Върховенство на(д) закона

Наскоро излезлият индекс за върховенството на закона запрати България на едно от последните места. Проучването е направено по проекта "Световно правосъдие" от независима неправителствена американска организация и изследва 66 държави по 8 фундаментални за демокрацията критерия.

Най-трагично е положението по индикатора "ефективно наказателно правораздаване", където нашата република се класира на 64-о място от 66 възможни, а в региона е твърдо на последно място.

В България правителството се чувства над закона

вместо да се подчинява на върховенството му, сочи индексът. По критерия, измерващ спазването на правилата, управляващите се нареждат на 44-о от 66 места глобално и на опашката в Югоизточна Европа. Това едва ли е новина за данъкоплатците, те си го знаят отдавна от собствен болезнен опит.

А и изминалата седмица даде богат доказателствен материал. Предстоящото прекрояване на закона за концесиите така, че да узакони постфактум нарушенията на фирма "Юлен" в Банско, е прекрасен пример за нестабилността на нормативната база и за своеволията на изпълнителната власт в България, които индексът много точно е отчел.

Корупцията е висока, а отговорността на изпълнителната власт - слаба, държавните институции работят зле и са лошо администрирани, гласи друга констатация от изследването. За сметка на това пък представителите на държавния апарат имат отлични възможности да си докарват допълнителни приходи.

Публикуваните преди седмица имуществени декларации на заемащите ключови позиции в трите власти показа ясната тенденция за обогатяване благодарение на заемания пост. Масовото деклариране на хонорари от консултантска дейност, за която странно защо "експертите" не желаят да дадат конкретна информация, се случва в много удобен момент. Появи се и нов феномен – лица от парламента и от изпълнителната власт декларираха, че са дали или изтеглили заеми в полза на частни лица и компании.

Тези странни отношения едва ли ще заинтересуват оправомощените по закон НАП и ДАНС

така, както досега ни най-малко не ги развълнуваха "пропуските" в имотните декларации на десетки други лица, върху които им обърна внимание Сметната палата. Покрай случая с неспомената ипотека на съдия Владимира Янева, избрана за председател на Софийския градски съд (СГС), Сметната палата оповести, че контролните органи не са намерили проблем нито в нейния случай, нито по отношение на "пропуските" на други 90-ина души. При такава държавна контролна политика имотните декларации на представителите на властта губят изцяло смисъла си за осигуряване на прозрачност и недопускане на лично облагодетелстване от властта.

В момента заемането на държавен пост в България е райско място за конфликт на интереси. Централизираната комисия, която трябва да контролира недопускането му, не работи и явно няма да заработи скоро. В това безвремие конфликтът на интереси на хартия може и да е забранен, но фактически няма никакви спирачки. А и сигналите, които трите власти излъчват, са отчайващи.
Индексът за върховенството на закона констатира най-сериозния дефект по отношение на върховенството на закона в наказателното правораздаване. В събота началникът на инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС) Ана Караиванова обяви наличието на

безконтролност и назначаване на прекалено много хора с протекции

което води до забавяне на решенията по делата от съдиите в София. Тази диагноза на съдебната власт се вижда с просто око. Само за седмица провал претърпяха множество дела. Например това на бившия шеф на пътната агенция Веселин Георгиев, който вместо наказание за конфликт на интереси получи разрешение да се разходи зад граница, тъй като прокуратурата оплела обвиненията му. Още две дела, към които има голям обществен интерес, тъпчат на място.

Софийският районен съд върна за втори път на прокуратурата делото за "водното огледало" на Кърджали, което се води срещу кмета на града Хасан Азис, а Софийският апелативен съд не даде ход на процеса срещу дупнишките бизнесмени Ангел Христов и Пламен Галев, известни като Братя Галеви. За капак обвиняемият Петър Стоянов–Сумиста заяви, че разполага с доказателства за запис на договорка между шефовете на шуменските съд и прокуратура и вътрешния министър Цветан Цветанов делото да приключи с осъдителна присъда преди изборите.

Вече няма съмнение и че бъдещият специализиран наказателен съд ще бъде поставен на гнила основа. Единственият кандидат да го оглави - Росен Русев – председател на окръжния съд в Хасково, се оказа в центъра на скандал, след като пред ВСС беше изнесена информация, че е използвал служебната си кола за лични пътувания в чужбина, а етичната комисия на ВСС си е затворила очите, като прекратила проверка срещу него по-рано тази година.

Само че въпреки тези факти и изявленията на председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев и на главния прокурор Борис Велчев, че няма да подкрепят кандидатурата на Русев, защото концепцията му за спецсъда се състои от общи приказки, 11 души от съвета решиха да му дадат втори шанс "да допълни изложението си". Съдията явно е идеалният кандидат за шеф на спецсъда, като се има предвид, че през 1998 г. за един ден се е преквалифицирал от адвокат в председател на районния съд в Свиленград.

Русев обаче не е виновен. Това е

единственият начин за кариера в съдебната система

Новоизбраният шеф на специализираната прокуратура Светлозар Костов също е добра илюстрация на възможностите за служебно израстване. Той не пропусна да изтъкне пред ВСС, че се познава с повечето шефове в МВР. Вероятно опознаването е станало покрай разследването му по делото "Октопод", което е най-голямата амбиция на МВР. Костов се прослави и с репликата "Вързахме кънките на Стависки", която му донесе дисциплинарно наказание, както и със споразумението с групата на Митьо Очите, което според прокурора е "първият крупен успех на правораздаването в най-новата българска история".

Единствената надежда кривата на индекса да се промени в положителната посока е започналото брожение вътре в съдебната система – първо бяха оставките на членовете на ВСС Капка Костова и Галина Захарова, след това Съюзът на съдиите ги подкрепи и поиска оставката на целия Висш съдебен съвет заради безпринципното му кадруване, а в петък съдиите от Софийския апелативен и от Благоевградския съдебен район отказаха да изпратят делегати за избор на двама нови членове на съвета от съдийската квота, за да не ги направи съучастници на една дискредитирана и провалена политика.

Само че за жалост и по критерия, отчитащ доколко съдебната власт служи за ограничител на изпълнителната власт, България е на дъното - 50-о от 66 възможни места.