Недовършеното наследство на Дейвид Петреъс в Афганистан

Преди седмица, когато късно през нощта президентът Барак Обама обяви, че ще изтегли войските от Афганистан по-бързо, отколкото искаха военните, генерал Дейвид Петреъс направи видеоконференция от Вашингтон с ръководния си екип, събран в Кабул за  в 7,30 ч. сутринта. Той ги увери, че техният план за кампанията е все още "изпълним" дори и с по-малочислен състав след време и им каза да продължат офанзивата.

Призивът бе класически ход на Петреъс - проява на оптимизъм и решителност, съчетана с реалполитика. Може би той е бил разочарован, но запази това вътре в себе си, обяснявайки на екипа си, че решението на президента е взето под въздействие повече фактори, вместо само от предпочитания от военните график за изтегляне. 

Петреъс ще се оттегли от командването на силите на НАТО през юли - по време, когато изходът на войната съвсем не е сигурен.  Той не успя да постигне същия решителен поврат, както в Ирак, където ръководеше устрема на американските войски, издърпали страната от ръба на гражданската война. Афганистанският конфликт се оказа по-неподатлив.

Петреъс твърди, че от самото начало е знаел, че бързият "скок" е невъзможен в Афганистан. Но той все още е уверен, че стратегията му срещу бунтовниците може да проработи, даже ако САЩ намалят числеността на войниците си. Той казва, че дефиницията за успех в Афганистан ще бъде предаването на афганистанците на отговорностите по сигурността до 2014 г., когато бойните части на САЩ ще напуснат страната.

Политиците от двете партии вече отписват Афганистан като загубена кауза. Но Петреъс твърди, че изпратените от Обама през декември 2009 г. подкрепления започват да дават дивиденти, въпреки че Вашингтон се мръщи на войната: нивото на насилието е спаднало с 5 на сто спрямо миналата година, талибанските бойци не са успели да си възвърнат контрола върху Кандахар, а бастионът на бунтовниците Хелманд е бил прочистен през 2010 г.  Той твърди, че афганистанските войници се представят вече по-добре и че дават три пъти повече жертви от силите на НАТО.

Негативите обаче са очевидни за мнозина наблюдатели.  Правителството на президента Хамид Карзай остава до голяма степен корумпирано, а управлението из страната варира между лошо и несъществуващо. Афганистан е разнебитена и нефункционираща страна.

Наследството на Петреъс ще бъде обсъждано от военните историци години наред. Той е най-изтъкнатият генерал от своето поколение, почитан като сътворител на чудо след спасяването на Багдад, но укоряван от някои колеги като твърде политизиран. По някаква причина той бе любимият военен командир както на Джордж У. Буш, така и на Барак Обама, който сега го изтегля от Кабул към директорския пост в ЦРУ.

По време на интервю в кабинета му в Кабул Петреъс си направи необичайна самооценка, когато го помолих да изброи своите силни и слаби страни като командир.

На челно място в списъка от позитиви беше създаването на Афганистанската местна полиция - инициатива по сигурността на най-ниско ниво, признаваща племенния модел в Афганистан, която първоначално бе отхвърляна, но после приета от  Карзай. Петреъс спомена за антикорупционната кампания, оглавявана от дългогодишния му сътрудник, бригадния генерал Х. Р. Макмастър. И той посочи развитието на рамковия план за предаване на афганистанците на контрола върху сигурността провинция след провинция, което ще започне през следващия месец.

Зададох на Петреъс по-обширния въпрос за неговия лидерски стил, който е твърде интензивен и фокусиран, даже за военните стандарти. Един малък пример е начинът, по който той е разчистил щаба на коалиционните сили на НАТО, разнебитен по време на предишните командири. По думите му той сторил нещо просто, но решително: разходил се за 30 минути из комплекса заедно с коменданта на базата и му казал какво да се оправи. Метлите и бояджийските четки бързо пристигнали.

Самокритиката на Петреъс се съсредоточи върху неща, довели до търкания с афганистанското население и до пречки пред успеха в кампанията срещу бунтовниците. Той каза, че е трябвало да действа по-бързо в установяването на контрол върху частните охранителни фирми, чието присъствие е било основен дразнител за афганистанците. И че е трябвало да работи по-сериозно за намаляване на цивилните жертви при операциите на коалицията, които под негово командване са намалели, но все още са предизвиквали гнева на Карзай и населението.    

Трудно можем да си представим, че след 37 години в армията Петреъс най-накрая сваля униформата - толкова тежка от ленти за бойни заслуги и символ на неговите амбиции и постижения. Той казва, че ще му бъде по-леко, защото се присъединява към друго "семейство" - това на ЦРУ. Щеше да бъде по-трудно, казва той, ако се бях насочил към доходен бизнес или към писане на книги.

Следващата седмица той ще празнува Четвърти юли (националния празник на САЩ - бел. р.) на бойния си пост за седми път през последните девет години. Той казва, че "приемането на последния парад" може да се окаже "начало на още по-тежко бреме през следващите седмици".