Робърт Гейтс, дискретният и уважаван прагматик на американската отбрана

Американският министър на отбраната Робърт Гейтс напуска днес поста си. През годините, прекарани начело на министерството на отбраната, той преживя две войни, по време на които неговият дискретен прагматизъм и  всепризнат опит спомогнаха за постигането на консенсус както сред военните, така и сред политиците.

На почти 68 години, след като служи на 8 президенти, от ЦРУ до президентския Съвет по национална сигурност, този резервиран мъж със снежно бели коси сега твърди, че е приключил с обществения живот.

Номиниран от Джордж Буш-младши в края на 2006 г. за министър на отбраната насред най-мрачните дни от войната в Ирак, Гейтс наследи породилия полемика Доналд Ръмсфелд. После той стана първият американски министър на отбраната, преназначен на този пост от президент от противниковия политически лагер.

Незабавно прямотата на Гейтс му спечели симпатии, когато той призна пред Конгреса, че САЩ не печелят войната в Ирак.

Начело на Пентагона този реалист по въпросите на външната политика организира изпращането на подкрепления в Ирак, което позволи да се овладее насилието там.

"Когато приех тази работа хората ме попитаха каква е програмата ми и аз им казах:"Ирак, Ирак и пак Ирак", разказва с провлечения си канзаски акцент Гейтс пред американски военни в Багдад по време на тринайсетата си и последна визита там през април.

Горд от изминалия път, той не може да не мисли какво щеше да се случи, ако американците си бяха тръгнали от Ирак с подвита опашка в разгара на хаоса.

В началото на 2009 г. новият президент Барак Обама, чийто познания в областта на отбраната будеха съмнение, запази Гейтс на поста му, за да разработи и приложи нова стратегия за  подкрепления в Афганистан и да изпрати там 30 000 допълнителни военни.

Изходът от този конфликт остава неизвестен и в момента, в който Гейтс напуска поста си. Първите подкрепления, изпратени в Афганистан, пък ще трябва да се приберат у дома това лято.

Докато водеше войните в Ирак и Афганистан Гейтс демонстрира и голяма чувствителност. Често пъти очите му се замъгляваха от сълзи, когато се обръщаше към военните на бойното поле. Той непрестанно им припомняше, че най-главният му приоритет е да ги защитава и да им осигурява всичко необходимо.

За това Гейтс не се поколеба да разтърси бюрокрацията на Пентагона, като нареди спешното закупуване на 27 000 бронирани бойни машини, специално проектирани, за да устояват на самоделните бомби. Гейтс води истинска битка и за да съкрати от 2 часа на 40 минути времето за евакуиране на ранените военни в Афганистан.

Освен това Гейтс изписа и няколко хиляди писма, и то на ръка, до всяко семейство на войник, загинал на бойното поле.

Шегаджия, любител на водката и на пурите, Гейтс не се поколеба да демонстрира авторитет.

Той изгони цивилни и военни шефове от военновъздушните сили след серия от инциденти с управлението на ядрените боеприпаси, което бе прецедент. По9късно, през 2010 г., Гейтс замени командира на силите в Афганистан Стенли Маккристъл, който дръзна да критикува администрацията на Обама в интервю. Накрая Гейтс уволни и лицата, носещи отговорност за скъпата програма за  самолети F-35, конструирани по технологията стелт.

И ако Вашингтон днес му плете лаврови венци и го нарича най-влиятелния министър на отбраната от Робърт Макнамара, заемал поста през епохата на Кенеди, то Гейтс не винаги е пораждал единно мнение.

Историк по образование, специалист по СССР, Гейтс прекара по-голямата част от кариерата си в ЦРУ, където постъпи през 1966 г. като обикновен анализатор, преди да поеме ръководството на разузнавателната агенция в периода 1991-1993 г.

Но през 1987 г. президентът Роналд Рейгън трябваше да се откаже да го назначи начело на агенцията заради полемика, възникнала около неговата евентуална роля в "Ирангейт" - скандала с тайните оръжейни продажби за Иран с цел финансиране на партизаните в Никарагуа, сражаващи се срещу лявото сандвинисткото правителство.

Гейтс ще бъде наследен на министерския пост от друг уважаван ветеран във Вашингтон - Леон Панета.