Симпатизантите на Бойко в интернет вече са малцинство 1 към 2,5. Има ли алтернатива?

Страницата “Ден без Бойко Борисов” за два дни събра 8000 привърженици и броят им расте лавинообразно.

Инициативата във Фейсбук “Ден без Бойко Борисов” на 5 юли (денят, в който ГЕРБ спечели изборите) показа съотношението на симпатизантите и противниците му в интернет обществото. Феновете на Бойко се оказаха около два пъти и половина по-малко в от тези, които го подкрепят.

Към полунощ на 27 юни, за два дни, към инициативата във Фейсбук (виж тук) са се присъединили 8000 души, а 3200 са я отказали. Към 970 се колебаят (може би). Поканените, които още не са отговорили, са 34 000 само за два дни, което показва с каква скорост се разпространява страницата. Извадката е достатъчно представителна, за да се направят изводи за политическите настроения.

Оказва се, че хората, на които им е писнал Бойко Борисов, не го харесват и искат да има ден без него в медиите, са значително мнозинство пред тези, които го одобряват и са против инициативата. С хората, които се колебаят по въпроса, симпатизантите на Борисов се оказват около 1/3 от интернет пространството.

Но те се надяват, че той има по-широка подкрепа сред овчари и сред онези, които си садят картофи сами, поради силната насоченост на борисовите призиви към този електорат. Неотдавна Борисов посъветва на лекция студенти да стават овчари, имало свободни места, и се подигра с ай ти–специалистите, които се оплаквали, че няма работа, а не ставали овчари.

Инициативата за „Ден без Бойко Борисов” е на трима студенти по на 25 години, които са си сложили имената – Наско Палов, Валя Крушева, Камелия Енчева. Идеята е оригинална за България, макар че подобна съществува в Рим от 2 години. Тя не е популярна у нас и едва ли тримата инициатори са я заимствали от Италия.

Опитът на Рим - Ден без Берлускони и Uninstalling Berlusconi

За пръв път в края на 2009 г. в Италия е организиран национален “Ден без Берлускони”, когато италианци в цялата страна излизат на демонстрации. След това подобно събитие се повтаря в Рим (където не обичат хич премиера) през месец-два. Столичани излизат на празник през уикенда, веселят се по улиците, носят шапки, фланелки с подигравки към премиера си и плакати „No Berlusconi Day”.

А по време на референдума неотдавна, в който в Италия отхвърлиха и ядрената енергетика и др. инициативи на Берлускони, във Фейсбук се появи изображение за инсталиране на софтуер и надпис Uninstalling Berlusconi 57,2% almost complete – деинсталиране на Берлускони почти завършено – 57,2% - колкото са резултатите от референдума против идеите на премиера.

Плакат за националния протест 2009 г. в Италия. По-късно такъв ден се прави няколко пъти през уикендите в Рим.

За българския премиер Борисов жегата започва да настъпва на втората година от управлението му. Но тук икономическото положение под негово ръководство е далеч по-тежко от това в Италия. Там недоволството е по-скоро от личността на Берлускони, който започна да дразни повечето италианци.

В България нарастващото раздразнение от Борисов е съчетано с тежка икономическа стагнация, задълбочена от правителството му. Това са оценки от чужди анализатори, а не само на местната опозиция (например доклад на Световната банка от март, според който правителството на ГЕРБ е засилило негативния ефект от кризата).

Освен високата безработица, мнозинството от работещите са с намалени доходи, а икономическите мерки обезкуражават все повече. Правителството се грижи само за показни проекти като магистрали, метро и пътни участъци, а усвояемостта на фондовете от ЕС е по-ниска от тази при предишното правителство, въпреки че тогава спряха част от парите заради корупция. Чуждите инвеститори се отдръпнаха, бизнессредата се влоши.

Кучетата ми са като българите, държа ги здраво; Днес ви давам Ломско шосе

Бойко Борисов: “Моите кучета са страхотни, но са точно като българите - здраво трябва да се държат”. Снимка: Валентина Петрова

 

На този фон Борисов демонстративно реже лентички и говори самохвалски колко много е свършило правителството му. И изказванията му по правило са с безапелационен тон на господар, който на моменти граничи с грубиянщина.

Ето два от бисерите от последните дни:

“Моите кучета са страхотни, но са точно като българите - здраво трябва да се държат” – така отговаря премиерът в Созопол на жена, която хвали неговите кучета.

По този повод председателят на Народното събрание Цецка Цачева пред БНР разви следната оригинална мисъл:

“Известно е, че кучетата на премиера са обгрижвани с много любов от него, така че бих могла да тълкувам по обратен начин това, което казвате вие, и че просто институциите се отнасят с нужното уважение и любов към българските граждани.”

Вчера, при откриването на пореден пътен участък – Ломско шосе в София - премиерът, в характерния си стил в първо лице единствено число, каза следното: „Хиляди пъти сте ме питали кога ще стане “Ломско шосе” - днес ви давам “Ломско шосе.”

Групата във Фейсбук била платена…

И точно на това откриване стана засечката със страницата във Фейсбук. Журналистите му съобщават новината, че е създадена такава страница и той най-сериозно казва пред тях, че зад тази група стоят “хора, на които е било платено”. Горките студенти. Човек разбира защо са толкова наплашени и са написали в страницата на групата, че предложението им в никакъв случай не е насочено против ГЕРБ или министър-председателя.

А как да не е насочено срещу него?

Страници анти-Бойко във Фейсбук.

