Данъчен рай по български

И България може да бъде наречена данъчен рай. Но не заради това, че неплащането на данъци е регламентирано, какъвто е класическият случай, а защото е лесно да се крият и по-лошото - да се източват. Този рай, разбира се, е за избрани. За останалите, сред които е и държавата, рано или късно "води в ада".

Неотдавна изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов обяви, че 360 големи фирми по един или друг начин умишлено са намалили дължимия си данък. Оказа се, че 140 от тях са отчели загуба от 400 млн. лв., което според данъчните не било нормално. Вместо да започнат незабавни проверки обаче, последвани от съдебни производства при доказани нарушения, агенцията обяви, че

ще привиква шефовете на фирмите, за да ги убеждава

сами да поправят отчетите и данъчните си декларации. Този сигнал е силно негативен във всички посоки.

Първо, защото по същество е форма на данъчна амнистия, непозволена от закона.

Второ, защото по този начин НАП бетонира порочните практики, вместо да ги преследва, както се очаква от нея. Според действащото българско законодателство плащането на данъци все още е задължение, а не е пожелание, а укриването им - частично или напълно, все още е престъпление.

Затова отправената от шефа на агенцията покана към "големите фирми" е директна покана към всички да влизат спокойно в сивия сектор, защото дори да ги "хванат", което не е задължително, най-много ще бъдат помолени  да си оправят отчетите и  да си платят реално дължимите данъци.

Всичко това едва ли е подействало стимулиращо на коректните платци. Напротив - по-вероятно е те да са се почувствали като наивни глупаци. Още повече че по данни на Българската търговско-промишлена палата обичайната практика на данъчните е да ревизират едни и същи фирми, обикновено редовни. Така се демонстрира успешен данъчен контрол.

Трето, с подобно поведение държавата губи аргументите си, че създава конкурентна данъчна среда.

По-точно е да се каже, че

държавата се подиграва със себе си

Всъщност проблемът не е единствено в НАП. Само преди два дни беше съобщено, че в рамките на акция "Недосегаемите" МВР е задържало група лица, занимавали се с източване на ДДС, а покрай тях се оказаха заподозрени и 26 данъчни - основно инспектори и ръководители на екипи в софийската дирекция. Ако си мислите, че това е някаква нова операция с познатото име, грешите.

Същата е, започнала през април миналата година, когато бяха арестувани 16 души като част от "структури със стройна, йерархическа организация, които в продължение на години са практикували пране на пари и данъчни престъпления в мащабни размери", според съобщението на  МВР.

Равносметката дотук е едно

водевилно дело срещу енергийния бос Христо Ковачки и условна присъда

от 3 години за укриване на данъци. С нея Ковачки беше "осъден" за укриване на 16 млн. лв. ДДС. На фона на тази сума 20-те хил. лв. глоба към условната присъда е бонус към подигравката с общественото мнение, а от определения запор на имущество за над 140 млн. лв. не стана ясно колко точно ще може реално да се конфискува. А междувременно Ковачки необезпокояван прехвърли част от бизнеса си на офшорни компании.

Всъщност абдикацията на държавата от борбата с големите данъчни престъпления е очевидна, а офертата на НАП до големите неизредни компании я направи и официална. И това е причината благоприятното иначе данъчно законодателство да не проработи в полза на очакваната по-голяма събираемост.

България наистина е с един от най-благоприятните режими в ЕС - сравнително ниски плосък данък и ДДС, капиталовите печалби са освободени от облагане, а данъкът върху дивидентите е 5%. Освен това има и Закон за дружества със специална инвестиционна цел, които ползват облекчения.

Ако имаше и държава на мястото си, тази благоприятна на хартия среда щеше да е довела и до благоприятни за всички резултати. Докъде е доведено положението с приходите може и да е рано да се каже, но щом данъчните го удариха на молба, едва ли е розово.