Брак(ониер) по сметка за главнокомандващ

Вече почти се отказах да гадая кого ще номинира за президент лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Един по един отпадат заподозрените, че отговарят на критериите му: да бъдат извън ГЕРБ, популярни в България и в Европа, и да са изненада за сините. Отвод пред медиите за подобна хипотеза си направиха Петър Стоянов, Филип Димитров, Александър Чирков и т.н. И тогава една международна новина върна интереса ми към гадаенето с подозрението, че може и да не съм прав, но може пък и да разгадавам гатанката при условие, че не се формализираме прекалено много за въпросните критерии.

„Тези хора (либийците) са способни един ден да пренесат тази битка в Европа, да атакуват вашите домове, офиси, семейства, които ще станат легитимни военни цели по същия начин, по който вие нападате нашите домове. Ако решим, способни сме да тръгнем към Европа като скакалци, като пчели. Съветваме ви да се оттеглите, преди да сме ви донесли катастрофа“, заяви обсаденият в Триполи либийски диктатор Кадафи. Той направо заплаши НАТО с война на европейска територия. А това предизвикателство изисква силен и адекватен отговор от главнокомандващия на една натовска държава, на каквато често пъти се правим.

В края на краищата президентът е главнокомандващ и дали е популярен в Европа е по-малко важно, отколкото да я охранява. А кой у нас се сети да защити наше парче от Европа от попълзновенията на либийския (потенциален) агресор далеч преди той да ни заплаши открито? Познахте: само пловдивският кмет Славчо Атанасов! Той единствен в България ( а вероятно и на континента) би тревога за сигурността ( на Пловдив, но все пак…) веднага след началото на операцията на НАТО в Либия. Не е член на ГЕРБ и отдавна е изненадал сините (с близостта си с червените, макар да е формално издигнат от ВМРО). А и кандидатурата му ще компенсира пловдивчаните, които са се разочаровали след отвода на Петър Стоянов, набеден за кандидат на ГЕРБ, че няма да имат свой съгражданин на самия връх на държавата в София. Освен всички тези предимства Славчо Атанасов със сигурност няма да бъде избран за президент и така отговаря на едно от изисквания, доловено чрез една реплика на Борисов. Президентският пост не блазни особено партията му, каза той и даде да се разбере, че допуска почетна „служебна загуба” с помощта на неизбираема кандидатура.

Ще почакаме, ще видим. От ГЕРБ явно няма да ни кажат, а Славчо Атанасов, ако случайно е харесан и калесан, няма да се издаде. Той знае да пази тайна. Мълчи и не казва нищо ( никой не се и осмелява да го попита, в интерес на истината) за прословутия лов на президента Първанов в нарушение на законите ( местните и международните) в Нуратинския природен парк в Узбекстан в деня, когато самият Атанасов като член на делегацията се е побратимявал с кмета на узбекистанския град Самарканд. А щом знае да пази гърба на началника, защо новият началник на държавата да не го (но)минира за свой човек на върха на политическия ни резерват? Това би бил чудесен брак(ониер) по сметка, платена от „когото трябва”.

 От: http://ivo.bg/