“Ден без Борисов”, ядосва премиера и той се кара на журналистите: “Недейте да идвате никъде на 5 юли. Не сте добре дошли тогава… Що за глупост е това. На някакви, на които са им платили да го кажат, направили инициатива. Недейте идва, недейте показва булевардите, недейте показва метрото, недейте показва нищо.”

Според dariknews.bg тримата инициатори са току-що завършили студенти. Твърдят, че не са партийно обвързани и никога досега не са гласували на избори. „Без значение дали той е постигнал нещо значимо или е направил някой гаф, нека в този летен ден да си седим/лежим на сянка, да отпиваме от бирата/коктейла си и да не дискутираме поне за ден правителството и в частност премиера. Нека българските медии изоставят поне за ден стария албански модел “Добър вечер, Енвер Ходжа!”…” - това е написано в страницата във Фейсбук.

Призивът е шамар за медиите, защото в него се говори за „организираната и неорганизираната медийната лакейщина и опитите една личност да бъде изтъкната над останалите без винаги да има повод”.
Феновете на Борисов вече не смеят да се обадят и в някои форуми

Че привържениците на Борисов в интернет вече са малцинство личи и по форумите. Те вече дори не смеят да се обаждат, защото веднага биват засипвани с подигравки. Вече не е престижно да си фен на Борисов. Преди година той имаше страница във Фейсбук с няколко десетки хиляди членове, но тихомълком тя е изтрита, след като интернет потребителите са започнали да пишат неприятни неща против него на страницата.

Във Фейсбук има десетина страници на Бойко Борисов, всяка една има от няколко десетки до хиляда и нещо симпатизанти.

 

По същия начин сега негови фенове се опитват да “дават отпор” на инициативата “Ден без Бойко Борисов”, като пишат в страницата във Фейсбук.

В e-vestnik усещаме тези настроения в развитие вече 4 години. От април 2007 г., от когато се появи в мрежата, вестникът има отрицателно отношение към Борисов, далеч преди да стане премиер (виж тук). И, въпреки че e-vestnik събра читателите си не на последно място поради тази своя позиция, във времето имаше промени в отношението. Анкета във вестника показа, че от 2185 гласували “Става ли Борисов за премиер?”, 65% твърдо смятаха, че не става, а само 15% го намираха за най-подходящия, останалите - с уговорки (виж тук). Но когато извадихме отново тази анкета в деня на изборите, за 2 дни рязко нарасна процента на тези, които го смятат за най-подходящ за премиер. Общият поток и настроения увличат.

Месеци преди изборите, на които победи ГЕРБ, неговите привърженици във форумите бяха повече и по-гръмогласни. Това продължи около 7-8 месеца след изборите, когато нарастващата дилетантщина на управлението на Борисов и влошаващото се икономическо положение охладиха ентусиазма. Сега са единици коментиращите във форума, които подкрепят Борисов. Същото е и в най-оживените форуми - на „Дневник”, „Сега” и др.

Алтернативата на Борисов ще се появи за 2 месеца, както и преди.

Въпросът е – щом е така, има ли алтернатива? Мнозина приемат, че Борисов е карикатура на политик, че е некомпетентен, самохвалко, лъжец, демагог, популист, с тъмно минало и т. н., но казват – „Няма алтернатива”. А привържениците му отговарят на критиките - значи, искате пак тройната коалиция (като че ли това е единственият възможен вариант).

Дали наистина няма алтернатива?

В близката история на България има подобни моменти. Социалистите спечелиха с мощна подкрепа изборите през 1994 г. Въпреки гафове, първата година на кабинета Виденов мина успешно, а след това започна кризата и стигна до хиперинфлация. Премиерът не пожела да сменя министри (за разлика от Борисов), закъсня дори с оставката си. Но 2 месеца преди да я подаде пак нямаше алтернатива. Тези, които му нанесоха най-големия удар, не бяха политици. Предаването „Каналето” в края на 1996 г. изпълни една песен „Пътнико Виден, пътнико Офф”, плюс няколко скеча и изкара хората на улицата. Тогава още не се беше появил Иван Костов.

Той се появи на следващия митинг със синята си препаска на главата. И стана премиер. А това беше един компрометиран министър на финансите в две правителства, около който имаше скандали, имаше и вътрешно партийни проблеми. Но стана алтернатива само за 2 месеца.

За 2 месеца и бившият монарх Симеон Втори стана алтернатива, направи партия и спечели убедително изборите, като срещу него дори работеха повечето медии. Пропагандата постигна обратен ефект.

Сега медиите са под контрол на Борисов и пропагандата им вече постига обратен ефект. Самият призив за „Ден без Борисов” е показателен за това. Те се оляха с безогледна прапаганда всеки ден, която напомня отминали времена. 

Сега е възможен съвсем същия вариант като след Виденов и след Костов.

Но кои са алтернативните личности? Могат да бъдат политици дори от най-познатите лица. Могат да бъдат бивши министри, дори от тройната коалиция, и да се превърнат бързо в алтернатива. Има такива личности и в НДСВ, и в БСП, и при сините.

Алтернатива може да дойде и от напуснали или прогонени от ГЕРБ. Например министърът на икономиката Трайков, със съпротивата си срещу „Лукойл” и пререканията с премиера, набра добра позиция за политик в бъдеще. Борисов благоразумно не го уволни, защото щеше да го превърне в свой заплашителен конкурент занапред.

Пишещият тези редове не иска да споменава имена, защото така се превръщат в интрига и кой знае кой и как ще го тълкува, като някаква провокация, сондиране и т. н. Просто припомням, че и друг път в близкото минало е имало такива ситуации и алтернатива се е появявала в съвсем кратки срокове.