Защо Москва е подразнена от Бъсеску?

Реакцията на Москва на изявленията на президента Траян
Бъсеску за преминаването на река Прут от румънската армия на 22
юни 1941 г. е недопустима проява на сплашване на Румъния.
       Изказването на лидера на опозицията Виктор Понта, който
определи руската реакция като "правилна", показват истинските
антинационални цветове на лидера на Социалдемократическата
партия (СДП) и го дисквалифицират в качеството му на кандидат за
 ръководен пост в румънската държава.
       Начинът, по който Москва обиди президента на Румъния,
изглежда още по-подъл, като се има предвид факта, че руснаците
знаят, че само година по-рано - на 26 юни 1940 г. Румъния
отстъпи Бесарабия, Северна Буковина и областта Херца след
ултиматум на Съветския съюз. Тази агресия беше пряко следствие
на Пакта Рибентроп-Молотов, чрез който СССР и нацистка Германия
си поделиха Полша, а руснаците завладяха балтийските страни.
       Ако съществува някой, който е отговорен за започването
на Втората световна война и за милионите жертви на този въоръжен
 конфликт, това е Сталин, който даде картбланш на Хитлер в
Европа. Следователно вината за "утвърждаването на фашизма"
трябва да се търси в Москва, а не в Букурещ. Също там трябва да
се търси и безсрамието.
       Това, че Русия си позволява да пренапише историята, за
да направи приемливи за руснаците предателството и
престъпленията на комунизма, си е тяхна работа. Но Румъния
(вече) не може да бъде задължавана да преглъща всички обиди,
идващи от Москва, и може да си позволи да изрече историческата
истина. И точно това направи Бъсеску, когато каза, че би дал
същата заповед, когато заяви, че маршал Антонеску е сгрешил, че
не е спрял на Днестър и когато го определи като виновен за
престъпленията на Холокоста, извършени от румънци.
       Точно преди седмица заявих от това място, че изявленията
 на Бъсеску за Негово величество крал Михай Първи са неправилни
и не му правят чест. Но изявленията за преминаването на Прут и
Антоенску бяха правилни. Следователно възмущението на Москва е
безпредметно.
       Ако все пак руснаците си позволиха да определят
изявленията на президента на Румъния като "предизвикателство" и
"безсрамна провокация" и да поискат "адекватната" намеса на
Европа, това се случи заради причини, различни от историческите.
 Наглостта е част от външнополитическия арсенал на Русия и
министърът на външните работи Сергей Лавров е най-добрият пример
 за това брутално отношения. Москва все още си въобразява, че
ако се държи по-агресивно към някоя страна от Европа, тя ще бъде
 сплашена. В действителност, колкото руснаците са по-агресивни
във външната си политика, толкова това е по-ясен знак за
потиснатост и слабост.
       Следователно, наистина интересният въпрос във връзка с
тази необичайно остра атака е "Защо руснаците са толкова
фрустрирани по отношение на президента на Румъния?". Едно от
обясненията може да бъде, че Молдова лека-полека им се изплъзва
от ръцете, каквито и маневри да правят в Кишинев и колкото и
пари да наливат на комунистите. Друго обяснение би било това, че
 Румъния има претенции да играе определена роля в Черно море и
чрез проекта АГРИ (Азербайджан-Грузия-Румъния интерконектор) за
внасяне на газ от Азербайджан през Грузия повдига сериозни
въпросителни около осъществяването на руския проект за
газопровода "Южен поток".
       Още едно обяснение може да бъде, че Румъния "си е
позволила" да приеме противоракетния щит на територията си, без
да поиска разрешението на Русия, и отгоре на всичко, ракетите ще
 бъдат инсталирани във бивша съветска база. Друг вариант е, че
Румъния се е съгласила да приема една американска база и скоро
ще има дори две.
      Но най-вероятният отговор е, че руснаците започват да
губят фундаментите си в Румъния. Петата колона на руските
интереси в Румъния губи влиянието си и това е причината за
възмущението и агресивността на Русия спрямо Бъсеску - основния
"виновен" за дерусифицирането на Румъния.
       От тази перспектива реакцията на Виктор Понта е
красноречива и показателна. Когато ръководителят на основната
опозиционна партия в Румъния излезе публично и заяви, че руската
 атака срещу президента на страната е "правилна", вече нямаше
съмнения накъде се насочва лоялността на СДП и лидерите й. Към
Москва.