Унгарското председателство на ЕС посрещна неочаквани предизвикателства

Едва ли на 1 януари тази година, когато Унгария пое 6-месечното ротационно председателство на ЕС, мнозина са били в състояние да предвидят, че точно в този период ще разцъфти т.нар. Арабска пролет, че ръководители на страни по границите на Общността, властвали десетилетия, ще напуснат постовете си, че Либия ще бъде бомбардирана денонощно, че Япония ще бъде разтърсена от земетресение от почти девета степен по Рихтер, че бъдещето на АЕЦ в световен мащаб ще подлежи на спешна преоценка.

Това са само част от темите, които не бяха в дневния ред на Будапеща, когато пое функцията на координатор на европейските дела за половин година. Днес, когато този преходен механизъм предстои да бъде преотстъпен на Полша, това са част от водещите точки в дневния ред до края на годината.

Сред приоритетите, които унгарците бяха определили предварително, бяха разширяването на Шенген с България и Румъния, както и постигането на напредък по въпроса с интегрирането на ромските малцинства. По тези въпроси, както можеше да се предвиди, напредъкът е значителен, но едва ли задоволява напълно всички. Най-отчетливото движение по въпроса с ромите остава открояването на необходимостта фондовете, предназначени за тях, да бъдат контролирани по-качествено. Общо остава мнението, че образованието и приобщаването на ромите към трудовия пазар е пътят за тяхната интеграция в обществото.

Ромските екскурзии в Европа от миналото лято, които завършиха с няколко полета с експулсирани, все още се помнят от европейските политици. Този опит даде сила на дебата за разширяването на Шенген в Европейския парламент през юни, като бяха изразени опасения, че едва когато стотиците хиляди български и румънски роми се струпат пред вратите на европейските политици, те ще проумеят мащаба на проблема.

Бъдещето на Шенген бе поставено на карта и с началото на войната в Либия през март, заради която над един милион души бяха принудени да напуснат страната. Повечето от тях бяха чуждестранни работници и просто искаха да се приберат у дома, но няколко десетки хиляди потърсиха ново бъдеще в Европа.  Пристигането им в Малта и Италия доведе до неудобства, както и до конфликт между Париж и Рим заради издаваните от италианските власти временни разрешения за пребиваване в ЕС на африканците.

Страхът от тълпи имигранти от Азия и Африка застана в сърцевината на дебата за разширяването на Шенген с България и Румъния - цел, която националните правителства откроиха като приоритет, но чието постигане бе препятствано от актуалната обстановка по южните граници на ЕС. Унгарското председателство коментира, че напредъкът за София и Букурещ е значителен и по-съществен от очакваното, тъй като Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи призна писмено техническата готовност на България и Румъния за присъединяване към пространството. Част от напредъка е и записаната в документите от Европейския съвет през юни забележка, че всякакви промени, които ще се извършат тепърва в правилата на системата, няма да се отразят на досегашните постижения на процеса на разширяване.

Подкрепа за присъединяването на България и Румъния към Шенген изрази и Европейският парламент, който прие с голямо мнозинство на сесията си в Страсбург по-рано този месец положителна резолюция по въпроса. Развитие се очаква през септември, когато министрите на правосъдието и на вътрешните работи от ЕС отново ще включат темата в дневния си ред. Очаква се началото на разширяването на Шенген да започне с премахването на въздушните и морските граници на България и Румъния до края на годината, а през лятото на следващата година да се пристъпи и към отпадане на сухопътните граници.

Разширяването изисква постигането на доверие, а ние разполагахме само с шест месеца за неговото изграждане, коментира представителят на унгарското председателство Енико Дьори. Според еврокомисаря по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом, София и Букурещ заслужават доверие, но все още не го получават напълно.

Като сериозни противници на разширяването се откроиха Дания, Холандия, Германия, Франция и Великобритания. Към края на унгарското председателство единствените ярки противници останаха холандците. Паниката от мигрантския поток от Африка предизвика Дания да обяви намерението си за възстановяването на граничния контрол с Германия и така да постави под въпрос общото прилагане на европейското право. Това наложи Европейската комисия да се произнесе спешно и да предложи въвеждането на правила, които предвиждат едностранното възобновяване на граничния контрол да се допуска в крайни ситуации, а общият ред ще изисква съгласието на Европйската комисия и на Европейския съвет.

Развитието на въпроса с Шенген бе обвързано и с предложенията на Европейската комисия за въвеждане от следващата година на обща европейска политика по предоставянето на убежище. Комисията предложи имигрантите да бъдат преценявани по критериите за т.нар. синя карта. Подобни карти се издават на ценни специалисти от страни извън ЕС, които желаят да работят в страна от Общността. Така според комисията добре преценената имиграция ще допринесе за икономическото развитие на ЕС и за справянето с процеса на застаряване на европейското население.

Комисията предложи също през следващите шест месеца да бъдат уеднаквени критериите, по които страните в ЕС дават статут на бежанец. Настоящата статистика показва, че един и същ чужденец може да получи с 90 процента сигурност такъв статут в някои страни от Общността, а в други може шансовете му да бъдат под 5 на сто.

В сферата на икономиката голямото предизвикателство остана Гърция, макар Ирландия, Португалия и Испания също да изпитаха определени затруднения. Спасяването на еврото и пактът "Евро плюс" бяха в постоянния европейски дневен ред от началото на годината. Европейската солидарност и частният сектор в Гърция се очертаха като ключови елементи за възстановяване на стабилността в страната и в еврозоната. Ако Атина успее да овладее пропадането, през юли страната може да очаква нови свежи пари от Брюксел, решиха европейските държавни и правителствени ръководители преди дни.

