Нарисуваният паметник с един шамар обезсмисли музея на модерните изкуства

Ако този художник (или художници) наистина го търси полицията, или това е “углавно престъпление”, както говори министърът на културата, нека дойде около мен, при мои роднини, ще го храним поне три месеца, да не могат да му направят нищо.

Това е чудесна творба – ефектът й е такъв, че например с един шамар обезсмисли открития музей на модерните изкуства…
Ни най-малко съм против музея, но това е много по-истинска акция и модерен творчески акт… (б. р. - необичайната арт-проява излезе като новина в медиите по света, виж статията за оцветения паметник в “Дейли Мейл“).
В историята на изкуството от Гомбрихт има една рисунка, Микеланджело минал на кон през Рим и видял едни художници на украси по външните стени на къщите, рисували ангелчета и гирлянди цветя сигурно, семейни гербове и т. н., а това го правили явно майсторски, защото той си свалил шапката и ги поздравил. А те, възторжени от неочакваното признание, слезли веднага, отделили си деня за неповторим празник и се напили, като не забравили да нарисуват сцената как ги бил поздравил самият гений…

Тези художници от паметника на Съветската армия са артисти и са направили една творба , която съдържа очевидно високо над челата на мнозина една мисъл за света и неговото съдържание.

Има художници, които цял живот имитират жанрове или някаква лежерна живопис, натягат се с някакви инсталации, пунтират стилове и пластики на най-познати имена. А тези с един замах обраха черешата…

Има и творци в чиито творби е внедрено знание, опит и епохи културни пластови, но тези творби вече не вълнуват така, дори сякаш изобщо не вълнуват, а идва един михлюз и прасва един комикс върху историческата памет на страната и й показва, че е учила от недописан учебник…

Преди, като бях ученик, масово харесвахме примерно Гутузо (б. р. – Ренато Гутузо, италиански художник, наподобяващ стила на късния Пикасо) - сега мога на две години да прелистя албума му и да кажа едно “мерси”, че не съм попаднал на още по-лошо влияние…

Илия Петров в църквата в село Горна Раковица вместо Бог е направил Маркс (открих като правихме книгата с Радой Ралин “Неосъщественият музей”)… Тоест и той е нарисувал поне една подобна “скандална” работа.

Защищавам тези художници от вандалите на „обществения морал”. Страната има нужда от паметници.  В кое е истината обаче за българското изкуство? В това, че няма по-майсторско изкуство от българското по света - то постоянно говори, издава звуци, но нищо никога съществено не ти казва… Ако това изкуство спре да плямпа за три минути, като на Втори юни, а после само да въздъхне едно макар и тихо “Белене”. Само толкова, това ще бъде достатъчно на тия хора там, чиито кости гният… В моя живот мисля няма да ми се случи никога.

Една нормална власт, поне някак си мислеща, ако можеше да го прави, би дала  възможност на художниците да си съберат малко пари пред творбата дори само и само да замаже с това просташката заплаха, че ще ги глобява, пък и ако после се разбереше с тях да почистят след себе си…

Няма да цитирам руските коментари – те не са и руски, а съветски и сталински. Митологията за тяхната победа, си е за сметка на нещастниците, които Сталин харчи с шепи за да заличи безчинствата, с които сам е разгромил своята армия…

Общо взето историята си е свършила своята работа. Всичко си е в миналото. Но как?

Преди време попаднах на един филм за Стената, страшен филм - говорят и от двете страни. Западняците (най-висшите личности от разузнаването) казват, че за да демонстрират превъзходство, са правили десетки шпиони, вербували са стотици хора, които просто в някакви моменти на издънване са подарили примерно на гедерейските затвори.
 

Че ние сме си хрониките и действията в историята, за това няма съмнение. Но, че никой не ни помогна като можеше с опит - това го видяхме точно в последните десетилетия. Нима загриженият Запад не можеше да ни предупреди за траншовете пари и фалшивите фирми? За кварталите на богаташите ни в големи американски или европейски градове? Да посочи кълновете на престъпността… Да ни светне за пирамидите и всичко, което бяха изпитали самите те.

Да каже, че не ни трябват разни дребни ченгета - защото, като ти нашибат най-добрите писатели като Вера Мутафчиева или Александър Шурбанов, но ти оставят редица нови шефове на медии, също агентите и генералите депутати от парламента, като ги канят по банкетите си, като учат в университети на специализации любовниците им… Това е най-гадното посегателство на нашето национално бъдеще.

Толкова гадно, колкото и онова. Та да се върна на което казвах - подарявали са провокирани хора на съответните затвори, за да показват през света, че нашата система е затвор. И са ги изоставяли, и са ги лъгали, и са лъгали роднините им, които също са влизали с двата крака…

Двете системи са воювали стабилно. В резултат на което, едно диване намери чудесна форма да го покаже върху паметника. А аз, който съм учил и работя от толкова време, съм нямал това добро попадение… Чест прави на момчетата!

Както пише в един форум живописецът Светослав Цеков, живеещ зад океана: „ Смесване на героите от абсурдното тоталитарно изкуство с абсурдните комиксови герои на Запада. Тотална бъркотия на ценностни системи и идеали при което всичко се обезценява и разпада тотално. Гениално!”

И както са коментарите на стотици информационни агенции и източници по света само за един-два дни…

Тази сатира не нарушава закона. Но показа колко властта ни е далеч от понятието за съвременно творчество!

Ето защо нашата власт и нейните послушници ги е яд на нарисуваното – показва нивото им…

———————————

* Авторът е художник и автор на критически статии за изобразителното изкуство и за историята му. Виж още от него тук

Линкове към различни страници във Фейсбук за запазването на оцветения паметник - тук, тук и тук
От: http://www.e-vestnik.bg/