Изрисувани покрай паметника

Цялата история с изрисувания паметник на Съветската армия показа кой ни управлява. Не кой е на власт в момента, а какъв е манталитетът, който прави България именно такава и който не позволява нищо да се промени, а когато нещо все пак се случи, то бива измито с пароструйка в 3 часа през нощта. Неизвестните художници изрисуваха

не само сивите фигури от паметника, но и сивия образ на властта

Само два дена след като откри новия Музей за съвременно изкуство, министър Вежди Рашидов определи като "вандалство" акцията, трансформирала съветските войници от паметника в герои от американската поп култура.

Очевидно за министъра изкуството се свежда до късове бронз, изложени във фоайето на някоя корпорация, или до картини, кротко висящи в банкови офиси. Съвременното изкуство ще да е нещо като класическо изкуство, само че правено от живи художници. "Духовност", прибрана на безопасно място, в сейфа или изложбената зала.

Вежди Рашидов си е Вежди Рашидов, но какво да кажем за онези уж много печени "криейтив директори" и "творчески партньори" от рекламни агенции, които обявиха изрисуването на паметника за "дебелашки хейт", който бил "лишен от концепция" и поради това "нямал стойност".

Да, сигурно няма стойност, щом авторите са анонимни и - най-важното - не само не са взели и стотинка за труда си, но дори ги заплашват две години затвор, ако ги намерят.

Защото и прокуратурата, отдавна и веднъж завинаги справила се с организираната и неорганизирана престъпност, с трафикантите на хора, контрабандистите и дедесарите, светкавично се самосезира и образува "досъдебно производство за хулиганство срещу неизвестен извършител".

За днешната политико-корпоративна каста изкуството е стока

която трябва да продава други стоки. Изкуството е в това да обвиеш обикновени боклуци с такъв имидж, който да ги направи желани – независимо дали става дума за ракия, санитарни препарати или политици.
Пази боже, да се появи нещо, което провокира изградените стереотипи. Тогава вече имаме не изкуство, а хулиганство. Особено когато става дума за паметта и историята.

Точно тук корпоративно-олигархичният елит намира общ език с масите. Изрисуването на паметника било "посегателство върху историческата памет". Но историческата памет не е нещо непроменимо и дадено веднъж завинаги, което трябва да бъде пазено от "вандали". Онова, което паметникът символизира, се променя, то е било и ще бъде предмет на дискусии.

Паметниците всъщност са опит да се скрия зад гранит или бронз конфронтиращите се образи на историята. Но от войната за миналото не може да се избяга. Особено пък когато става въпрос за Съветската армия и нейния паметник. Затова е толкова логично да се стигне и до визуалното му префасониране. Учудващо е единствено колко майсторско и интелигентно беше изпълнението.
Впрочем

комунистите най-добре знаят как се префасонира паметник

През 1938 г. на Околчица е издигнат паметник на Ботев – 38-метров обелиск, завършващ с опълченски кръст. През 1947 г. кръстът е заменен с петолъчка. (През 1991 г. кръстът се завръща.) Да не си помисли някой, че става въпрос за "вандалство" – всичко става по нареждане на Партията.

Виж, ако изрисуваш съветския войник като Батман, това вече е кощунство. "Посегателство върху историческата памет" имаме тогава, когато пренаписването на историята става неорганизирано, без одобрение от партията и държавата. Какъвто беше и сегашният случай.

Един паметник обаче символизира и нещо друго освен онова, в чието име е издигнат. Той е мощен знак на самата власт, която го е издигнала, и трябва да изминат столетия, докато това му значение се изтрие. Властта във всички исторически периоди е обичала знаците, униформите, пищността и паметниците. Защото те скрито внушават подчинение.

Паметниците са памет, която трябва непрестанно да напомня кой има властта да налага "правилната" памет за миналото. Впрочем същото нещо прави в новите медийни времена Бойко Борисов, който с телесното си присъствие по телевизиите непрекъснато се самоозначава като властта. Като паметник на себе си. Затова карикатуристи и комици не спират да го "рисуват" – като Дон Корлеоне, като Тато, като Батман...

Всъщност реакцията на управляващите от ГЕРБ по случая с изрисувания паметник беше дълбоко комична. Рефлексите им ги карат да се отъждествяват с "държавността" и "историята", схващани като монолитни, непротиворечиви ценности. В същото време съзнават, че това все пак е емблемата на комунистическия режим. Оттук и обърканите реакции – ще мием, ще започнем обществена дискусия, не, първо ще мием...

Не била Столичната община разрешила почистването, ами областният управител...

Паметникът в крайна сметка беше почистен, но дори не от самата държава, а от една обществена организация - "Форум България – Русия". Едни рисуват, други чистят, а държавните мъже и жени правят кризисен пиар.

Е, почистиха го. Това не ти е тук Чехия и розовият танк на Давид Черни, който си стои розов. Но макар и почистен, паметникът

вече няма да бъде същият - остават снимките и споменът

Изрисуването на паметника е рядък пример как към миналото може да се подхожда не само с преклонение или отрицание, но и с усмивка и самоирония. Ето, това е съвременно изкуство – изкуство, което играе с контекста, което се случва на улицата, а не се е изолирало в изложбената зала или шефския кабинет.

Превръщането на скулптурната група в комиксови герои накара всички да усетят, че самите бронзови "победители" са част от една масова култура, означаваща не милионите загинали войници, а властта на "победилия социализъм".

Загиналите не са виновни, че изображенията им са се превърнали в кич. Виновна е пропагандната машина, оправдаваща в името на "светлото бъдеще" превръщането на хората във "винтчета и бурмички". "Неизвестните извършители", които прокуратурата издирва, са надеждата, че малко по малко обществото ни се променя. А властта? Властта си остава същата.

*Авторът е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". От 1993 г. е редактор в "Литературен вестник". Заместник-декан на Факултета по славянски филологии в СУ