ТРАЯН БЪСЕСКУ ЗА ПРЕЗИДЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

Николай Флоров

Негово величество цар Путин Първи заявява на поданиците си, че «няма да позволи да се променя историята»!

Големи думи и то заплашителни! Кагебист номер едно е нещо разнервиран, нещо не му харесва! И как не – в Русия циркулират от ръка на ръка стотици книги, чепкащи какви ли не проблеми от близката и далечната история на Русия. В Русия, както и по времето на Самиздат, има глад за информация, който не може да бъде запълнен за ден-два, като се има предвид, че лъжата е царувала преди това над 70 години. Руснаците днес искат да знаят всичко за царизма, за ленинизма и за сталинизма. По това че цар Путин обича да демонстрира личните си качества като боец от КГБ, по склонността му да праща курветки на Запад да проникват дълбо-о-око в западните институции, по това как обича хор от обожаващи го момета да му пеят възхвала от сорта «Пути, Пути, Путин наш...» ние можем да заключим, че той не иска да се променя историята на Сталин.

И по това че не казва нищо конкретно срещу никого също можем да заключим, че на първо место в списъка на тия, които той не харесва, е Виктор Островски. Островски е стар трън в задника на новото КГБ – не могат да му простят да хвърля кал върху извадения от нафталина касапин на Русия. Путин и Сие не понасят някой да плюе по техния светия, както българските му поклонници не понасят съветския червеноармеец да заприлича на супермен.

Със закъснение, но дори и в Русия мужиците искат да знаят кой е виновен за грешките, когато са ги управлявали безгрешници като Ленин, Сталин, Хрушчов, Брежнев и т.н. Руснаците днес със зяпнала уста откриват, че Сталин и Хитлер са били от два стръка иглика, че ако Хитлер не беше ударил Сталин, Сталин щеше да удари Хитлер. Само така могат да си обяснят защо и как четири милиона войници от Червената армия са били пленени за два месеца от началото на войната.  

Ефрейторът-фюрер е бил подложен на постоянни майтапи в интимните кръгове на неговия генералитет, да не говорим за заговорите и ръмженето под сурдинка поради неговото военно бездарие , но в Русия никой никога не е споменавал не за бездарието, а за пълната военна неграмотност на генералисимуса в Кремъл. Никой от генералите му не споменава колко офицери от висшия състав на Червената армия е попаднал в плен.  Те са избегнали предвидливо и огромните си провали когато немците са пленявали и двеста хилядни руски армии, дори и когато са отстъпвали. В Русия на никого не дават да знае, че съотношението между убити и ранени е едно към три, тоест умножете три пъти убитите и ще получите броя на ранените и осакатените. До 1975 там никой не е знаел, че в Сталинград са хвърлени и унищожени две поколения, тоест един милион руснаци на възраст 17 и 18 години, само и само да поддържат някакво живо присъствие в града, да не говорим че Червената армия никога нямаше да си върне Сталинград ако не бяха хилядите американски камиони, подготвили цялото контранастъпление. В Русия също така почти никой не знае какво е направил Сталин със завръщащите се от Германия военнопленници.

Такава победа не бих пожелал никому. Това, което в тая кланица между двама изтъкнати изрода на човешкия род има значение за България, е как българските комунисти са скрили истината за мечтата на Сталин да завземе България (не без тяхната угодливост), как Сталин е заплашил Румъния с ултиматум и как безцеремонно е присвоил Бесарабия като удобен плацдарм за скок на Балканите, как Хитлер е пресекъл плановете му и за Финландия и накрая превантивно се е стоварил с всичка сила срещу подлостта му.

Цар Путин изглежда не иска ние да знаем, или да знаем само това, което на него му се иска. Дали този наивник иска да забравим Солженицин и сибирските концлагери? Светът без съмнение ще стане много по-справедлив ако един ден сталинските комунистически лагери на смъртта отворят врати за туристи от цял свят както германските. На високите познания на сталинските специалисти по масово унищожение на хора дължим и българската система на комунистически концлагери.

Цар Путин би искал да скрие от историята и архивите на Митрохин с неговите25,000 страници, изнесени от разпадащия се Съветски съюз, така както в България криеха раболепието на Георги Димитров пред Сталин и предателството му. Сталин все пак окупира България и в тоя смисъл трябва да се разглеждат невероятните откровения на румънския президент Траян Бъсеску във вестник «Ромъния либера»: «Това, че Русия си позволява да пренапише историята, за да направи примливи за руснаците предателството и престъпленията на комунизма, си е тяхна работа. Но Румъния не може да бъде задължавана да преглъща всички обиди, идващи от Москва... Наглостта е част от външнополитическия арсенал на Русия и министърът на външните работи Сергей Лавров е най-добрия пример за това брутално отношение» (цялата статия в mediapool.bg).

Това, че статията на Бъсеску предизвика такава готовност на българите да преплуват Дунава и да станат румънски граждани е не толкова от емоционално съгласие с него, колкото от пълната липса на достойнство в националната политика на България. С президент, чийто образ е сравним по-скоро с политическа пихтия по отношение на Русия, ние не можем да очакваме нещо друго.

Както е било и през вековете, първите нашествия са били понасяни от Румъния, а след това от България и останалите Балкани. В този смисъл Румъния е била амортисьора на България. Тя е била  естествената преграда на България срещу териториалната агресивност на Русия, в повечето случаи несполучлива и всеки път двете страни са страдали еднакво от това. Неадекватното отношение на българските комунисти към руските посегателства идват преди всичко от тяхното раболепие към тази страна. Това ни поставя в положение на политически недоносчета и това е известно на всички в Европа.

Историците знаят много добре, че за траките в България не може да се говори без да се говори за траките на север от Дунава, когато реката не е била граница, а просто река.Румъния – да си припомним – е била естествено убежище и за нашите възрожденски дейци; половината от прабългарската държава е била на румънска територия; куманите (Калоян, Асен и Петър)които наистина правят от България държава, са били двуезични и са дошли от земите на север от Дунава.  И днес Румъния има по-достоен национален профил дори само заради езика, който не позволява лигавене с руския като напълно непознат. Българите би трябвало много да се замислят, че в тоя смисъл латиницата би станала едно огромно антируско предимство.  Не е нужно много да се разбере, че една общност с федерално устройство между Румъния и България е логичния път към бъдещето. Политическото малодушие на българските комунисти само прибавя още по-отвратителна миризма към гнилото им минало. Рано или късно някой трябва да разбере това. Повече от всякога рибата мирише от главата.