Либийските бунтовници са зле подготвени да управляват, в случай че Кадафи падне от власт

БТА

Експерти предупреждават, че либийските бунтовници са злеподготвени да управляват Либия, ако падне режимът на Муамар Кадафи, контролиращ изкъсо страната от 42 години насам.

Откакто взе властта след държавен преврат през 1969 г.,полковник Кадафи монополизира политическия, икономическия и културен живот в Либия.Четирима на всеки пет либийци не са виждали страната си без Кадафи начело. През годините Либия непрекъснато развиваше култа към личността на либийския лидер.Но с въздушните удари на международната коалиция, започнали на 19 март, и с бавното настъпление на бунтовническитесили към Триполи, властването на полковника, както изглежда, скоро ще приключи.

След хаоса от епохата на Саддам Хюсеин в Ирак и на талибаните в Афганистан, много дипломати и наблюдатели се питат притеснено какво ще стане с Либия след Муамар Кадафи.

Малко от тях са убедени, че ако полковникът падне в скоро време, Преходният национален съвет - политическият орган на бунтовниците - е добре подготвен, за да управлява въпреки четирите месеца на значителен напредък.

"Те постигат напредък, но им остава още много за вършене. Те действително нямат капацитет и необходимите ресурси", казва европейски дипломат.

Предизвикателствата, пред които се изправя ПНС, са очевидни в ежедневната му работа - силите за сигурност, съставени от доброволци, пристигат късно, за да се заемат с охраната на чужди високопоставени личности, гостуващи в Либия. Изявленията на членовете на ПНС често пъти пък са противоречиви.Командната структура на ПНС си остава неясна, а на бял свят се появиха и разногласия между бившите членове на режима и опозиционерите, които изключват всякакъв диалог с либийския лидер.

"Тези хора са аматьори, шайка адвокати и амбициозни типове", смята Мансур ел Кихия, либийски политолог, който сега живее в САЩ. "Не мисля, че сега те са способни да управляват", допълва той.

Освен липсата на опит ПНС ще наследи една много по-малко достойна за завиждане ситуация в Либия, отколкото тази в Ирак след падането на Саддам.

"И въпреки че полковник Кадафи не спира да рекламира своята "Зелена книга", революционните комитети и други органи напряката демокрация, той направи много малко за създаването на функциониращи институции", смята Дирк Вандевале. Истинските държавни средства, с които разполага Кадафи, са неофициални и включват насилие на тайната полиция срещу опозиционери и петродолари, раздавани на онези, които го подкрепят.

Досега омразата, изпитвана към полковник Кадафи и пропита от революционния дух, позволи на ПНС да обедини под ръководството си едно разнородно общество, без да трябва да плаща, нито да прибягва до тайна полиция.

И докато войната в Либия навлиза в петия си месец, жителите на източната част на страната си остават решени и единни, въпреки че спирането на тока и смущенията в нормалното ежедневие започват да ги дразнят.

Но бързото падане на Кадафи или една продължителна войнабиха могли да извадят наяве множеството разделения, потискани в продължение на половин век.

Племенното устройство на либийското общество и напрежението между религиозните и светските власти вече са очевидни в източната част на страната, контролирана от бунтовниците. Разделенията според Ел Кихия са още по-ясно изразени в западния регион Триполитания.

От седалището си в Бенгази ПНС изглежда си дава сметка за рисковете. Той вече разработи пътна карта за демократичен преход, която в двата дни непосредствено след евентуалното падане на Кадафи или в случай на прекратяване на огъня ще позволи създаването на временно правителство, което ще бъде сформирано от членове на въоръжените сили, на силите за сигурност и на режима, чиито ръце не са изцапани с кръв. Така Либия няма да потъне в анархия.