са Бойко Борисов и Сергей Станишев, друг път Бойко Борисов и Георги Първанов, трети път Бойко Борисов и Алексей Петров, или Цветан Цветанов и Иван Костов… важното е, че смисълът остава. А смисълът е непрекъснато да се подава реплика за оглозгване, за да не се усети глад за истинска, важна, обективна, достоверна, смислена, пригодна за правене на изводи и вземане на решения информация.

Този трик – думата да е по-важна от смисъла, терминът да е по-голям от истината – не е нов. Дори е проверен в най-големия социален експеримент на миналия век – болшевиките въобще не са били болшинство.

Те са били толкова малко, че ако думата не го е прикривала, най-вероятно е нямало да успеят. Само че са имали съобразителността да се нарекат болшевики. Думата е магия. Подхвърлете на хората думи и те ще забравят да питат, да мислят и да настояват за онова, което е по-важно от думите.

Освен думите сега в ход са и театралните етюди. С ромски оркестър, трикольорна лента и погача и кандидатът на БСП за кмет на София Георги Кадиев “откри” несъществуващия завод за боклука на столицата. Новата придобивка бе онагледена с картонен макет с надпис Congratulations.

На „откриването” присъстваха лидерът на БСП Сергей Станишев, депутатът Петър Курумбашев, който неотдавна обяви, че е готов да се кандидатира за президент, евродепутатката Илияна Йотова и червени общински съветници.

От ГЕРБ обаче успяха да развалят удоволствието на червените и да обогатят политическия театър край село Яна. Малко преди Кадиев да пререже лентата, пристигна автомобил със сирена. От него преоблечени като лекари изскочиха активисти на ГЕРБ. “Извикахме Спешна помощ да прегледа Станишев, защото явно не е добре и не помни, че неговото правителство блокира изграждането на пречиствателната инсталация”, обявиха те.

Това на езика на изкуството се нарича хепънинг, на езика на политиката - ...? Безотговорност? Цинизъм? Разпищолване? Каквато и дума от този род да сложите, все ще е вярна. България е имало и по-зрелищни от това падения до подземните етажи на политическата естетика, но само като си представим, че клоунадата около изборите едва започва, очаква се да станем зрители на нови рекорди.

Голяма част от публиката, разбира се, е отвратена. Това е другото ни възможно състояние. Ние сме или развеселени, или отвратени. Но не и контролиращи, искащи сметка, разгневени, протестиращи, настояващи. Жанрът инфотейнмънт е измислен за нас.

Просташко-веселяшките думи у нас са скъпи, значи търсенето надвишава предлагането. Ние сме страна, в която мощен източник на веселба е дори парламентът. Това, общо взето, скучно в добрите държави място у нас е нескончаемо забавно. Ако беше страница във вестник, щеше да е страницата с вицовете. Но тъй като не е, обикновено е на челото на медиите.

Думата entertainment впрочем не означава просто веселба или забавление, малко по-сложно е – то е организирано увеселение. В какви взаимоотношения – добри или лоши – според вас са двете организирани неща в България? Организираната престъпност и организираното увеселение.
 

От: http://novinar.bg/