Иван Бакалов, е-вестник
Славей, сниман тайно на месечната национална нумизматична сбирка в Търново, 2004 г. Снимки: Иван Бакалов
Той е местна и световна легенда, но името му не е широко известно извън кръговете на колекционерите. Не го показват по телевизията. Не пишат за него във вестниците, освен в специализирани издания.
За него са създадени митове.
Наричат го само с малкото му име – Славей. Така, както художникът Христо Явашев е известен само като Кристо.
„Има име, близко на много ентусиасти на античните монети, име, често споменавано шепнешком в тесни кръгове от търговци и колекционери. Това име е покрито с мистерия и мистика… предизвиква загриженост, а от време на време и страх… Копията му са с изключително артистично качество.“ Така започва статия за Славей в световното нумизматично издание „World Coin News“ през 1994 г. Според изданието мнозина определят 62-годишният днес Славей като най-големия в света жив майстор в монетосеченето и изработванеето на копия на монети. Авторът смята себе си за артист, а не за фалшификатор, какъвто мнозина на Запад смятат, че е, пише още изданието.
За някои е световноизвестен фалшификатор, за други – гениален гравьор, с чиито монети спекулират. Така или иначе Славей Петров от Хасково е легенда в световната нумизматика. Западни експерти сипят суперлативи.
Статия за Славей в “Уърлд коин нюз”, 1994 г.
Представители на европейски музеи в средата на 90-те години са направили специално посещение в Хасково да разгледат ателието му и се запознаят с методите му на работа.
Друго издание – „Coin World“ – в една информация за него мимоходом слага пред името му двойно определение с наклонена черта – „counterfeiter/copier“ – фалшификатор/майстор на копия.
Славата му започва по време на комунизма, през 70-те години. Славей Петров е тих младеж от Хасково, който събира монети от 10-годишен. Неговият баща също е бил колекционер, а негов роднина е основал Хасковския музей. В тогавашна България не е трудно да станеш събирач на монети. Тук е пълно с монети. По нашите земи са се изредили царства и владетели, които са наръсили земята с монети от 25 века назад. От някои видове има стотици хиляди екземпляри, - например дребни бронзови монети на Рим, Византия, на императорите Филип и Александър Велики.
Не е трудно едно момче да стане събирач на такива монети. Тогава навсякъде из България има нумизматични клубове, където се събират всяка седмица, разглеждат, разменят. Много от събирачите ги намират сами дори в дворовете си, или изкопани на нивата от баби и дядовци, и загънати в скрина. Всяка селска къща къта монети. Това обстоятелство е използвано много добре навремето от легендарния бай Желязко Императора, може би най-запаления събирач, който тръгнал по селата и се представял като изкупвач на някогашното соц.-предприятие “Златарска промишленост” и изкупувал от бабите антични сребърни и златни монети.
Антична гръцка монета, копие на Славей. Снимки: Иван Бакалов
Славей казва, че прави официално монети от 1981 г. Завършил е технология на металите и машиностроенe в МЕИ – Варна. Става член на Задругата на майсторите. Продавал е копия на антични монети чрез социалистическото външнотърговско дружество „Хемус“ и Задругата на майсторите. И в момента някои музеи из България продават на посетителите негови копия. Дори в съседна Турция по курортите се продават като сувенири отливки на негови монети - правят го без да го питат. Правил е и дарения – през 1983 г. е намерил сребърно монетно съкровище на император Юстиниян и го подарил на Хасковския музей.
Това е официалната страна. Неофициалната е далеч по-интересна.
“Не искам да бъда известен”, усмихваше се Славей и упорито отклоняваше поканите за интервю. След години се оказах един от малцина журналисти, успели да разговарят с него. Поради мълчанието му легендите за негови фалшификати се разпространяват и преувеличават.
Римски денар, копие на Славей. Снимки: Иван Бакалов
Никога не е залавян да продава фалшификат, нито е продавал директно своите копия като оригинал с цел измама. Правенето на копия за него е хоби, мания, любов и средство за препитание. Веднъж направени обаче, съвършените му копия заживяват свой живот. Препродават се, докато някой по веригата ги продаде като оригинал. Познавачи у нас, които вече са научили някои тънкости и маркировки по копията на Славей, твърдят, че в каталозите на Западните аукциони години наред в миналото са излизали негови монети, предлагани като оригинали.
Преди 30 години за пръв път Славей се утвърждава като майстор от световна величина. Не копие, а измислена от него монета подвежда авторитетни познавачи в Европа. Досега никой не е коментирал случая, самият Славей не си е признал публично авторството. Предавам историята по разказа на бившия следовател И. К. от Главно следствено управление (после Национална следствена служба), който отдавна е адвокат. Занимавал се е години наред с иманяри и търговия с антики по онова време.
Славей изработва златен медальон на византийския император Константин. Този вид монети са уникати, малко екземпляри, които се дават като награда, а не се пускат в обръщение. Известни са такива на някои римски императори и цената им достига фантастични суми.
Славей (вляво), сниман тайно на месечната национална нумизматична сбирка в Търново, 2004 г. Снимки: Иван Бакалов
Измисленият медальон отговаря на всички изисквания на стила и стандартите в монетосеченето от онази епоха. Според експерти дори бил изработен от други златни монети от същата епоха. В правенето на фалшификати е честа практика една монета да се направи от сребро или злато от същата епоха. Взима се примерно монета с по-малка стойност или повредена и износена и от нея се отсича по-скъпа.
Дали е било така или не, но изработеният медальон е купен от друг, след това вероятно от трети и доколкото следствието по-късно установява, излиза от страната с дипломатическа поща или в джоба на някой дипломат.
Един ден в Британския музей в Лондон се явява човек, който дава на експертите изработения от Славей медальон с молба да се установи дали не е фалшификат, защото има съмнение за автентичността му. След около 3 месеца експертите от музея връщат монетата на собственика заедно с писмо, в което се казва, че тя е автентична. С помощта на това писмо монетата е продадена в Германия на колекционер за 300 000 марки. След време той я показва на свои колеги колекционери, някой от които му предлага да я даде на известен професор в Базел, за да потвърди автентичността. Базелският професор дава следната оценка, която е и признание за автора на монетата: “Това е уникален фалшификат на уникат, който струва поне 30 000 марки.” Следователят И. К., който е работил по случая, бил силно впечатлени от оценката и запомнил думите “уникален фалшификат на уникат”. Когато се разчува историята, Славей е викан на разпити, но тъй като не е продавал монетата като оригинал, е оставен на мира. Впрочем нумизматите в България са много наплашени хора. В миналото много от тях са арестувани, разпитвани с повод и без повод, колекциите им са конфискувани.
За монети на Славей се разказват най-невероятни истории, някои са доукрасени, доизмислени. Друга легенда за него е, че Славей отсича много рядка римска императорска монета, от която има само няколко екземпляра в света.