Дългата скамейка, късата памет и средният пръст

В почивния неделен ден управляващата партия демонстрира работоспособност като изпревари конкуренцията с обявяването на голяма порция кандидати за кметове: цели 48 имена! В този смисъл се потвърждава правилото притежаващите властта да бъдат в най-добра позиция за предизборна атака от пиедестала на административния си капацитет ( никой не може да проследи пълноценно и да парира употребата на държавен ресурс за целта). Но дали оптимизмът им е основателен? Питам, защото самочувствието на консуматорите на власт често пъти ги е подвеждало пред урните и непредсказуемия избирател.

ГЕРБ вече се нареди до своите предшественици в едно отношение: не може да претендира за управленска девственост. Вярно е, че периодът е кратък, но както при бременността, няма „малко” …Има консумиран „грях” и дали плодът ще е ялов, или жизнен продължител на успехите (само на тях), както им се иска на управляващите, предстои да се види на самите избори.

Както НДСВ, така и ГЕРБ е до голяма степен партия на „опортюнистите” ( да не кажа ренегатите, защото ще бъде преувеличено). Има ли опасност да пострада (като НДСВ) от синдрома на разпада при липса на ясна „идеологическа спойка”, заменена единствено от харизмата на простосмъртния си (все пак) лидер? Умората на „мат’ряла” може да доведе и до ерозия на въпросната сплав след многобройните гафове на Борисов, които умориха едни от смях, а други мотивираха за съпротива.

Сред номинираните за кметове има значим процент „бивши”, свързани с други партии. На подозренията за тяхната готовност да се нагаждат безпринципно може да се възрази, че всъщност опитът им в управлението и политиката изобщо е предимство и няма кой знае какво значение фактът, че са се сдружавали с други, които днес са ( ако не врагове, то) конкуренти. Това е прагматичният, удобният за ГЕРБ прочит на листата с номинираните имена. Но решаваща на изборите ще бъде емоцията на хората, сред които най-активни обикновено са разочарованите, желаещите да накажат виновните ( реални или въображаеми) за своето лошо настроение. „Ние сме новите във властта” вече няма да може да бъде спасителната индулгенция на кандидатите на ГЕРБ. Защото това ще СА хората на властта- не само местната, но и централната, от която в крайна сметка са посочени като кандидати.

Така че демонстрираната днес от ГЕРБ „дълга скамейка” ( по израза на шефа на предизборния щаб Цветан Цветанов) ще трябва да разчита на късата памет на хората за негативите, за да не се получи средно положение ( неудобно ми е да напиша „среден пръст”). Дългата ръка на властта помага, но в урна не вкарва!

От: http://ivo.bg/