На 11 март, когато те се събраха на извънредно заседание заради предизвикана от човешка намеса криза - тази в Либия, се наложи да обсъдят спешно един допълнителен кризисен въпрос, резултат от природна стихия - катастрофалното земетресение в Япония, предизвикало аварията в АЕЦ "Фукушима". Пред следващите седмици ЕС успя спешно да договори критериите за изпитания за устойчивост на 143-те европейски АЕЦ, както и на проектите в строеж и централи от съседни на Общността страни, включително Украйна, Турция, Русия и Швейцария. Резултатите от изпитанията се очакват до края на годината, като до момента Германия обяви решението си да затвори всичките си атомни централи до 2022 г., а Италия отхвърли на референдум възобновяването на строежа на атомни централи в страната.

Основният въпрос, чието развитие съпровождаше унгарското председателство на ЕС, беше т. нар. Арабска пролет, възникнала спонтанно от Тунис, заразила Египет и прераснала в масово движение за промяна в арабския свят. Един шамар, който полицайка в Тунис зашлеви на безработен висшист, доведе до исторически вълнения в Либия, Сирия, Йемен, Бахрейн и Мароко. Във всяка от тези страни развитието беше специфично, като единствено засега Тунис, Египет и Мароко избегнаха тежки кръвопролития.

Тунис стана през юни първата страна от Северна Африка, която призна Международния наказателен съд. Европейският съюз осигури за страната средства за развитие и помощ за утвърждаване на демокрацията на принципа "повече за повече". Сред отличниците в региона застана и Египет, където с помощта на военните бе избегната гражданска война.

В съседна Либия въстанието започна от размирния Бенгази и доведе до намесата на НАТО с решение на Съвета за сигурност на ООН, тъй като режимът на Муамар Кадафи използва груба сила срещу въстаниците. Операцията в Либия се очаква да продължи поне до септември и да заеме съществена част от вниманието на предстоящото полско председателство на ЕС. Няколко страни вече признаха Преходния национален съвет от Бенгази за "законен политически събеседник", а върховният представител на ЕС по сигурността и външната политика Катрин Аштън откри в града представителство на европейските институции.

След издаването на международна заповед за арест на Муамар Кадафи Западът започва да се подготвя за епохата след неговото оттегляне от властта. Вълненията в Либия станаха повод за мигрирането на над един милион души, повечето от които чуждестранни работници, но и хора, които търсеха защита от преследване и от сраженията.

Войната в Либия даде повод за задействането на механизма за гражданска защита на ЕС - дейност в обхвата на еврокомисаря Кристалина Георгиева. Българският еврокомисар осигури необходимите за Либия средства в посрещането на най-неотложните нужди, посети Тунис, Египет и Япония в усилията за преодоляване на последиците от бедствията, сполетели хората в тези региони.

В района на Балканите унгарското председателство със задоволство отчита сериозен напредък по два съществени въпроса.  Първият е свързан с успешното приключване на преговорите между Брюксел и Загреб. Така Хърватия се очаква да стане следващият, 28-и член на Общността, от 1 юли 2013 г. Сърбия също получи силен тласък към бъдещото си членство, след като отговорният за клането в Сребреница ген. Радко Младич бе арестуван и предаден на Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, чието седалище е в Хага. Очаква се тези развития да стимулират допълнително намирането на решение в спора между Скопие и Атина, което би приближило Македония по-плътно до началото на преговори за членство в ЕС.

Напредък от последните дни на унгарското председателство бе и началото на преговорите по същество за присъединяването на Исландия към ЕС. В деня, в който бяха отворени първите четири преговорни глави, две от тях бяха затворени, защото се приема, че по тях страната вече прилага европейското право.

Румънският евродепутат Адриан Северин бе единственият измежду няколко свои колеги, изобличени от британско издание в лобизъм и корупция, който не прие да се откаже доброволно от имунитета си, за да бъде разследван. Имунитетът на Северин бе отнет през юли от ЕП, но публикациите на изданието станаха повод за ускорено съставяне на общия регистър за прозрачност на европейските институции. Регистърът, чието обособяване се очаква в следващите месеци, ще съдържа регистрация на лобистите в европейските институции, както и информация за конфликт на интереси при европейските служители.

Европейската солидарност и системата за взимане на решения бяха поставени на изпитание няколко пъти в последните месеци, особено когато плъзна заразата с Ешерихия коли. Системата за ранно предупреждение в ЕС, на която се крепи сигурността при блокирането на разпространението на зараза, развалени продукти или радиация, например, позволи твърде бързото разпространяване на съмненията на германски експерти, че опасната бактерия произхожда от испански краставици. Макар по-късно да бе установено, че заразата е с произход от Германия, Русия наложи забрана на вноса на всякакви пресни европейски зеленчуци.

Усилията за отмяна на това ембарго наложиха дипломатически совалки и доведоха до взаимни обвинения, в които европейските власти бяха упрекнати в неадекватност. Засега сметката ще бъде уредена от европейските данъкоплатци, които ще осигурят чрез общия бюджет на ЕС стотици милиони евро компенсации за засегнатите производители.

От 1 юли Полша застава начело на ЕС, като си поставя  задачата за напредък в три основни области - интеграцията като източник на растеж, сигурността и възползването от преимуществата на отвореността.