Британският печат за развитието на кризата в Гърция

На фона на ожесточени протести гръцкият парламент прие вчера радикален план за икономии за периода 2012-2015 г., а по-късно вечерта започна дебати по закона за прилагане на плана. Законът ще бъде гласуван днес по спешна процедура, за да могат ЕС и МВФ да одобрят отпускането на спасителна финансова помощ за страната.

Гръцката криза е наказанието на Европа, пише британският вестник "Гардиън". С терминологията си за бюджетни съкращения и спасителни планове, дълговата криза, поглъщаща европейските икономики, прилича на финансова криза, но тя е нещо повече - а може би най-вече тежка политическа криза, свързана със самия европейски следвоенен проект, Европейския съюз. И точно както гръцкият дефолт би отекнъл в цял свят, така и политическата криза в ЕС ще резонира далеч отвъд злощастните европейски граници. Родилните мъки на еврозоната разкриха основен недостатък на ЕС. Мнението на народите на Европа твърде рядко бе търсено в този проект и хората не се чувстват особено отговорни за решения, в които не участват. Гражданите както в страните кредиторки, така и в страните длъжници, независимо дали става дума за Финландия или Ирландия, Холандия или Испания, се противопоставят на  задълженията, които им налага кризата - да приемат болезнените мерки или да плащат чужди дългове.  Враждебността им е обяснима - малцина са онези, които разбират защо трябва да зачитат като свои политики, наложени им от далечни институции като финансовите министри от еврозоната или МВФ. Европейският политически елит сега плаща цената за това, че не запита европейските граждани какъв Европейски съюз искат. С изключение на Ирландия, никое правителство от ЕС не си направи труда да пита собствения си народ дали одобрява Лисабонския договор, който дава на европейските институции още по-големи правомощия. Сегашният момент е опасен, и не само за гръцката икономика, а за политическото бъдеще на континента, предупреждава вестникът.

Странен вид демокрация видяхме в Гърция вчера. По заповед на Брюксел и Вашингтон депутатите в Атина приеха припряно куп строги мерки, макар че стотици хиляди протестиращи гърци се сблъскаха с обилно количество сълзотворен газ и със силите за борба с безредиците, посочва "Гардиън" в друг материал, озаглавен "Гърция и строгите икономии - Брюксел срещу хората".  След като приеха мерките с нищожно мнозинство, политиците бяха изведени от парламента с полицейски ескорт. Ако някой някога се е тревожил, че в Европа има дефицит на демокрация, вчера станахме свидетели на това в най-чистия му вид, гледайки новинарските канали. При това протестиращите не са малцинство - според проучванията 80 на сто от гърците отхвърлят мерките, допълва всекидневникът.

Гръцките проблеми едва започват, пише вестник "Файненшъл таймс". Гласуването в полза на средносрочния финансов план, Гърция избегна непосредствената опасност от финансов колапс, но това ще е краткотрайна победа за гръцкото правителство: в следващите дни и месеци ще трябва да се вземат поредица ключови решения, което значи, че изгледите финансовият дефолт и политическата криза да са трайна водеща новина са доста големи.

Политиците трябва най-сетне да решат гръцката криза, отбелязва в. "Индипендънт". Гръцкият парламент прие "съдбоносни" бюджетни ограничения, макар и с невъзможно малко мнозинство, а както изглежда сме си пак там, където бяхме и преди. Стачките продължават, гърците отхвърлят мерките, икономистите продължават да предричат дефолт, чужди политици и анализатори продължават да говорят, че еврото и дори ЕС загиват. Икономистите пропускат нещо и то е политическият елемент. Тази криза е политическа.  Такава я направиха протестите в Гърция, както и в Испания, а сега и във Великобритания. Тя е основно политическа и в по-широк смисъл: усилията за "спасяване" на Гърция от банкрут са продиктувани от желанието да се попречи проблемите й да разрушат цялата неустойчива европейска сграда, допълва вестникът.