Ало, говорит Москва? София слуш(к)а и козирува!

Ало, говорит Москва? София слуш(к)а и козирува!

Разбирам защо от ГЕРБ не бързат да наклонят везните в полза на демонтирането на паметника на съветската окупация в София и провалиха с процедурна хватка днешната извънредна сесия на Столичната община. Това е същото прехвърляне на горещия картоф, както решението за АЕЦ „Белене”. Но не разбирам защо да е лошо ( пак според ГЕРБ) въпросът да се използва за „политизиране” на дебата и за предизборна цел.

Ето един случай, в който се надявам управляващите да са прави, твърдейки, че въпросът се използва в навечерието на изборите. Ами да го използват и от ГЕРБ, ако са сигурни, че наистина не са част от червенеещото статукво и от проруското лобиране. Защото този казус ТРЯБВА да стане част от предизборната кампания. Това е политически проблем и въпрос също на „дреболии” като национално достойнство и изясняване на мътилката около спекулациите с патриотизма. По парламентарната ( включително в градския парламент) „патриотична писта” се надбягваха и надлъгваха досега Атака и ГЕРБ, но никакви ги няма, когато стане дума за дела в защита на истински патриотична позиция срещу наследството на колониализма в България.

Предсказуемото поведение на БСП в защита на съветската символика не се нуждае от коментар, а от диагноза, която включва думата „устойчив” ( рецидивизъм): каквито и перипетии да има в Москва, БСП гласува автоматично за руския прочит на българската история. Е, ако им свирнат от Кремъл да грабват кирките, ще дотичат първи да блъскат по паметника като берлинските граждани по разделящата ги стена.

В това отношение в тази партия наистина има здрави традиции: каже ли им Сталин, че Хитлер е съюзник, българските червенокожи веднага заравят томахавката на антифашизма си за цели две години( 1939-1941 ). И обратно…

Рече ли им Сталин да (се) отрекат от българския характер на Македония- бият със сопи несъгласните патриоти. И обратно…

Има ли култ към личността в Москва, има и в София. И обратно- развенчават ли го там, громят го и тук. Че и с демокрацията така се случи: казаха им да свалят Живков и го свалиха. После му върнаха паметника в Правец, в града на най-влиятелния български олигарх на руска служба Валентин Златев.

А колкото до ДСБ и СДС, както и до подкрепилите ги други общинари, за тяхната позиция да заговорят публично за демонтирането на паметника на съветския колониализъм, може да се направи следният кратък коментар: най-после! Което всъщност е единствената новина от това провалено, но не и ненужно заседание. Защото се избистриха позициите на лагерите по един въпрос, който обиколи световните медии, но в нашата провинция получи гласност без перестройка.

Представете си картинката: Кремъл променя позицията си (както го направи за Катин) и тогава се събираме с цветя и акордеони да изпратим любимия на българската Пета колона съветски фетиш под бурните ръкопляскания на ентусиазирани бригадири от младежкото БСП , изпратени да демонтират по спешност вражеския ( при това положение!) солдат. Ще ги пратят като нищо хитрите им началници, които се крият зад младежките им гърбове- точно както ги насъскват на пропагандни мисии на този етап, когато руското началство все още припознава съветското си минало в България като ценност за империята. Вижда ви се невъзможно, но и поляците си мислеха, че няма да доживеят да дочакат руската Дума да признае вината на СССР за масовото убийство в Катин. Така че, колкото и да е перверзно, „освобождението” може да дойде от самите „освободители”. Защото тукашните им български помагачи сами няма да направят и крачка напред без одобрително ръмжене от хралупата на великата руска мечка.

Срещу тази болест има лекарство и тя е в единството на демократичните граждани, които декларират намерение да управляват България по европейската магистрала. Но ако само го декларират и е само намерение…ще чакаме третото пришествие на „освободителите”. Кой знае, комунизмът щеше да е вечен, но падна с разрешението на Москва. Може пък да им скимне и за паметника нещо подобно!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/