(Сто)личен успех на сините

Ако има някаква изненада от развръзката в партийното легализиране на сините кандидатури за есенните избори, то тя е …неприятна, но за опонентите им в столицата, които силно се надяваха да станат злоради свидетели на самозакопаването на омразното синьо. То се оказа по-жилаво, отколкото се надяваха оплаквачките на тези доста оживени (все пак) гробища.

Стана ясно, че на изборите за кмет на София сините ще бъдат непреодолим фактор. Освен ако всички останали не се обединят срещу тях, трудно ще бъдат пренебрегнати и „прескочени“. Това далеч не гарантира синя победа, но при определено стечение на обстоятелствата ( в зависимост от ходовете на ГЕРБ), подобна развръзка в полза на Прошко Прошков не е невъзможна. Иначе казано, сините биха могли негласно да прехвърлят подкрепа на ГЕРБ за президентските избори ( за спечелването на които нямат шанс), но срещу подобен жест с обратен знак на столична почва. Само че това е хипотеза, която прилича на партия шах, докато най-вероятно ще се играе ръгби и кой кого ще бутне в силовия карамбол, не може да се каже към момента при толкова много неизвестни величини ( и вероятни низости).

Впрочем: честит рожден на Бойко Борисов! Подарявам му една идея- не че не би се досетил сам, но да му върна жеста от времето, когато бях „важен“ като водещ на предаване и ми пращаше по дългокраки секретарки цветя и бутилка за рождените ми дни ( за протокола: имам един „поздравителен адрес“ за 50 годишнината ми през 2005 г. и от президента Първанов!).

Не е по правилата на политиката някой да си признае, че отива на избори, за да ги загуби и в този смисъл не може да се очаква подобно харакири от пировия вътрешен победител на сините за президентския вот Румен Христов. И все пак, ако Прошко Прошков не е „безнадежден случай“ във (все още) относително синя София, то в категорично червено-жълтата и балансирана от Доган останала част на България шансовете на Румен Христов за президент са никакви.

Нищо лично срещу Румен Христов!А и няма как да е лично- не го познавам, макар да имам претенцията да поназнайвам нещичко за историята на личностите в СДС. Не знам също дали е вярно, че при него ефектът е „гласуваш за Христо(в) , получаваш Бисеров“, каквито намеци долитат от много страни. Но е факт, че в негово лице сините гласоподаватели отново получават нерадостното предложение да избират неизбираем кандидат. Докато в случая с Прошков ( нещо лично – познавам го като мой районен кмет, който се ползва с добро име не само сред идейните си съмишленици), има надежда тази черна серия на гласуващите в синьо да бъде прекратена.

Малка ли е тази кауза? Зависи…В контекста на реалностите е много голяма дори. Напомня ми на каузата с паметника на съветската окупация в София, чието демонтиране не веднъж ми е било обяснявано като „ненужно пилеене на сили“ , „второстепенно“ и дори „ненужно предизвикателство“, което само щяло да мобилизира „врага“. Така ли е обаче и кой го казва? Обикновено това са едни хора, които пръста не си мърдат за нищо, но имат категорично отрицателно мнение срещу други, които търсят ниша да направят възможното по принципен въпрос, макар и той да не е от „световно значение“.

Ако всеки правеше това, което е реално постижимо, без да лежи по-гръб и да мърмори заклинания срещу този лош свят, България щеше да е не само красиво място ( въпреки нас), но и удобна за живеене държава- благодарение на нас. Нима това не е кауза?

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/