Свободата днес и тук 05 Ноември 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Проклятието над Булгартабак

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

 

Сагата с „Булгартабак холдинг“ е една от емблемите на несъстоялия се български преход. От две десетилетия насам всяко правителство говори за необходимостта холдингът да бъде продаден – но си остава само с говоренето. Плановете за продажба неименно пропадат – и то по една и съща политическа причина: нежеланието да се влезе в конфликт с ДПС.
Така Булгартабак стърчи монополно в полето на българската индустрия – и тежи на шията на държавата, която всяка година прахосва десетки милиони за изкупуване на долнокачествен тютюн. За сметка на това ДПС защитава интересите на своите избиратели с парите на българските данъкоплатци – и гарантира своите позиции като незаобиколим фактор в политическия живот на България.
В резултат: имаме добре охранена етническа партия, широко известна със своите корупционни апетити. Имаме впечатляващи правителства от типа на това на Беров и това на тройната коалиция, дошли на власт с нейния мандат – които разпилават постигнатото от своите предходници и гарантират просперитета на задкулусни играчи и мафиотски групировки. Свръх всичко това ДПС са решаващ фактор при всички досегашни президентски избори: тъкмо на Доган и неговата партийна корпорация дължим удоволствието да бъдем представлявани вече десета година пред света от държавен глава с двойно име и биография, играещ по съвместителство и ролята на основен проводник на руските интереси в страната ни.
Както по всичко личи, и правителството на Бойко Борисов няма да направи изключение от общото правило, според което държавната собственост на Булгартабак е нещо като политикономическа свещена крава. От десет компании, закупили информационните документи на търга за приватизацията на холдинга, само три са заявили интерес към реално участие в следващия етап – и от тях само една може да бъде определена като стратегически инвеститор, отговарящ на условията за тази приватизационна сделка – това е големият концерн  "Бритиш американ табако". При това в този случай не става дума за губещо предприятие – а за холдинг с 19 милиона консолидирана печалба, с позиции на азиатските пазари и продажби в размер на 317 милиона за миналата година.
При това положение някой – и този някой вероятно е продавачът в лицето на министерството на индустрията – би трябвало да се запита на какво по-точно се дължи този отслабен интерес от страна на стратегическите инвеститори – и до какви последствия може да доведе поредното доказателство за непродаваемостта на тютюневия холдинг, над който сякаш тегне многолетна политическа прокоба.
Би трябвало, но няма да се случи. Защото точно условията на продавача се причина за спада на инвестиционния интерес. И по-точно: условието за директно изкупуване на тютюн от производителите, което превръща предприятието в нещо като агенция за социално подпомагане на една етнически и политически консолидирана прослойка – и няма нищо общо с принципите на пазарната икономика.
Въпреки че „Бритиш американ табако“ изненадващо продължава да проявява интерес към евентуалната приватизационна сделка, никак не е сигурно дали този интерес ще бъде удържан докрай – най-малкото защото концернът има печален опит с този тип приватизация под контрола на Доган. През 2004 г. той стигна до предварителен приватизационен договор на стойност 200 млн. евро, подписан от икономическия министър Лидия Шулева, но под натиск от страна ДПС сделката бе осуетена, в резултат на което Шулева бе принудена да се оттегли.
Систематичният провал на опитите за приватизация на Булгартабак би могло да бъде разчетено и по друг начин. Холдингът е сложна структура, състояща се от печеливши и губещи предприятия. Глобалният му мениджмънт наистина предполага сериозен инвестиционен потенциал, а самата сделка малко прилича на продажбата на книги „в пакет“ по времето на социализма – когато примерно заедно със „Сто години самота“ на Маркес трябваше да купиш и „Малката земя“ на Брежнев. Ако обаче отделните предприятия се продават на парче, то тогава добре пласираните български играчи биха могли да докопат апетитните парчета от тютюневия монополист, а закъсалите да потънат във фалита.
Може би на това се дължи и проявеният интерес от страна на структури, които са твърде далеч от мегаломанските изисквания за участие в сделката – като пловдивската „Кингс табако“, зад която стоят собствениците на „Винпром Пещера“, или собственикът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, чиито добри отношения с Доган са всеизвестни. И може би не е далеч времето, в което ДПС ще намери друг модус за залъгване на електората си, злощастните тютюнопроизводители ще бъдат пратени по дяволите, а техните политически кръстници ще се окажат в ролята на тютюневи олигарси, извадени сякаш изпод кориците на прочутия роман на Димитър Димов.

 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional