Президентът на Сирия Башар Асад заслужава да замине за Хага

Време е международната общност да заеме позиция срещу употребата на насилие от Сирия срещу гражданите й. В понеделник Международният наказателен съд (МНС) в Хага издаде заповеди за арест на Муамар Кадафи и двама от приближените му по обвинение в престъпления срещу човечеството. Сега Съветът за сигурност на ООН би следвало да нареди на МНС да разследва дали сирийският президент Башар Асад е виновен в престъпления срещу човечеството. Обвинението е употреба на смъртоносно насилие за смазване на мирни демонстрации в подкрепа на демократично управление. Арабската лига също би следвало да заеме същата принципна позиция към Сирия, която зае към Либия.

По-рано този месец бяхме на среща на 19 бивши външни министри в Хага да обсъдим вълненията в арабския свят и по-специално положението в Сирия. Бяхме обезпокоени от все по-растящата интензивност на насилието в тази страна, от вероятността от ескалация и от факта, че бежанският поток в Турция превърна една национална политическа криза в международен хуманитарен проблем.

Санкциите и словесните осъждания не успяха да спрат репресивната машина. Подобно на баща си Башар ал Асад изглежда смята, че може да действа безнаказано при отричането на правото на народа си да се организира политически и да участва в мирни прояви за промяна. По редица причини, някои от тях разбираеми, международната общност не подхожда към Сирия със същото отношение като към Либия. Сега обаче тя би следвало да покаже ясно на Дамаск, че бруталните репресии винаги водят до  сериозни последици.

В момента международната правосъдна наказателна система е най-добрият от наличните начини да се реагира към Сирия. Като крайъгълен камък на тази система МНС вече показа способността си да повлияе на поведението на официални лица, както тези, които са субект на разследване или повдигнато обвинение, така и лидерите, които трябва да решат дали да имат вземане-даване с разследвани лидери или да ги поставят в изолация. Един сериозен опит сега да се насочи вниманието на съдебния орган към положението в Сирия може да накара правителството в Дамаск да се замисли по-задълбочено за интересите си и в резултат на това евентуално да промени курса, с което да бъде спасен животът на много хора.

Неотдавнашната реч на Асад не звучи особено обещаващо, нито пък неясното му предложение за диалог с неуточнена група граждани. Сезирането на МНС от Съвета за сигурност на ООН може да го насърчи да осъществи истински реформи, каквито отдавна обещава, но и досега не са извършени. Действията, а не думите ще повлияят на решенията на МНС.

В момент, когато арабската пролет се превръща в арабско лято наблюдателите трябва да са наясно, че конкретните проблеми, личности и практически варианти се менят в отделните страни.  Египет не е Сирия, Йемен не е Тунис, Либия не е Бахрейн и така нататък. Всяка страна е уникална и нещо смислено в една може да е смислено или безсмислено в друга. Същевременно е оправдано международната общност да постави граница, че масовите убийства при потушаване на мирни политически протести са недопустими където и да било. Колкото по-категорични и последователни сме при издигането на принципи, толкова по-вероятно става да се избегнат бъдещи хуманитарни кризи.

Разпространението на продемократични движения в Близкия изток е добре дошло. В същото време то е ново предизвикателство за всички замесени правителства, както и за международните институции, които бяха създадени, преди десетилетия често пъти за съхраняване на глобалната стабилност и закони. Докато следим събитията в Сирия и съседите й би следвало да обмисляме как да модернизираме тези институции и да върнем доверието в тях.  Творческата употреба на МНС е една област на действие, но има и други, включително преразглеждане на механизмите за икономическо развитие, реформа на Съвета на ООН за правата на човека, по-прецизно прилагане на инструмента на икономическите санкции и повишаване на значението на основаната във Варшава през 2000 г.  Демократична общност. Тези задачи не са само за правителствата.  Бизнес общността, гражданското общество, религиозните лидери и частните доброволчески организации - всички те могат да играят  важни роли. Това важи дори за Сирия, където натиск от частния сектор може да помогне да бъде убеден Асад, че ролята на демократичен реформатор е за предпочитане пред тази на потенциален обвиняем в наказателен съд - от негова гледна точка и от тази на народа му, който изстрада достатъчно.

Международната общност не може, а и не би трябвало, да се стреми да диктува съдбата на която и да било страна. Ние обаче носим отговорност да подкрепяме спазването на глобални норми във всяка страна. Ако МНС сега започне да разследва Сирия, това би подействало като силен подтик за Асад да предпочете реформата пред продължаване на репресиите. Подобен избор би бил добър за народа на Сирия и за демокрацията и законността в целия регион.

*Мадлин Олбрайт е била държавен секретар на САЩ от 1997 до 2001 г., а понастоящем е председател на Олбрайт стоунбридж груп.  Маруан Муашер е бил външен министър на Йордания от 2002 до 2004 г., а понастоящем е вицепрезидент за изследванията във фондацията Карнеги за световен мир.